Бизнесът се стресна, но не се уплаши от атентата

На живо
Заседанието на Народното събрание

Бизнесът се стресна, но не се уплаши от атентата

ДОТУК В ПОРЕДИЦАТА
Убийството на централен банкер е събитие, което разтърсва държавата и финансовата общност във всяка нормална държава. Разстрелът на първия зам.-председател на руската централна банка Андрей Козлов миналата седмица скандализира страната, но не уплаши местния и чуждестранния бизнес. Атентатът обаче стана повод отново да се заговори за огромните пари, които се перат в руската банкова и финансова система, за ролята на спецслужбите и за опасностите от бездействаща или мудна правораздавателна система.
Тази седмица "Дневник" ще разкаже малко по-подробно за покушението и отзвука от него в деловите и политическите среди. В първата част изредихме странните обстоятелства около убийството и защо е инсценирано то да изглежда като опит за обир. Втората публикация описа какво толкова е разкрил високопоставеният Андрей Козлов, та да си позволят да го убият.
Поръчковото убийство на зам.-управителя на руската централна банка Андрей Козлов миналата седмица е зловещо напомняне за насилието, клокочещо под повърхността на финансирания с петродолари просперитет. Но то едва ли ще намали апетита на чуждестранните инвеститори към руски активи.
Разстрелът в Москва на отговарящия за банковия надзор банкер е най-скандалното покушение във времената на президента Путин, който пое управлението преди повече от шест години. Козлов се прочу в последните месеци от живота си с борбата с прането на пари през банковата система, заради което две до три банки седмично губеха лиценза си. Но смъртта му няма да отблъсне нито портфейлните, нито преките инвеститори, коментира Ройтерс.
"От човешка гледна точка това е голяма трагедия, но за мен като инвеститор
атентатът не променя нищо в Русия
Той се отразява на репутацията на страната, прави се крачка назад, но не мисля, че ще ще се върнем към хаоса", обяснява Михаел Ганске, шеф за развиващите се пазари в германската "Дека инвестмънтс". Ганске, който управлява облигации от развиващи се пазари на стойност 7 млрд. долара, прогнозира, че президентът Путин ще преследва убийците с цялата мощ на държавния апарат, за да успокои инвеститорите, че беззаконието от времената на предшественика му Борис Елцин вече е история. "Очаквам реформите в банковия сектор да продължат, иначе ще се окаже, че към престъпниците е изпратен сигнал, че могат да продължават да извършват подобни неща", допълва Ганске.
Руските ценни книжа леко поевтиняха след покушението, но без да се отличават от общата тенденция за търговията миналата седмица. Индексът на московската борса RTS дори се покачи с 1.4 пункта, а при лихвите на междубанковия пазар - ключов индикатор за доверието във финансовата система - имаше минимални промени.
Като втори по големина износител на петрол Русия трупа милиарди от суровините си през последните пет години и за нула време се превърна от пазарния парий от кризата от 1998 г. в практически необременен от дългове любимец на инвеститорите. Скъпият нефт и метали доведоха до това, че в момента Москва държи петия по големина в света валутен резерв, а кредитният й рейтинг изглежда непоклатим. Трите световни лидера в рейтингуването присъждат на Русия инвестиционен рейтинг. "В страна, получила такъв рейтинг, политиката се ръководи от голям и силен екип. Смъртта на един от членовете му е тъжно събитие, но не променя политиката. Бих оценил убийството на Козлов като инцидент, а и пазарът реагира по този начин на покушението", коментира Саймън Трийчър, фондов мениджър в управляващата 8 млрд. долара лондонска "Блу Рей асет мениджмънт".
В действителност
нещата не са толкова оптимистични
защото атентатът разкри, че организираната престъпност е проблем, който не си е отишъл. "Трябва да признаем, че поскъпването на петрола от 10 до 70 долара за барел прикри доста от дефицита на реформи, корупцията и т.н.", казва Стивън Барбър от "Ийстърн Юръп тръст фънд". "Но въпреки това Русия не е толкова рисковано място като преди. Пазарът не се влияе от емоции и внимателно следи очертаващото се стабилизиране на цените на петрола", допълва той.
