Квадратурата на обръча

Какво се случва с поземления и горския фонд на България, с екологично защитените територии и с плановете за развитие на бизнеса върху тях се превръщат във все по-често задавани въпроси, а отговорите, доколкото изобщо биват давани, могат да се сравнят с върха на айсберга. По всичко личи, че два важни нормативни документа - новият закон за горите и решението колко и кои територии да влязат като защитени в европейската екомрежа "Натура 2000", ще чакат възможно най-последния момент да бъдат приети. От закона за горите се очакваше да пресече безогледните замени на скъпи държавни терени срещу многократно по-евтини частни, както и двойните игри в добива и продажбата на дървесина, но беше беше блокиран в парламента за неопределено време. Мнозина смятат, че е много вероятно до края на мандата и на това правителство да няма държавна компания, която да управлява сектора по ясни правила. Въпреки че проектът мина на първо четене в ресорната комисия, депутатите от партията на Доган, която над пет години управлява земеделието и горите, внезапно изтеглиха подписите си под предлог, че трябвало да се доработи. Според хора от бранша освен ограничаването на замените предлаганият в проекта европейски модел в търговията с дървесина чрез открити продажби на склад е заплаха за паралелните канали за финансиране, проигравани между компании и лесничейства в продължение на години. А със забавянето се печели още време за досегашните практики.
На започналия вчера край София семинар за ролята на горското стопанство в селските райони на държавите от Югоизточна Европа евроекспертът Еберхард Лайхт представи възможностите за подпомагане за зоните, включени в Европейската екологична мрежа "Натура 2000". Той обясни, че по нея финансово могат да бъдат подпомогнати единствено частни или общински, но не и държавни гори. След стотиците замени само през последните две години, признати официално от министерството на Кабил (виж съседния материал), новите и все още неясни собственици на бивши държавни гори и земи, богати на защитени видове, ще могат да се възползват от това финансиране.
Враца, Монтана и Видин - раят на замените
Терени от Северозападна България са били най-често предпочитани, за да се извършат замени с по-атрактивни земи по морето, планинските курорти и големите градове. Въпреки драстичната разлика в цените на квадратен метър в този район на страната терените са се заменяли като равностойни за такива по морето. Това показва справка, която Министерството на земеделието е изпратило на парламентарната комисия за борба с корупцията в края на май.
Папките съдържат стотици замени, извършени със заповед по реда на чл. 36, ал. 1 и 3 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, в периода 2004-2005 г. По справката вече има открити нарушения и председателят на комисията Бойко Великов готви нови проверки. Комисията е поискала същата информация и за тази година, тъй като има данни, че замените на неатрактивни частни земи за много по-атрактивни държавни са продължили с ускорени темпове. Според Великов всичко е законно, но при замяната се ощетява държавата, тъй като се заменят неравностойни парцели.
За 2005 г. са били извършени 220 замени на земи в страната. Три частни терена от 100 декара в област Видин са били заменени за 84.3 декара в Балчик, оценени на 50 хил. лв. Около 32 частни декара във видинските Ново село и Киреево са били сменени за 47 декара в с. Константиново, Варненско. Не само че частният имот е бил по-малък, но е оценен и с 2 хил. лв. по-скъпо. Един от случаите, които комисията за корупцията проверява, е за замяна на земи в Шкорпиловци, съобщи миналата седмица Бойко Великов. Отново частник от Видин е заменил 29.4 декара на стойност 17 776 лв. срещу 23.7 декара в курорта Черноморец.
Държавата е заменила и 143 декара в Якоруда, Благоевградско, срещу 100 декара във Видин, които са оценени на 25 371 лв. Това е два пъти повече от цената на държавния терен. В курорта Сапарева баня край Паничище, за който има планове да става ски център, е извършена замяна на 401 държавни декара срещу земи във Враца. Последните не се знае колко са и на каква стойност.
Справката за извършените замени през 2004 г. показва, че броят им е 223. Отново 963.2 дка държавна земя в Балчик са били заменени срещу 492 дка във Видин, като стойността на земите е почти еднаква. В Самоков 439 декара са били сменени за 345 частни земи в Силистра. Според списъка 13.4 дка в Доброславци край София струват точно колкото 15 дка във Враца.
Невидимият дърводобив
Заговори ли се за нелегален дърводобив, първите асоциации го свързват с бракониерската сеч и почти не се споменават утвърдените схеми за продажби от държавния горски фонд, където от години действат невидими вратички за отклоняване на приходи.
