Преподобният Марко Арана кара бежовия си пикап по завоите на черния път в перуанските Анди на 4200 метра надморска височина. Вдясно е огромната яма от златната мина "Янакоча" (Черното езеро), вляво са девствените планински върхове. Отпред е пост с маскирани и въоръжени полицаи, охраняващи работниците, които проучват още едно място, от което се интересува американският златодобивен гигант "Нюмонт майнинг корпорейшън". Според отец Арана това е "мир по римски образец - докарваш армията и обявяваш, че всичко е спокойно".

И защото има стар принцип - където има злато, има и конфликти и колкото повече е златото, толкова повече са конфликтите.

Тук "Нюмонт" е изкопала досега 19 милиона унции злато на стойност над 7 милиарда долара и смята, че под склоновете има още няколко милиона унции. Но за местните селяни това са земите, от които се изхранват, от които идва водата им и където живеят боговете им. Преди две години имаше сблъсъци със сълзотворен газ и ранени заради един от близките върхове - Черо Килиш, които приключиха с водени от отец Арана преговори за оттеглянето на компанията. Сега "Нюмонт" твърди, че заради това в следващите две години добивът от "Янакоча" може да намалее с над 35 процента.

По-сериозни са щетите за имиджа на златодобива насред световен бум в търсенето на жълтия метал. Това бе и поредният пример за т.нар. обществен лиценз, от който компаниите се нуждаят, за да продължат работата си нормално. Макар че "нормално" е относително понятие, когато гигант от страна от първия свят прави бизнес в страна от третия свят.

Златодобивът не е нещо, около което можеш да маневрираш - находищата са там, където ги откриеш, и не можеш да избираш правителството, с което трябва да работиш там.

обикновено има и много корупция сред тайната мрежа на автократичната власт. В случая с Перу "Нюмонт" получи достъп до "Янакоча" през 2000 г. след години лобиране и натиск, включително от правителствата на САЩ, Франция и Перу, и с участието на бивши и настоящи шефове на спецслужбите. Сред последните се открояваше името на тогавашния брутален шеф на перуанските тайни служби Владимиро Монтесинос, срещите с когото бяха записани, излязоха наяве и предизвикаха скандал, довел до свалянето му заедно с президента Алберто Фухимори. В записите имаше всичко - от уговорки за манипулиране на избори до чували с пари, доставяни в офисите на Монтесинос. Разследването в САЩ за ролята на "Нюмонт" не стигна доникъде, защото перуанските власти отказаха да сътрудничат по случая. В Перу също нямаше съдебно преследване по скандала с "Янакоча".

Днес "Нюмонт" твърди, че мината отговаря на всички международни и перуански стандарти и че работи за спечелване подкрепата на местното население.

Мината консумира много вода и потоците в района започнаха да пресъхват, да се пълнят с утайка и да миришат подозрително. Освен това в спокойните доскоро планини се струпват необичайно много хора. За мината са наети 2200 души, други 6000 са на временни договори, а вероятно още десетки хиляди са се стекли натам в търсене на препитание покрай огромното начинание.

Започват и инцидентите - през юни 2000 г. камион, превозващ живак, разлива 170 килограма от него в продължение на 35 километра. Плъзнал слух, че живакът е смесен със злато, и неграмотните селяни се нахвърлили да го събират. Някои го отнесли в домовете си и започнали да го варят на печките. След разследване мината е глобена половин милион долара, а компанията твърди, че е изплатила покрай инцидента общо 18 милиона. В Денвър, щата Колорадо, където е централата на "Нюмонт", е заведен колективен съдебен иск за ощетяване здравето на близо хиляда души.

В перуанските Анди щетите са далеч не само физически. Хората вече са убедени, че живакът продължава да убива новородени, да предизвиква рак и други болести... За "Нюмонт" става ясно, че подобни социални ефекти засягат пряко бизнеса. Компанията започва собствено екоразследване на "Янакоча", от което години по-късно излиза наяве потвърждение, че рибата намалява в езерата, че реките и каналите са замърсени, някои от тях с цианид. Други факти са толкова сериозни, че разследващата комисия предупреждава, че срещу ръководството на корпорацията може да бъдат повдигнати обвинения в углавни престъпления. В резултат "Нюмонт" отделя 100 милиона долара за защита на околната среда, от които 50 милиона за пречиствателна станция и 20 милиона за две диги, които да попречат на утайките да се изливат в реките и дренажните канали. Живакът вече се превозва с тройно защитени контейнери и се ескортира от специални автомобили.

Защото следващата цел е Черо Килиш. През 2000 г. местната управа обявява този район за природен резерват, но от "Нюмонт" контрират, че са получили концесията години преди това, и през август 2004 г. булдозерите тръгват. За местните хора това е "последната капка на предателството" и на 2 септември те блокират пътищата с всичко, което им е под ръка. За охрана на мината от Лима са изпратени стотици полицаи, включително и 150 тежко въоръжени за борба с безредиците. Стига се до сблъсъци, а компанията е принудена да превозва служителите си с хеликоптери над блокадата. Две седмици по-късно протестът се разраства и след няколко дни на преговори булдозерите се оттеглят от Черо Килиш.

Сега "Нюмонт" работи за спечелване доверието и съгласието на селяните. Компанията дарява милиони долари за пътища, училища, клиники и социални програми, а според нов закон половината от 180-те милиона долара данъци, които плаща годишно на правителството в Лима, се връщат обратно тук. Друг въпрос е, че общинарите нямат капацитет и умения да усвояват такива пари и без желание

Това е в настоящето, но бъдещето също крие тревожни въпроси. Какво ще стане, когато златото свърши и всичките хиляди работници си тръгнат? За 13 години експлоатация "Нюмонт" е изкопала и преместила милиони тонове земна маса и според геолозите след време от тях ще започнат да се процеждат киселини и тежки метали. Компанията твърди, че е предвидила пари и за заличаване на тези последици, но за да има пари, трябва да се открива още и още злато, а за това пък е нужно да се помири с местните жители. Което е все по-трудно, когато има конфликти, които не се уреждат с пари.

-----------

Никъде добиването на злато не е лесен бизнес. Много факти и митове се завъртяха след разгарянето на страсти и около няколкото проекта за добив на злато в България. Събудиха се традиционната подозрителност, че само на българите се случва да им пробутват "опасни технологии", и обвиненията от чуждестранни компании за корупция и саботаж от властите. Тази седмица "Дневник" разказва за трудностите, с които се сблъскват най-големите компании в този бранш, и как проектите им се отразяват на местното население в Гана, САЩ, Перу и Румъния. Ще се опитаме да хвърлим и повече светлина върху цианидната технология за обработка на руда. В първата част разказахме за проблема с изселването и социалната адаптация на хиляди ганайци от мината "Ахафо", собственост на канадския гигант "Нюмонт". Във вторник описахме как консумацията на вода за мините в щата Невада се отразява на околната среда.