Някои анализатори са песимистично настроени за дългосрочните перспективи. Според тях петролният пир е отложил необходимите реформи и това носи риск, ако забавянето на световната икономика удари цените на нефта. Засега обаче инвеститорите се натискат за руски суровини. Освен това международни гиганти гледат на замогващата се група руснаци като на пазар с добър потенциал, който да им даде някои идеи и уроци как да подходят към още по-големите пазари на Индия и Китай.
Банките също едва ли ще се отдръпнат от сектора, който Козлов прочистваше. Маржовете тук са с 1% по-високи от тези в Централна Европа, а ръстът на потребителското кредитиране се прогнозира на 50% годишно при само 6% в зоната на еврото. "Не мисля, че ще променим стратегията си. Страната не е съвсем безопасна, но това не е новина. Случилото се е трагично, но не можеш да променяш стратегията си постоянно", коментира говорител на Комерцбанк, която срещу 94 милиона долара придоби 15-процентов дял в местната Промсвязбанк.
Повечето играчи също признават, че има риск, но ползите от присъствието в Русия са по-големи. Смъртта на Козлов няма да предизвика дори включване на някаква рискова премия. "Казано накратко, в момента е много опасно да заобикаляш Русия. Тя контролира толкова много суровини, а икономиката й расте толкова бързо, че потенциалът тук остава много висок независимо от печалбите, които могат да се направят на фондовите пазари например. Ако видите колко много пари направиха хората през последните години, ще разберете, че всеки е бил адекватно възнаграден за поетия риск", обяснява Якоб Грапенгисер, портфолио мениджър на управляващата 3.5 млрд. долара "Ийст кепитъл" в Стокхолм.
Проблемът е, че рискът в банковата система става отчетлив и започва да намалява смисъла от печалбата на честните играчи. Деловият в. "Ведомости" се опита тази седмица да изчисли
колко доходен бизнес е прането на пари в Русия
Според изданието ефектът от кампанията на властите е само, че стойността на "услугата" е поскъпнала 1.5-2 пъти. Централната банка продължава да отнема лицензи, но мястото на изхвърлените от системата веднага се заема от други.
По принцип съмнението към една финансова институция се поражда, когато се засече, че касовите й операции рязко се повишават на фона на скромен валутен баланс. При някои от наказаните банки са отпуснати кредити няколко десетки пъти надвишаващи активите им. Отговорът на кредиторите е, че са финансирали земеделска техника и покупки на ценни книжа, където не се изисква капиталова адекватност. Средствата се дават или касово, или през банкомат, където не се изисква отчет за всяка операция с корпоративна карта.
През 2005 и 2006 г. са отнети лицензите на 79 банки (заради неадекватност между кредитирането и активите или направо по обвинение в пране на пари) и "Ведомости" взема 25 от тях като база за изчисленията си. Обикновено процедурата дава на засегнатата банка няколко месеца да се поправи и журналистите допускат, че в това време тя е продължавала да пере, щом накрая й е отнет лицензът. Подбраните институции са прали средно по 7.75 млрд. рубли на месец срещу комисиона в широките граници между 1 и 5% (в момента услугата се предлага по-скоро в диапазона 3-5%). Ако се вземе долната граница, се оказва, че през 2004 г. за месец скандалните банки са печелели средно по 77.5 млн. рубли (около 2.7 млн. долара), през 2005 г. - 194 млн. рубли (6.68 млн. долара), а дотук през тази година - 349 млн. рубли (12.7 млн. долара).
Разбира се, никоя от банките не се създава специално като "пералня" - много от тях са основани още през 90-те години и са преминавали към тази дейност при смяна на собствениците. Междувременно в Русия се оформя групата на т.нар. банки, осъдени на смърт - те въртят далаверата, докато ги надушат, а след това дори не се прикриват и перат на поразия, докато им отнемат лиценза. Макар сред перачите да има и банки от провинцията, все пак основната клиентела е в Москва и именно заради клоновете им в столицата централната банка отнема лиценза.
