Съревнование в правилата на играта
"Всяко придобиване на държавна власт, независимо дали чрез преотстъпване или завземане, отнема от обществото също толкова власт.”
Алберг Дж. Нок
Битува мнението, че правилата на играта се налагат със сила, че то върви отгоре надолу в обществото, от държавата към отделните граждани, от по-големите към по-малките страни.
Всъщност обаче това мнение не е нищо повече от оправдание на централизацията на власт и на монопола върху създаването на правила. Естествено данъците са част от правилата. Но тезата на Нок е валидна за всички правила. И аз ще се опитам да я илюстрирам с опита на Европа преди ХХ век и възникването на регулативната тежест на днешния Европейски съюз през втората половина на този век.
Европа на "малките страни”
Докъм края на ХVII в. най-голямата днес страна в Европа, Германия, се състои от 51 независими градове-държави, 234 страни и около 1500 княжества. Те са подобни на класическите републики като Венеция, Генуа, градовете от Ханзейския съюз, днешната република Сан Марино, Лихтенщайн и независимите кантони на Швейцария. Разделението между толкова много съревноваващи се юрисдикции е очевидно наследство от средните векове. Ограничаване на властта в тях освобождава място за инициативите и въжделенията на отделния човек.
Съревнованието между отделните управници и принцове е много просто: ако той увеличава данъците и конфискува собствеността, предприемчивите, младите и способните поданици обикновено напускат територията на неговото управление. Най-яркият документ на епохата, създаващ правила, които пречат на управниците да грабят, е известната Магна харта от 1215 г. Резултат на това стечение на обстоятелствата са днешното богатство и напредък на Европа и Северна Америка. Разликите между богатството на тази и другите части от света днес се дължат най-вече на две обстоятелства: липсата на индивидуално свобода и защита на частната собственост (и съответно на възможности за натрупване) в относително по-бедните страни.
Въпросното богатство възниква не поради голямо желание за свобода и не планирано от велики "нации” и водачи. То е един вид непредвидена последица от освобождаването на отделните хора в края на средновековието, възникнала вследствие на ограничаването на политическата власт.
Как това се случва, може да се съди по споменатите Магна харта и анализа на Крис Едуардс и Вероник дьо Ружи, които могат да бъдат намерени на страницата на Икономически знания по интернет (www.easibulgaria.org>). Поуките от възхода и разпадането на съревнование в създаването на правила на играта могат да бъдат изброени по следния начин.
Обхват на регламентите
Колкото по-обхватни и подробни са регламентите, толкова по-неизпълнимо и скъпо е изпълнението на правилата. Най-пълният анализ на това положение днешната икономическа наука дължи вероятно на Фридрих фон Хайек. Според него работещите правила на играта са прости, ясни и основани на опита, често прилагат на десетте божи заповеди или на табута, на един вид обществени навици, че не е полезно да се краде и убива.
Знанието на обстоятелствата, в които хората взимат решения и правят избор между едно или друго - горе-долу това е всичко, за което става дума в икономиката, е винаги ограничено. Няма обществени водачи, бюрокрации и правителства, които могат да знаят всичко или по-добре от хората, които правят избора. Предимството на последните е в това, че те могат по-лесно да се учат от опита си, и ако искат да поправят грешките си, докато успешните решения се имитират също относително лесно.
Казаното е друга формула на т.нар. принцип на субсидиарността: решенията следва да се взимат на равнището индивида и правилата трябва да произтичат от волята на частта, а не на цялото. В България, Русия и в ЕС като цяло подходът е по-скоро обратният. Правилата според европейското тълкуване на субсидиарността следва да се спускат до възможно най-ниското равнище, което да носи отговорност за спазването им.
Централизъм и нововъведения
Съревнованието при формирането на правила е необходимо поради простата причина, че е невъзможно да се знаят последиците от налагането им насила. Една от древните мъдрости на исляма е, че не могат да се налагат закони без съгласието на онези, които ще ги изпълняват.
Непредвидените последици могат да бъдат много дълбоки. Историците на техниката смятат, че изостаналостта на Китай въпреки достиженията на цивилизацията до към ХVI в. се дължи на един закон, който забранява през 1500 г. под страх от смъртно наказание строителството на големи кораби, което става тогава монопол на държавата. Според едно интересно обяснение на изворите на съвременната социална държава във Великобритания проблемите й са заложени през 30-те години на ХVI в., когато Хенри VIII национализира манастирите (които дотогава се грижат за сираците, бедните и сакатите.)
Защото е невъзможно да се знаят последиците, резултатът от съревнованието е винаги нещо, което никой не е предвидил съзнателно. Иначе казано, в съревнованието се крие процес на откривателство. Когато конкуренцията е потисната, ограничени са и възможностите за нововъведения. Както казва друг известен икономист на ХХ век, "целият прогрес на човечеството винаги е бил достигат като плод на инициативата на някое малко малцинство, което се е отклонило от идеите и навиците на мнозинството, но примерът на това малцинство е накарал мнозинството да приеме нововъведението”.
