Данъчното облагане не пречи на преструктурирането на бизнеса

Като правило при преобразуване на местни дружества на отделна страна членка чрез сливане, вливане, разделяне и отделяне отписването на активи и пасиви не води до възникване на данъчни ефекти в преобразуващата се компания.
Данъчното третиране на прехвърляните активи и пасиви преминава към получаващото дружество, като се отлага до момента на фактическото разпореждане с тях. По този начин данъчното облагане не е пречка за преструктуриране на бизнеса. В случай на преструктуриране обаче, в което участва чуждестранно дружество, такъв благоприятен режим не се прилага. И при преобразуващата се, и при получаващата компании могат да възникнат данъчни ефекти, свързани с отчитане на печалби на база на пазарната цена на прехвърляните активи и пасиви. Същото се отнася и за акционерите, респективно съдружниците на преобразуващото се дружество, при придобиване на акции и дялове в получаващото. С цел данъчното облагане да не бъде пречка за преструктуриране на стопанската дейност в рамките на ЕС Директива 90/434/ЕЕС от 23 юли 1990 г. изисква при преобразуване, в което са въвлечени дружества от две или повече страни членки, да се процедира по същия начин, както при преобразуване в отделна страна членка. Така прехвърлянето на активи и пасиви в резултат на преобразуване няма да поражда данъчни ефекти и оттук допълнителна данъчна тежест както за дружествата, така и за акционерите или съдружниците.
Директивата трябва да се прилага от всяка държава членка при два случая:
- преобразуване чрез сливане/вливане и разделяне, прехвърляне на активи (прехвърляне на клон, респективно обособена дейност) и замяна на акции и дялове, в което са въвлечени дружества от две или повече страни членки. Тези операции водят като правило до преобразуване на дружество от една страна членка в компания с място на стопанска дейност в друга страна членка или до прехвърляне на обособена дейност (клон) на дружество от една страна членка в клон с място на стопанска дейност в друга страна членка. След влизането на България в ЕС от 1 януари 2007 г. директивата ще има отношение към този вид операции с български дружества или техни клонове.
- преместване на седалището на т.н. Европейско дружество (SE) и Европейско кооперативно дружество (SCE), които са регламентирани съответно в Регламент на съвета №2157/2001/ЕС от 8 октомври 2001 г. и Регламент на съвета №1435/2003/ЕС от 22 юли 2003 г. Тези две форми са нови образувания, регламентирани в правото на ЕС, които дават възможност дружество или кооператив, разположено в няколко страни - членки на ЕС, да се третира като единно предприятие. Това не бива да се бърка със случаите на дъщерни предприятия, разположени в една страна членка и фирма майка в друга държава от ЕС. Тези две правни форми са още напълно непознати за българската практика, затова ще се спрем по-подробно върху трансграничните операции при първия случай.
Печалбата се облага, когато се осребри
Основната идея на директивата е посочените трансгранични операции да не доведат до данъчно облагане на преобразуващото се дружество, както и на неговите акционери, върху доходите от прираста на капитал, възникнали във връзка с прехвърлeните активи и пасиви (т.е. да не се облага печалбата, отчетена на база на пазарната стойност, по която биха се реализирали активите и пасивите към момента на преобразуване). Целта на директивата е облагането на печалбите (доходите) от прираста на капитала да се отложи до последващо разпореждане с активите от получаващото дружество, когато тази печалба действително е реализирана.
За да се конкретизира приложното поле, директивата дава дефиниция на случаите, за които се прилага: вливане, респективно сливане (в директивата и за двата случая се ползва понятието merger), разделяне (division), отделяне, респективно частично разделяне (partial division или split-off), прехвърляне на активи (transfer of assets), замяна на акции и дялове (exchange of shares), преместване на седалище. Преместване на седалище е операция, чрез която Европейско дружество или Европейско кооперативно дружество премества седалището си от една страна членка в друга, без да се прекратява или без да учредява ново юридическо лице.
Доколкото при преобразуването, за да се постигне еквивалентно съотношение на замяна, като правило се налагат и допълнителни парични плащания на акционерите, респективно съдружниците, изрично се регламентира, че директивата се отнася само за случаи на вливане, сливане, разделяне, отделяне и замяна на акции, при които паричните плащания са в размер до 10% от номиналната стойност на акциите и дяловете.