Бегла справка за търговията с дървесина, организирана от Националното управление по горите (НУГ) за тази година, сочи, че предпочитаният начин за продажби дори в най-богатите на гори региони е не от склад, а чрез отдаването на сечищата на търгове, конкурси или преговори с потенциален ползвател. Така държавата, вместо да продава дървесината преработена и по-скъпо, продължава да я пласира в суров вид на корен, въпреки че приходите са тройно по-ниски и трудно покриват необходимите разходи за залесяване и поддържане на горите.
При търговете за отдаване на дърводобива са възможни скрити договорки между продавач и купувач, печалбата от които потъва по незнайни канали. Типичен пример е проваленият през миналата седмица конкурс за предоставяне на сечище в района на дивечовъдната станция "Чепино" край Велинград, който тихомълком можеше да се проведе, ако предприемачи от региона не бяха сигнализирали за фрапантните нарушения в изискванията към кандидатите.
Самият конкурс беше насрочен за 18 октомври, но до миналата седмица нито една компания от региона не е знаела за него, въпреки че по закон обявата се публикува две седмици преди продажбата на обекта в национален всекидневник.
Конкурсите за сечища са удобно прикритие
за организаторите да изберат само един кандидат, с който да се правят всякакви договорки. За този обект е трябвало да се прокара и горски път, което означава, че кандидатите трябва да са големи компании, притежаващи техника и капацитет за изграждането. В обявата е записано още да имат годишен оборот от 14 млн. лв., което е сигурна преграда в конкурса да участват малките дървопреработватели от региона. Затова и до миналата седмица документация за конкурса е купена само от една компания - старозагорската "Средна гора". Голяма компания в региона е и Фабриката за хартия в Стамболийски, но тя не е сред участниците заради липсата на публичност при обявата за конкурса.
Сечището е голямо и изключително привлекателно - от него ще бъдат добити 3472 кубика букова, елхова и смерчова дървесина. Началната цена, над която трябва да се наддава, е 157 850 лв., но ако кандидатът е само един и няма конкуренция, победителят би реализирал двойна печалба, която отново може да се разпредели между страните. При нормално проведен конкурс, когато участниците са повече от един и има наддаване, цените за 1 кубик обикновено стигат до 105 лв. Офертата на дивечовъдната станция в Чепино поставя начална цена за кубик 46 лв. Дори с разходите за дърводобив кубикът на получената от сечището дървесина ще струва на купувача 50-60 лв.
Уловката с изграждането на пътя
Интересен елемент в конкурсните условия е и изискването купувачът да изгради горски път, разходите за изграждането на който впоследствие се покриват от държавата. Уловката е в цената на пътя. В документацията е записано, че началната цена за изграждането на 3-километровата отсечка е 84 хил. лв. Според експерти обаче в сечището съществува път и ако се наложи малка корекция, фирмата изпълнител ще похарчи максимум 5 хил. лв. Така, ако сделката беше сключена, останалата част от парите спокойно може да се отклони по различни канали.
Случи се обаче така, че местни бизнесмени научиха за сечището и около добре планираната сделка се разшумя. Реакцията на Региона лоното управление по горите в Пазарджик е светкавична - в петък шефът на управлението Мехмет Велият издава заповед за анулиране на конкурса. За "Дневник" той поясни, че миналия четвъртък са проверили обекта на място. "Установихме, че оценката на пътя, направена от лицензирана компания, е завишена. Затова решихме пътят да се изгради от дивечовъдната станция, след което сечището ще се даде на търг", обясни още Велият. По закон Регионалното управление по горите обявява търговете и конкурсите и е необяснимо защо оценката не е проверена, преди да се насрочи датата 18 октомври. На този въпрос г-н Велият не даде точно обяснение.
Продажбите от склад са спорадични
От началото на годината единствено Смолянското управление по горите е отчело най-много продажби на дървесина от склад. Реализирани са 111 подобни сделки основно в Девин, Борино и Широка лъка. Всички те са проведени на открити търгове, като цените са три-четири пъти по-високи, отколкото ако дървесината се търгуваше по традиционните схеми с отдаването на сечища или възлагането на дърводобива на външни компании. В същото време горските от друг регион - Пазарджишкия, известен с богатите си сечища около Батак, Велинград и Панагюрище, видимо избягват продажбите от склад и за 10-те месеца на тази година в справките няма нито една подобна продажба. Затова пък чрез конкурс и преговори е отдаден дърводобивът и сечта за 554 обекта и 31 сечища. Приходите ще се отчетат в края на годината, но Националното управление по горите не прави сравнителна оценка на постъпленията от сходни терени и сечища, затова и контролът върху тези дейности се размива.
