Юли 2006 г. В Дрезден 64 годишен мъж получава топлинен удар, докато кара микробуса си. Десетки хиляди англичани се обаждат на лекарите си с оплаквания от горещините, а болниците работят с повишена степен на готовност. Франция, Холандия и Испания също съобщават за жертви от тропическото време. Най-горещият юли, откакто се правят измервания - климатът се променя.

"Бъдете загрижени. Бъдете силно загрижени", предупреждава американското списание "Тайм". Годишно 150 000 души умират от последствята от промяната на климата, още 5 млн. души се разболяват, показа проучване на Световната здравна организация (СЗО). Засегнанти са най-вече слабо развитите страни. Така маларията например се завърна в африканските планински региони - в Уганда, Кения или Танзания, от които беше изчезнала за десетилетия наред. Но и в индустриалните държави вече се дискутира по-интензивно за ефектите от климантичните промени върху здравето. Степента на смъртност при болестите на кръвообръщението и дихателния апарат е в пряка връзка с летните горещини. Други опасност дебнат чрез индиректните ефекти - при продължаващо затопляне тропическите болести могат да се разпространят и в Германия, алармира Петер Хьопе, ръководител на изследванията на гео-рисковете в презастрахователния концерн "Мюнхнер рюк" (Muenchner Rueck).

Това важи предимно за инфекциозните заболявания, които зависят от междинните носители като инсекти и гризачи. Ако средногодишните температури се покачат, преносителите могат да достигнат по-големи ширини и така да

Затова институтът "Роберт Кох" вече проучва дали вирусът "Западен Нил" може да се разпространи и в Германия, откакто пристигна и в САЩ.

В стратегиите на фармацевтичния бранш промяната на климата играе само косвена роля. Медикаментите за сърцето и кръвообръщението и без това са една от най-важните задачи в изследванията и производството. В последно време обаче мнозина производители по-засилено изучават дълго пренебрегваните тропически болести, дори и не непременно в отговор на климатичните изменения. "Много по-решаващо беше, че се намериха нови пътища за по-добро разпределение на тежестите, рисковете и правата в тази област", казва Ролф Хьомке от Съюза на изследователските производители на лекарства VFA. Казано на прост език: Засегнатите държави просто са твърде бедни, за да бъдат интересен пазар. Финансово могъщи фондации като тази на Бил Гейтс и нови модели за сътрудничество между частни и обществени субекти промениха ситуацията.

Фармацевтичната компания "Новартис" (Novartis) например създаде в Сингапур изследователски институт за тропическите болести. Ге Ес Ка (GSK) пък се концентрира в испанските си лаборатории върху туберкулозата и маларията. "Байер" (Bayer) тества антибиотика "Авалокс" като средство срещу туберкулозата, а "Интерсел" (Intercell) работи по ваксина срещу "японския енцефалит" (възпаление на мозъчната кора).

Дали подобни болести могат да се разпространят и в западните държави, засега си остава спорен въпрос. "Затоплянето само по себе си все още не те разболява", посочва Егберт Таних, паразитолог в Института по тропическа медицина "Бернхард Нохт" в Хамбург. Да вземем за пример маларията - не само разпространяването на комара анофелес (anopheles) играе роля. Точно толкова значение има и бройката на заразените хора в дадена област. "Доколкото здравните системи в Европа

и заразените се лекуват своевременно, маларията ще се появи на Стария континент само в изолирани случаи", убеден е Таних.

От средата на 80-те години учените развиват модели, с които предсказват въздействието на климатичните промени върху увеличаването на определени болести. Чрез т.нар. географски информационни системи (GIS) историческите данни за климата и сведенията от сателити за типовете вегетация и преносителските популации могат да се свържат с честотата на заболяванията. Вече има сценарии, които изчисляват, от какви температури нагоре денгата (остра заразна тропическа треска - бел.ред.) може да намери почва в южна Европа.

като гъстотата на населението и урбанизацията, също и от това, колко мобилен е преносителят. Така например разпространението на денгата се дължи най-вече на факта, че преносителите - комарите, намират идеални условия за размножение в гъсто населените тропически градове с лоша инфраструктура и открити водоеми, в пластмасовите контейнери и старите гуми.

Германските медици се тревожат и от един друг преносен злодей: В меките зими оцеляват твърде много мишки, в които добре си живият кърлежи. Кръвопийците се размножават с могъщи темпове, а с тях и с болестните причинители, които носят със себе си. Сред най-известните от тях са борелиозата и ранно-летният менинго-енцефалит (FSMЕ).

От много години се наблюдава бавно, но постоянно разпространение на заразени с FSMЕ кърлежи в северна посока, предупреди през пролетта организацията Германски зелен кръст. Всеки повече региони се превръщат в рискови зони. По данни на Института "Роберт Кох", броят на случаите на FSMЕ е скочил за една година от 274 на 432 в цяла Германия.

Подобни развития показват, че климатичните промени преобразуват екологичните системи и наред с това и рисковия потенциал за хората. "Важно е, че учените продължават точно да наблюдават изместването на климатичните зони и променящата се с тях околна среда", обобщава експертът Егберт Таних.

Промяната на климата довежда до по-чести засушавания, бури и наводнения. Колко опасна може да бъде горещата вълна, показа лятото на 2003-та година. Само за две седмици през август в Европа починаха над 22000 души от горещините. Застрашени са най-вече хората с болести на сърцето, кръвообръщението и дихателния апарат. Жертвите са с отслабени организми, чиято смърт се ускорява от горещината. По тази причина в седмиците след гореща вълна спадат дневните нива на смъртност. Функциониращите спасителни служби и работниците в социалните грижи допринасят за намаляване на броя на леталните изходи.

По данни на СЗО на всеки 30 секунди в Африка от малария загива едно дете. Причинителят на болестта прониква в човешкия организъм чрез ужилване от комара анофелес (anopheles). Маларията беше премахната от Европа чрез пресушаване на големите блата. Също от комари се пренася и тропическата заразна треска денга. Треската "Западен Нил", която също се разпространява чрез комарите, вероятно е била пренесена в САЩ с прелетните птици.

Кърлежите носят борелиозата и пролетно-летният менинго-енцефалит (FSMЕ). Причинител на борелиозата е една бактерия. В началото заболяването предизвиква висока температура и мускулни болки. Типично за него е червеният кръг около мястото на ухапването. Инфекцията се лекува с антибиотици. Вече всеки четвърти кърлеж в Германия носи в себе си причинителя на борелиозата, но все още не съществува ваксина. FSMЕ се предизвиква от вирус който може да порази мозъчната кора, нервните окончания и гръбначният мозък. Не е открит метод на лечение, но вече има ваксина.