Ръст на държава и ръст на богатството
Както е вярно казаното по-горе, че намаляването на данъците води до увеличаване на богатството, така е вярно и обстоятелството, че ръстът на държавните разходи, данъците и увеличаването на обсега и задълбочаването на детайлите в създаването на правила от държавите и квази държавни международни обединения намалява богатството на онези, които са засегнати от този процес.
За да защитят монопола си върху създаването на правила, централизираните правителства обикновено конструират абстрактни същности над отделните хора и техните непосредствени съюзи. Защитата на тези същности е фактическата и доста прозаичната основа на вътрешните и международните конфликти.
Централизирането на създаването на правила по определение води до увеличаване на дейността на правителството, увеличава разходите и налага събирането на повече данъци, за да се финансира тази дейност. Причината е, че по този начин, т.е. с монопола върху създаването на правила, изчезват ограниченията пред ръста на правителството; държавата сякаш престава да се съревновава в събирането на средства за своето съществуване.
Нито една от съвременните богати страни не е станала богата с високи данъци и със съществуващата днес всеобхватна намеса на централните власти в стопанския и личния живот. В много от тях до войните с Наполеон дори не е имало облагане на доходите. И във всички тези страни, включително Германия от 1988 г., делът на правителството в икономиката (БВП) e най-малкото два пъти по-нисък от този дял днес.
Централизирането на правилата и преразпределението на доходите води до увеличаване на възможността от кризи, до по-дълбоки и по-скъпо струващи на населението кризи и до специални национални и наднационални институции и политики за предотвратяване и справяне с кризи. Всичко това създава и атмосфера на отчуждение на хората от политическия и демократичния живот. Те стават рационално невежи по повод създаването на правилата, защото процесът става все по-независим от тях. Това е и основание да не се спазват правилата.
Кой има полза от всичко това
Първите печеливши са онези, които пишат и прилагат правилата по един централизиран и откъснат от отделния индивид начин. Този начин на правене на правила е доста различен от свободното договаряне. При един необременен от външни сили акт на размяна купувачът купува нещо, а продавачът му го продава, защото първият дава по-малко, а вторият получава повече, отколкото двамата поотделно очакват.
Противоположно на това взаимно очакване и удовлетворение от свободната пазарна размяна, държавните финанси и правилата, според които те се набират, винаги са основани на употребата на сила. Единственият начин за увеличаване на полезността на тези хора, които събират държавните финанси, е да употребяват повече сила, да раздават повече от събраните средства на свои близки и да работят по-малко.
Част от разрастването на централизирането на създаване на правила е и създаването на митове, че то е необходимо и без него не може. Паралелно възниква и съответният морал и литература, които оправдават употребата на сила за налагането на правила и функционирането на веществени придатъци на властта, които да осъществяват контрол и наказание за тяхното спазване или неспазване. От средствата за поддържането им се заделят съответните суми за закупуването на пишещи граждани, държавни средства за осведомяване и прочее "културни” начинания. Една от задачите на тези начинания е приспиват общественото мнение и да купуват лоялност на гражданското общество.
Обществените блага
Един от основните митове за несъревнователното създаване на правила е мнимата необходимост от централизирано създаване на т.нар. обществени блага. Според популярните обяснения това са стоки, които всички употребяват, но никой поотделно не плаща. Може да се каже и иначе - потреблението на един на пречи на потреблението на друг и между двамата потребители няма конкуренция по този повод.
Един от класическите примери за такива блага са морските фарове. Всъщност обаче историята на морските фарове показва, че в продължение на хилядолетия те винаги са строени от онези, на които са служели - моряци, търговци, техни роднини и милосърдни крайбрежни жители. Друг пример е уличното осветление. Но е очевидно, че онези, които са близо до лампите, получават повече светлина, онези, които са далеч; т.е. някой бива винаги обслужван под нетния отпимум на осветление, оставяйки настрана въпроса, че друг път могат изобщо да не ценят светлината като благо. Същото е и с "националната отбрана”: ако военната заплаха е от запад, живеещите по-близо до тази граница ще получават повече изгода от съществуването и действието на армията в сравнение с онези, които живеят на изток.
При всяко такова обществено благо винаги възниква момент, при който се осъзнава, че някой, който не ползва - плаща. Следователно възниква и въпросът докога онези, които плащат, ще правят това доброволно.
Решения
Разрешаването на проблемите с формирането на правилата на играта е колкото просто, толкова и сложно. Не изисква особена философска нагласа, за да се стигне до извода, че решението е в ограничаването на описаните особености на създаване на правила без съревнование. Но, от друга страна - този процес отишъл толкова далеч, че трудно се намират доброволни, не възникнали като реакция на някаква криза, начини на поведение. Впрочем встъпването в ЕС изобщо не опростява задачата. То просто е някаква защита от експерименти на местни политици и бюрократи за сметка на още по-отдалечено и неразбираемо създаване на вероятно същите правила.