Въпреки безспорните предимства на складовата търговия съпротивата по места е огромна, особено при традиционно работещи канали между власт и бизнес. Действащото законодателство дава голяма свобода на лесничеите при определянето на методите, по които сечищата се отдават на дървопреработвателните компании. Затова са възможни и подобни конкурси като този в Чепино.
Строежи завземат защитени територии
Нашумялото вилно селище "Златна перла" край с. Варвара, община Царево, се гради с пълна пара. Въпреки че през февруари екоминистърът Джевдет Чакъров разпореди строителството да бъде спряно, защото комплексът е в природен парк "Странджа" и за него не е направена екооценка, триетажните постройки са почти готови. Излети са и покривните плочи, а следващият сезон селището ще може да посрещне туристи.
Инвеститорът "Краш 2000" обжалва пред Върховния административен съд (ВАС) заповедта за спиране на строежа, която беше издадена от директора на регионалната екоинспекция в Бургас. През юли съдът се произнесе в полза на фирмата с мотива, че няма утвърден план за управление на парка, който да е нарушен от строителството. Това решение се обжалва и поредното заседание е утре. Директорът на парк "Странджа" Стефан Златаров посочи, че планът за управление на защитената територия е разработен още през 2000-2001 г. и през 2003 г. е внесен в екоминистерството, което тогава се управляваше от Долорес Арсенова от НДСВ. Документът отлежава повече от една година и при наследника й на поста от ДПС. Според Златаров кметовете на Царево и Малко Търново се противопоставят на проекта, защото смятат, че ограниченията, които планът налага върху стопанската дейност, спират развитието на двете общини. Ако той се приеме, нищо няма да може да се направи, казва Петко Арнаудов, кмет на Царево, където има сериозен инвеститорски интерес. Той нарича ограниченията "зелена завеса" и смята, че ще се отразят негативно на поминъка в неговия край - туризма.
През март, докато течеше сагата със строежа на "Краш 2000", кметът на Царево внесе искане в екоминистерството от границите на защитения парк да бъдат изключени земеделските земи около морските курорти и по-големите странджански села. Става въпрос за над 50 хил. декара. (Не е изключено част от тях да са били обект на замените с парцели от други райони, описани в съседния материал). Още миналата година хора от Варвара започнаха подписка за изваждане на земите им от парка. Това може да стане, след като екоминистърът назначи комисия. Според кмета Арнаудов, ако някой иска тези земи да останат защитени и за тях да важат предвидените ограничения, може да ги изкупи на пазарни цени и след това да го запази в парка.
Проектът "Златна перла" е изграден върху терен, купен от частни собственици, получили земята след реституция. Според главния специалист по горите в парка Иван Камбуров строежът щеше да е законен, ако инвеститорът беше кандидатствал за изключване на терена му от границите на парка.
В края на юли Върховната касационна прокуратура (ВКП) започна разследване за незаконно строителство, след като 13 екоорганизации подадоха сигнал. Тогава ръководителят на екипа и завеждащ инспектората на ВКП Малена Филипова каза, че има съмнения за корупционна схема при смяната на статута на земята и разрешаването на строежа. Разследването беше препратено в Бургас. Дознанието беше възложено на тамошната РДВР и трябваше да приключи до месец. То обаче продължава и досега. Окръжният прокурор на Бургас Ангел Ангелов обясни, че следователите не могат да смогнат да съберат и обработят писмените доказателства.
Парк "Странджа" е обявен за защитена територия през 1995 г. Според проучвания Странджа е вторият по големина дъбов масив на Стария континент, като най-големият е в Южна Франция. Планината съхранява уникална смесица от средноевропейска, средиземноморска и кавказка растителност и е дом на видове, които не се срещат никъде другаде в Европа. Паркът представлява 1% от територията на България и е предложена от еколозите за мрежата "Натура 2000".
Освен делото за намиращия се в местността "Дълбоки дол" комплекс "Златна перла" на 19 октомври петчленка на ВАС ще гледа случая с местността Камчийски пясъци. В края на юни по искане на софийската фирма "Рийс интернешънъл" съдът обяви за нищожно решението от 1980 г. на Комитета за опазване на природната среда, с което територията е обявена за защитена. Тя обхваща крайбрежната пясъчна ивица и зоната между нея и заливната гора Лонгоза във варненската община Долни чифлик. Съдът вече се произнесе в полза на инвеститора, тъй като заповедта за статута на Камчийски пясъци не посочва границите на защитената местност.
