Изследванията на общественото мнение в България установяват, че през последните няколко години левите идеологии успяват да разширят влиянието си, експанзирайки към по-младите, живеещи в големите градски центрове, добре образовани, с добър социален и материален статус избиратели. В навечерието на президентските избори около 1/3 от пълнолетните жители на страната определят политическите си възгледи като леви, а всеки пети - като лявоцентристки.

Традиционно леви продължават да бъдат по-възрастните поколения, жителите на малките населени места и особено селата, по-ниско образованите избиратели, хората с ниски до средни доходи. Очертаващите се като

млади поколения от големите градски центрове са сред основните, които се самоопределят като лявоцентристи.

В президентската надпревара има две самоидентифициращи се през левия политически спектър кандидатури: на действащия президент Георги Първанов и напусналия БСП генерал Любен Петров. Двамата са олицетворение на основните типажи леви избиратели. Любен Петров с претенция да представлява интересите на автентичното ляво и Георги Първанов с опита да се наложи като по-умерен, балансиран, приел като свои чужди и до днес на крайно левия избирател приоритети като европейската перспектива и членството на България в НАТО.

Проучванията на електоралните нагласи очертават значително предимство за действащия президент Георги Първанов, докато заявяващият себе си като автентичен ляв кандидат Любен Петров има скромен потенциал от по-малко от 1% от общия брой избиратели. Тази картина поставя на преден план въпроса как изневерилият на изконни леви ценности Георги Първанов успява да привлече симпатиите на по-голямата част традиционно леви избиратели, а идентифициращият се с тях кандидат не може да прескочи границите на статистическата грешка?

Силно влияние в тази посока имат два ключови, макар и противоположни по посока на въздействие фактора:

През целия си петгодишен президентски мандат Георги Първанов се полза с устойчиво високо доверие от над 80 на сто от гражданите. През 2006-а одобрението за дейността му продължава силно да доминира над неодобрението, но за периода от съставянето на правителството (вследствие и на личния му принос за формиране на коалицията) до старта на предизборната кампания спада до 65%. Казусът с папката на агент "Гоце" също се отрази на рейтинга му, който спадна с 10% само в рамките на един месец. Маркираните тенденции засегнаха предимно личния имидж на президента. Нарастващото неодобрение бе компенсирано с изключително висока активност и посещения на редица населени места.

В резултат: на старта на кампанията водещите характеристики в имиджа на Първанов са умереност, балансираност и умение да общува с хората. Респективно като най-слаби страни от публичния му образ обществото оценява (не)отстояване на националните интереси, (без)визия за развитие на страната и (не)последователност. През последната една година тези характеристики са "запазена марка" на радикалния националистически лидер на "Атака". Поради тази причина именно Волен Сидеров, а не Любен Петров се възприема като алтернатива на Георги Първанов от най-разочарованите традиционно леви избиратели.

Ползвайки се от

Първанов влезе в предизборната надпревара със значителен аванс пред конкурентите си. За две седмици електоралната му тежест спадна от 39% на 33% от общия брой избиратели, но това продължава да бъде съществена преднина. Наред с по-умерените лявоцентристки гласоподаватели Георги Първанов запазва силно влияние и сред по-крайните леви социални слоеве, които не приемат нито ключовата роля на ДПС в управлението, нито разполагането на чужди военни бази в страната, нито икономическата и социалната политика на правителството.

Факторът, който въпреки силното недоволство продължава да осигурява предимство на Георги Първанов пред конкурентите му, е консолидирането на партийния вот. За разлика от десните партии БСП и партньорите й от "Коалиция за България" застанаха единодушно зад неговата кандидатура. Нещо повече - Първанов получи и очакваната подкрепа от ДПС. В резултат той може да разчита на два от най-значимите не само по обем, а и по мобилизираност за участие в изборите партийни електората. Освен с мотивация за участие електоратите на двете партии се открояват и

Готовността за подкрепа на Георги Първанов сред привържениците на двете партии е над 70 на сто. Единствено Волен Сидеров отнема около 5 на сто от вече споменатите крайно леви гласоподаватели.

Предимство за Първанов носи и подкрепата на част от силно разколебаните и останали без собствени кандидати електорати на НДСВ (около 30%) и ГЕРБ (около 25%), което до голяма степен компенсира отлива на леви привърженици към Волен Сидеров. Подкрепата на НДСВ и ГЕРБ симпатизантите обаче е твърде неустойчива предвид силното им колебание дали въобще да упражнят правото си на глас.

В резултат избирателят на левия фаворит за президентския пост е доста разнолик. До голяма степен той напомня един от предизборните му плакати: много на брой, но различни лица. Ориентирани за момента към един и същ кандидат поради познатостта му и силата на партийната идентификация, но изразяващи различни приоритети и очаквания.

-----------------------------------

От днес вестник "Дневник" съвместно със социологическата агенция "Алфа рисърч" започва да представя обобщени портрети на избирателите на основните участници в кандидатпрезидентската надпревара. Кой стои зад Георги Първанов, Волен Сидеров,  Неделчо Беронов и Георги Марков, кой ще бойкотира урните на 22 октомври? Публикациите от понеделник до четвъртък ще търсят отговор на тези въпроси, а в петък, непосредствено преди деня за размисъл, ще огласим последните социологически прогнози за изхода от първия тур на изборите. Популярна максима казва, че за изборния ден най-важен е отговорът на въпроса "колко". Но за деня след изборите най-важни са отговорите на въпросите "кой", "защо" и "как". С тази поредица "Дневник" отваря полето за анализи, които да очертаят контурите на българската  политическа реалност след президентските избори.

З