Освен изясняване на двойките понятия, свързани с процедурите на преобразуване: преобразуващо се дружество (transferring company) - получаващо дружество (receiving company); придобито дружество (acquired company); придобиващо дружество (acquiring company), категорично е дефинирано понятието дружество на страна членка. Това се прави, за да се конкретизират стопанските субекти, за които се отнася директивата. Разпоредбите й се отнасят не за всяко юридическо лице, учредено в страна - членка на ЕС, а само спрямо юридически лица, за които са налице едновременно следните три условия:
1. Дружеството, участващо в посочените трансгранични операции, е в обхвата на лицата, специално посочени в анекс към директивата (в проектозакона за корпоративното подоходно облагане, който ще влезе в сила от 1 януари 2007 г., видовете правни образувания по страни са посочени в Приложение №3)
2. Дружеството е установено за данъчни цели в друга държава - членка на ЕС, съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на СИДДО с трета държава не се счита за установено за данъчни цели в държава извън общността, т.е. за данъчни цели се счита за местно лице на държава членка на ЕС
3. Дружеството се облага с данък върху печалбата, посочен специално в чл.3 от директивата или с подобен данък върху печалбите и няма право на избор или възможност за освобождаване от облагане с този данък. В проектозакона видовете данъци по страни са посочени в Приложение №4.
Директивата не нарушава фискалните интереси
При условие че са налице случаи на преобразуване, замяна на акции и прехвърляне на активи, дефинирани по-горе, при които участват дружества от две или повече страни - членки на ЕС, отговарящи на описаните три условия, то основните разпоредби на директивата са:
- при сливане, вливане, разделяне и отделяне не трябва да възниква каквото и да било данъчно облагане върху печалбите, които биха били отчетени на база на пазарната стойност на прехвърлените активи и пасиви към момента на преобразуване. Получаващите дружества, от своя страна, трябва да отчитат прехвърлените им активи и пасиви по начин, по който биха отчитани в преобразуващото се дружество, ако преобразуването не се бе състояло. Доколкото по същество става въпрос за прехвърляне на активи и пасиви от преобразуващо се дружество на страна членка (да допуснем България) към място на стопанска дейност на друга страна членка (например Германия), разположено в страната членка, където се намира преобразуващото дружество (да допуснем България), то фискалните интереси на страната членка, където се намира преобразуващото дружество, не са нарушени. В крайна сметка именно тази страна ще обложи печалбите, оценени на база на пазарната стойност на активите и пасивите, но не на етапа на преобразуване, а при окончателно разпореждане с прехвърлените активи и пасиви. В тази връзка директивата дава възможност мястото на стопанска дейност да ползва правото на пренасяне на загуба на преобразуващото се дружество, както и правото на преобразуващото се дружество да освободи от облагане определени провизии и резерви. В проектозакона е предвидено мястото на стопанска дейност на получаващото дружество да ползва право да пренася данъчна загуба, а също така да вземе предвид и непризнати разходи от лихви във връзка с регулиране на слабата капитализация, отчетени от преобразуващото се дружество. Аналогично следва да се процедира и при прехвърляне на обособена дейност.
- отчетените доходи и печалби при акционери или съдружници в преобразуващи се, респективно придобивани дружества, не подлежат на данъчно облагане към момента на преобразуване.
Един от ангажиментите, поети от България във връзка с предстоящото членство в ЕС, е до 1 януари 2007 г. да бъдат въведени изискванията на Директива 90/434/ЕЕС от 23.07.1990 г. Тя касае общата система на данъчно облагане, прилагана при сливане, разделяне, прехвърляне на активи и замяна на акции и дялове по отношение на дружества в различни държави членки и при преместване на седалище между страни членки и трябва да се отрази в законодателството ни, свързано с корпоративното облагане.
Във връзка с това в проектозакона за корпоративното подоходно облагане, който ще влезе в сила от 1.01.2007 г., са въведени разпоредби, отчитащи изискванията на директивата (раздел ІІ "Специфичен режим на облагане при преобразуване" на глава деветнадесета "Преобразуване на дружества и кооперации и прехвърляне на предприятие"). Този материал разглежда основните идеи, заложени в директивата.