Екоминистерството обжалва това решение. Случаят обаче накара екоорганизациите да настръхнат, защото по аналогичен начин може да бъде оспорен статутът на около 400 местности в страната, обявени за защитени.
ИНТЕРВЮ
Илия Симеонов началник на Националното управление по горите: Проблемът твърде много се преекспонира
Скандалите със замените на гори от държавния фонд не спират, но въпреки това новият закон, който трябваше да реши проблемите в сектора, беше блокиран. Кой печели от това забавяне?
- Замените изобщо не са препъникамъкът пред новия закон. След внасянето му в парламента се породиха редица противоречия, които трябва да се изгладят. Наложиха се различни мнения за структурата на бъдещото горско стопанство, за механизмите на финансиране и функциите на държавното управление по горите. Това наложи избистряне на този модел. В момента има работна група, която подготвя петгодишна стратегия за развитието на горското стопанство и тя подробно ще разпише всички дейности, които ще се извършат още от 2007 г.
И все пак как ще опазвате горите, ако из цялата страна масово се заменят парцели от държавния фонд с частни или общински земи?
- Според мен проблемът твърде много се преекспонира в общественото пространство. Националното управление не е срещу замените в горския фонд, защото в някои случаи те наистина са необходими. НУГ е представил своето предложение по тези текстове, които се надяваме да бъдат включени в новия закон. Когато се говори за замените, се изпуска един много важен елемент. Този, който получи държавна срещу собствена гора, получава единствено правото да я стопанисва като гора. Строителство или друга инвестиционна дейност върху нея може да се разреши само ако бъде променено предназначението на тази гора.
Добре, от началото на годината колко замени са правени и за колко от тях са с променено предназначение?
- Точните числа ги нямам в момента, но трябва да ви уверя, че от началото на годината досега за нито една замяна не е постъпвало искане да се промени предназначението на гората. В бъдеще може и да има, но към днешна дата няма.
Как обаче държавата ще контролира общините при замените на гори, какъвто е случаят с нагласения търг в община Своге?
- Не мога да коментирам този случай, защото общината е в правото да се разпорежда с горите си, както прецени. Единственото й задължение е да ги стопанисва по начин, разписан в Закона за горите. Ние като държавна администрация не можем да се месим.
А как допуснахте общината в Гърмен да прави предварителен договор за смесено дружество, в което да апортира все още държавни гори?
- Нямам информация към днешна дата общината Гърмен да разполага с гори и земи от държавния фонд. Има претенции, заявени през 2005 г., но общинската поземлена комисия е отказала с мотива, че тези земи са били държавни в началото на миналия век и са отдадени като балталъци на общината за временно ползване. Явно доказателствата върху собствеността не са били достатъчни. Тогава общината оспорва решението на поземлената комисия в районния съд в Гоце Делчев, който постановява собствеността в полза на Гърмен. Но държавата обжалва решението на районния съд в Благоевградския окръжен съд и докато той не се произнесе, тези земи си остават държавни. Поземлената комисия разполага с експертиза, която показва, че половината от заявените имоти се дублират, което означава, че вместо за 108 хил. дка техните претенции реално са за 50 хил. дка. Доказателствените ни материали сочат, че исковете са за балталъци, затова очакваме становището на независимата съдебна институция.
Какво е мнението на НУГ по третия случай - в Чепино, където доста привлекателно сечище за малко да бъде дадено на предварително избрана компания?
- Наистина в този конкурс има условия, които силно стесняват кръга на евентуалните участници. Има двузначно тълкувание. Вероятно колегите са искали до процедурите да бъдат допуснати фирми с достатъчен кадрови ресурс и техническо обезпечаване, които да гарантират качествено изпълнение при прокарването на пътя до сечището. Другото тълкувание е, че наистина има опит за толериране на определена фирма. Разпоредих проверка и разбрах, че със заповед на началника на регионалното управление в Пазарджик процедурата е прекратена.
За мен тази процедура трябваше да се прекрати с мотива, че се възлага от дивечовъдна станция, а не от държавното лесничейство. Първоначалната идея дивечовъдните станции също да отдават сеч за дърводобив беше много благородна, защото те са на държавна издръжка и трудно могат със свои средства да прокарват пътища. Затова въведохме механизма за провеждане на подобни конкурси. Ще направя всичко възможно в бъдеще такива процедури да не се възлагат в дивечовъдни станции.