Банките "перални" имат кратък живот
от около 6.2 месеца от момента, в който са се заели с пране и безконтролно раздаване на кредити, сочи анализът на "Ведомости". Така например банка "Трансрегиональная финансовая компания" (ТФК), основана през 2001 г., върти малки суми - от порядъка на 50 млн. рубли месечно. После изведнъж през юли 2006 г. ТФК раздава 9.5 млрд. рубли "за закупуване на селскостопанска техника". Същата е схемата и при основаната през 1994 г. Объединенный транспортный банк (ОТБ) - от 50 млн. месечно тя скача през юни-юли 2006 г. на 16 млрд. рубли. През август и на двете е отнет лицензът.
Според данните на "Ведомости" създаването на банка, която не успява да попадне в системата за гарантиране на влоговете, струва 1 млн. долара, а според някои анализатори и още по-малко - 200 хиляди долара. За функционирането на подобна "банка от втория ешелон" е достатъчен един офис от 200 квадрата. При средно 500 долара на кв.м годишен наем в центъра на Москва оказва се, че разходите за офиса са смешните 8300 долара, а в покрайнините сумата пада и до 5500 долара. Заплатите на ръководния персонал обаче са впечатляващо добри - 6-10 хиляди долара на месец за управителя, 5-7 хиляди за главния счетоводител, а като се съберат и останалите служители (вътрешен контрол, касиерки, охрана), фонд работна заплата не надхвърля 30 хиляди долара на месец. Дори да добавим още 20 хиляди долара за инкасо, техника, телефони и комунални разходи, пак сумата не надминава 60 хиляди. При средна печалба от 12.7 милиона долара месечно разходите са по-скоро джобни пари.
Разбира се, такава рентабилност си има цена. "Ведомости" признават, че не са могли да пресметнат колко се плаща като подкупи на правоохранителните и контролните органи. Но изданието допълва, че щом "пералнята" се върти само половин година, често тя дори няма нужда от "чадър".
Относно преследването на извършителите "Ведомости" посочва, че в повечето случаи за пране на пари не носят отговорност нито мениджърите, нито собствениците на банката. Единственото открояващо се изключение е случаят с банка "Нефтяной", разследвана за незаконна банкова дейност и пране на пари, придобити чрез престъпна дейност. Срещу собственика й Игор Линшиц е предявено обвинение по тези два параграфа и той е обявен за международно издирване. Арестувани са четирима от висшите ръководители, част от които вече работели в други банки.
Но бизнесмен, познат на Линшиц, твърди, че преследването му е по-скоро по политически причини - председател на съвета на директорите на концерна "Нефтяной", част от който бе банката, дълго време беше лидерът на опозицията Борис Немцов, а самият Линшиц помагаше на опозиционната Съюз на десните сили. В този смисъл занимаването с политика в Русия се оказва по-опасно от прането на пари, завършва "Ведомости".
ЧЕРНИЯТ СПИСЪК НА В. "ВЕДОМОСТИ"
БАНКА    Време за пране    Общо изпрани (млрд. рубли)    Средно изпрани на месец (млрд. рубли)    Среден доход* на месец (млн. рубли)
АКА банк    6    129    21.5    295
Нац. коммерческий банк    21    98    4.7    106
Роскомветеранбанк    2    7-.6    35.3    1240
Столичный капитал    6    63.9    10.7    371
ВЕК банк    4    52    13    325
Новый русский банк    5    51.4    10.3    257
Интерус банк    4    40.3    10.1    268
Арбат банк    9    32    3.6    93
ЕКРБ    3    30.9    10.3    463
Миркомбанк    4    26    6.5    228
Русс. фин. традиции    14    25.7    1.8    51
Инвест-расчет    4    24.7    6.2    99
Неман    2    20    10    450
Фед. банк развития    7    18.7    2.7    114
ЕАФА банк    3    18    6    270
ФОНОН        4    18    4.5    203
Союзобщемашбанк    10    17    1.7    17
Инвесткомбнк Бэлком    1    17    17    765
Би-си-ди-банк    14    16    1.1    32
Жилстройэкономбанк    12    14.7    1.2    31
АКБ инвест. и технологий    5    11.6    2.3    80
Арчекас    2    11.4    5.7    257
Рег. перспектива    4    11.4    2.9    114
КСКБ    4    10    2.5    100
Макпромбанк    4    8.9    2.2    56
*Изчислен при комисионна от 1% през 2004г., 2.5% приз 2005г. и 4.5% през 2006г