С новия Закон за защита на потребителите (ЗЗП) (ДВ бр. 99, 09.12. 2005 г.) се постави правната рамка в областта на защита на потребителите, която съответства на правото на Европейския съюз. Чрез него ще проявят своето действие правни институти, които до момента са били непознати на нашата правна система и отразяват, от една страна, развитието на информационните и комуникационни технологии и, от друга, стремежа към по-висока степен на защита на потребителите в рамките на общността.

Отношенията между потребители и търговци относно сделките, сключвани посредством интернет и електронна поща, се регулират от особените правила на чл. 48 - 61 ЗЗП. За да се приложи особеният режим обаче, трябва сделката между страните да притежава качествата на договор за продажба от разстояние по смисъла на чл. 48 от ЗЗП.

Според споменатата разпоредба договор за продажба от разстояние е всеки договор, сключен въз основа на предложение от страна на доставчика до потребителя като част от система за продажба на стоки или предоставяне на услуги, при която от датата на отправяне на предложението до сключването на договора страните не са във физически контакт помежду си. От изложената дефиниция могат да бъдат изведени следните съществените характеристики:

- Договорът се сключва въз основа на предложение, отправено от доставчика до потребителя

- Предложението е направено като част от система за продажба на стоки или предоставяне на услуги. Под система следва да се разбира съвкупност от средства за автоматично отправяне на предложения и сключване на сделки след тяхното приемане от потребителя. С оглед приложението на режима към потребителските договори в интернет под система следва да се приеме съвкупността от информационни технологии, които доставчикът използва за връзка с потребителя и сключване на договор с него

- Договорът трябва да бъде сключван между страни, които не са във физически контакт помежду си от момента на отправяне на офертата до сключване на договора - тоест неприсъствено.

Използваните средства за комуникация от разстояние са неизчерпателно изброени в чл. 48, ал. 3 и между тях изрично се споменават способите за извършване на изявления в електронна среда - интернет и електронна поща.

Особен е режимът на използване на електронна поща като средство за комуникация, тъй като според чл. 49, ал. 1, т. 3 ЗЗП в този случай се изисква предварителното съгласие на потребителя. Средства, различни от тези, за които се изисква изричното съгласие, са всички, които не са определени в чл. 49, ал. 1 ЗЗП, а следователно и интернет.

С оглед защитата на потребителите е установено ограничение относно някои видове стоки, които не могат да бъдат предлагани посредством интернет или електронна поща, като лекарства, хранителни добавки, хомеопатични и други продукти, представяни с лечебно въздействие.

Защитата на потребителите е осигурена не само чрез установяване на отговорност за доставчика в случай на некачествени стоки или опасни стоки, но и чрез задължение за предоставяне на информация на потребителя преди сключване на договора. В тази насока са особените правила на чл. 52 ЗПП, които определят задължителната информация предоставяна на потребителя преди сключването на договора. Предоставянето на информацията трябва да отговаря на следните изисквания:

1. Да е направено по ясен и разбираем начин (в този смисъл и на български език), в зависимост от средството за комуникация

2. Да подчертава търговският характер на предложението

3. Да е в съответствие с принципа за добросъвестност при търговските сделки и добрата търговска практика

Изискванията за предоставяне на информация са особено важен източник на критерий за съдържанието на общите условия за предоставяне на стоки и услуги, посредством интернет, с който трябва да се съобразяват всички търговци при осъществяване на дейността си.

След като страните определят съдържанието на договора, посредством използваното средство за комуникация всяка от тях трябва да изпълни задълженията си по договора. В тази връзка обаче ЗЗП установява множество специални правила, които вероятно са предназначени да осигурят по-висока степен на защита на интересите на потребителите. Тази правила обхващат най-вече момента, в който потребителят извършва плащане на цената и правото му да се откаже от договора.

Плащането на цената от потребителя по договор за продажба от разстояние не се извършва в момента на постигане на съгласие от страните. Нещо повече, законът изрично забранява на доставчиците по дистанционни договори да приемат плащане от потребителите преди изтичане на сроковете за отказ от страна на потребителя.

В чл. 55 ЗЗП законът урежда правото на потребителя да се откаже от договора, сключен от разстояние, без да дължи обезщетение на доставчика и без да посочва причина в срок до 7 дни. В тази хипотеза особено важно практическо значение има началният момент, от който започва да тече този срок, който е различен за различните обекти на потребителския договор. Началният момент при продажба на стоки започва от получаването на стоката, ако са спазени изискванията на чл. 54 ЗЗП за предоставяне в писмена форма или на друг подходящ носител информацията, изискуема по закона. По отношение предоставянето на услуги срокът започва да тече от момента на сключване на договора, а когато изискванията за предоставяне на информация са изпълнени след сключването на договора - от този момент, но не повече от 14 дни. Когато договорът е за финансова услуга, срокът за отказ от договора е 14 дни.

В случай че доставчикът не изпълни задълженията си за предоставяне на информация, потребителя може да се откаже от договора в срок до 3 месеца. Този срок започва да тече от момента на получаване на стоката, а за услуги - от момента на сключване на договора. Ако през течение на този срок доставчикът предостави информацията, срокът започва да тече от този момент.

С оглед на горното плащанията в електронната търговия в отношенията между доставчици и потребители ще бъдат съществено затруднени. Причината за това е несигурността, която създава за доставчика ограничението да не изисква или приема авансово плащане преди изтичане на споменатите срокове. За да може да приеме плащане, доставчикът трябва да изпълни пръв задълженията си по договора, да достави стоката и да изчака 7 дни, когато вече ще трябва да очаква от потребителя плащане. В случай на неизпълнение от страна на потребителя обаче доставчикът е поставен в тежкото положение да търси обезщетение от лице, което вече е получило стоката по договора и може да се разпорежда с нея в полза на трето лице или да я повреди.

Ако сегашният правен режим се запази, може да се очаква, че само някои доставчици ще извършват сделки с потребители по този несигурен механизъм. Вероятно те ще се насочат към избягване на забраната чрез прилагане на познати правни механизми, чрез които да осигурят плащането на цената по договора към момента на неговото сключване посредством интернет или електронна поща. Подобни правни средства са различните форми на обезпечения, познати на облигационното право, чието прилагане ЗЗП не ограничава.

Прави впечатление, че забраната за предварително поискване или приемане на плащане не е изрично установено и в Директива 97/7/ЕС относно договорите, сключвани от разстояние. Нещо повече, чл. 6, ал. 2 от директивата, уреждащ упражняването на правото на потребителя за отказ от договора, определя, че доставчикът е задължен да възстанови сумата, която потребителят е дал по договора. Това плащане не може да произтича от друго основание, освен авансово плащане по договора за цена и разноски, т.е. към момента на сключването му - практика, възприета във всички страни с развита електронна търговия.

Макар и да съдържа някои недостатъци, новият ЗЗП въведе режим, стимулиращ развитието на електронната търговия чрез поставянето на ясни и справедливи правила между страните по сделките. С неговото приемане беше направена значителна стъпка напред в съобразяването правната рамка на защита на потребителите с достиженията на правото на Европейския съюз.