При търговете за отдаване на дърводобива са възможни скрити договорки между продавач и купувач, печалбата от които потъва по незнайни канали. Типичен пример е проваленият през миналата седмица конкурс за предоставяне на сечище в района на дивечовъдната станция "Чепино" край Велинград, който тихомълком можеше да се проведе, ако предприемачи от региона не бяха сигнализирали за фрапантните нарушения в изискванията към кандидатите.

Самият конкурс беше насрочен за 18 октомври, но до миналата седмица нито една компания от региона не е знаела за него, въпреки че по закон обявата се публикува две седмици преди продажбата на обекта в национален всекидневник.

за организаторите да изберат само един кандидат, с който да се правят всякакви договорки. За този обект е трябвало да се прокара и горски път, което означава, че кандидатите трябва да са големи компании, притежаващи техника и капацитет за изграждането. В обявата е записано още да имат годишен оборот от 14 млн. лв., което е сигурна преграда в конкурса да участват малките дървопреработватели от региона. Затова и до миналата седмица документация за конкурса е купена само от една компания - старозагорската "Средна гора". Голяма компания в региона е и Фабриката за хартия в Стамболийски, но тя не е сред участниците заради липсата на публичност при обявата за конкурса.

Сечището е голямо и изключително привлекателно - от него ще бъдат добити 3472 кубика букова, елхова и смерчова дървесина. Началната цена, над която трябва да се наддава, е 157 850 лв., но ако кандидатът е само един и няма конкуренция, победителят би реализирал двойна печалба, която отново може да се разпредели между страните. При нормално проведен конкурс, когато участниците са повече от един и има наддаване, цените за 1 кубик обикновено стигат до 105 лв. Офертата на дивечовъдната станция в Чепино поставя начална цена за кубик 46 лв. Дори с разходите за дърводобив кубикът на получената от сечището дървесина ще струва на купувача 50-60 лв.

Интересен елемент в конкурсните условия е и изискването купувачът да изгради горски път, разходите за изграждането на който впоследствие се покриват от държавата. Уловката е в цената на пътя. В документацията е записано, че началната цена за изграждането на 3-километровата отсечка е 84 хил. лв. Според експерти обаче в сечището съществува път и ако се наложи малка корекция, фирмата изпълнител ще похарчи максимум 5 хил. лв. Така, ако сделката беше сключена, останалата част от парите спокойно може да се отклони по различни канали.

Случи се обаче така, че местни бизнесмени научиха за сечището и около добре планираната сделка се разшумя. Реакцията на Региона лоното управление по горите в Пазарджик е светкавична - в петък шефът на управлението Мехмет Велият издава заповед за анулиране на конкурса. За "Дневник" той поясни, че миналия четвъртък са проверили обекта на място. "Установихме, че оценката на пътя, направена от лицензирана компания, е завишена. Затова решихме пътят да се изгради от дивечовъдната станция, след което сечището ще се даде на търг", обясни още Велият. По закон Регионалното управление по горите обявява търговете и конкурсите и е необяснимо защо оценката не е проверена, преди да се насрочи датата 18 октомври. На този въпрос г-н Велият не даде точно обяснение.

От началото на годината единствено Смолянското управление по горите е отчело най-много продажби на дървесина от склад. Реализирани са 111 подобни сделки основно в Девин, Борино и Широка лъка. Всички те са проведени на открити търгове, като цените са три-четири пъти по-високи, отколкото ако дървесината се търгуваше по традиционните схеми с отдаването на сечища или възлагането на дърводобива на външни компании. В същото време горските от друг регион - Пазарджишкия, известен с богатите си сечища около Батак, Велинград и Панагюрище, видимо избягват продажбите от склад и за 10-те месеца на тази година в справките няма нито една подобна продажба. Затова пък чрез конкурс и преговори е отдаден дърводобивът и сечта за 554 обекта и 31 сечища. Приходите ще се отчетат в края на годината, но Националното управление по горите не прави сравнителна оценка на постъпленията от сходни терени и сечища, затова и контролът върху тези дейности се размива.

Въпреки безспорните предимства на складовата търговия съпротивата по места е огромна, особено при традиционно работещи канали между власт и бизнес. Действащото законодателство дава голяма свобода на лесничеите при определянето на методите, по които сечищата се отдават на дървопреработвателните компании. Затова са възможни и подобни конкурси като този в Чепино.