Ференц Пушкаш - световна футболна легенда. Андрю Гроув - един от основателите на корпорацията "Интел". Вилмош Жигмунд и Ласло Ковач - прочути автори на световни кинохитове. Тези, а вероятно и много други имена на големи спортисти, учени, предприемачи и хора на културата от унгарски произход нямаше изобщо да се появят, ако не бе вторият шанс, който им даде свободният свят след бягството от погрома на революцията от 1956 г.

След само 18 дни свобода, смазана от съветските танкове, през ноември 1956 г. близо 200 хиляди унгарци побягват в чужбина, спасявайки се от репресии и от завръщане към живот в комунистическата държава. Смята се, че те са се пръснали в общо 37 държави по света в спонтанна кампания, наподобяваща по размери библейските събития.

За мнозина бягството на Запад е тайна перспектива още от края на Втората световна война, но спускането на желязната завеса и страхът от неизвестността ги задържат. Ноемврийското кръвопролитие от

и към граничните райони потеглят влакове, препълнени с "туристи". Там те обикновено се свързват с някой от местните селяни водачи, които срещу доста прилично възнаграждение ги укриват за няколко дни, преди да ги прехвърлят през нощта през границата с Австрия - единствената възможна врата към свободния свят. Преходът в тъмнината, ноемврийският студ и калта са мъчително преживяване, което се помни цял живот. Налага им се да газят в снега, наметнати с чаршафи, за да се прикрият и да прецапват през ледени рекички. Попадането на граничен патрул (понякога инсценирано от самите водачи) може и да приключи безпроблемно с даването на някакъв "подарък" - пари в брой, бижута, часовник... Някои от бягащите не могат да предложат дори това.

От другата страна обаче вече чакат джипове и линейки на австрийския Червен кръст. Емигрантите са настанявани по училища и бежански центрове, раздават им се дрехи, храна и дефицитните в Унгария портокали и шоколад. За търсещите по-далечни страни в рамките на няколко седмици продължава прехвърлянето към убежища във Виена и после към Германия, като по пътя много хора ги приветстват и продължават да им дават помощи. За избралите живот в Америка следва събиране на кораби в Бремен, Хавър и Саутхемптън, 10-дневен воаяж през бурния Атлантик и пристигане в Новия свят в началото на февруари.

Благодарение на правителствените програми и помощта от обикновените граждани и приятели бежанците сравнително бързо се адаптират, научават езика, тръгват на работа и училище. Началото никога не е лесно - прехраната се изкарва с чистене на асансьори и офис сгради и всякаква работа, каквато се намери. Често унгарците са принудени да се съобразяват с решението на властите къде точно могат да отседнат.

За самата Унгария последиците са нерадостни - според Чарлз Гати, беглец от 1956, а днес преподавател в университета "Джонс Хопкинс" в Балтимор, страната е била подложена на

Средната възраст на емигрантите е 25 години и мнозина са едва между 19 и 21. Повечето са мъже - според американски изследвания, цитирани от Би Би Си, само около една пета са били жени. Почти всички са продукт на една много добра за времето си образователна система, току-що са завършили гимназия или университет и това им помага бързо да се адаптират към новия живот на Запад.

Освен това те не се включват в местните унгарски общности, а се интегрират чрез социални и професионални контакти. За бежанците с по-скромни възможности обаче общността оказва решителна помощ. Етнически унгарци живеят компактно извън родината си още от средата на 80-те години на ХІХ век, а между 1904 и 1913 г. над 200 хиляди унгарци емигрират от Австро-Унгария. Но пък и трябва винаги да се помни, че те не са сплотени като поляците. Затова има виц, че "ако събереш двама унгарци, ще се получат пет мнения и три партии".

Може ли обаче да се измери ефектът от бежанците на 1956 г. като цяло? От политическа гледна точка те лесно се вместват в доминиращия по това време антикомунизъм. В културен план многобройни са постиженията им в литературата, музиката, киното и изобразителните изкуства. Икономическият ефект е трудно да се отчете за толкова малка и разпръсната по света група.

когато източноевропейците са посрещани на Запад с диаметрално противоположни настроения и от откровено враждебна преса. Не че и преди 50 години не е имало инциденти - по време на революцията са разбити затворите и на Запад бягат и престъпници. Част от тях попадат по първите страници на британските вестници, когато хващат и изпичат няколко патици, свободно плаващи в езерцата на Хайд парк.

По повод годишнината върховният комисар на ООН за бежанците Антонио Гутиерес заяви тези дни, че светът трябва да помни проявената тогава щедрост и гостоприемство към жертвите на политически репресии: "За съжаление днес сме очевидци на много повече страдание, отколкото е преживяла Будапеща, както и на много повече безразличие." Впрочем революцията се е оказала съдбоносна и за неговата агенция - Върховният комисариат е бил създаден заради милионите бежанци и жертви на Втората световна война с мандат до 1958 г. Поемането на вълната от бягащи унгарци е първата голяма операция, с която трябва да се справя. Но пък и времето е различно - международното законодателство за даване на убежище е в зародиш, а приемащите държави правят безпрецедентно предоставяне на бежански статут на унгарците по национален и етнически признак. Вероятно и поради това само за първите 10 седмици са преместени и настанени 100 хиляди души - нещо немислимо за днешните сложни процедури, ограничения и тромава бюрокрация.

Кардинал Миндсенти, символът на борбата

 

Кардинал Миндсенти, осъден от комунистите на доживотен затвор за държавна измяна и освободен в началото на революцията, е приеман от всички за символ на унгарската борба срещу авторитаризма, пише АФП. Роден през 1892 г. в богато семейство в Чехиминдсент, той е ръкоположен са свещеник през 1915 г. Само четири години по-късно се озовава зад решетките, тъй като по време на кратката съветска република в Унгария през 1919 г. се противопоставя на комунистите. Като епископ на Веспрем през 1944 г. той осъжда депортирането на евреите от унгарските фашистки власти и скрива много в епископския си дворец, за което отново се озовава в затвора. Освободен е от съветските войски през април 1945 г., след което папа Пий XII го издига до архиепископ на Естергом и примат на Унгария, а през 1946 г. и до кардинал. Поради откритото му противопоставяне на комунистическите власти в края на 40-те години, както и поради организираните от него масови религиозни церемонии през 1948 г. е арестуван по обвинения в държавна измяна, шпионаж и незаконни финансови сделки, а през февруари 1949 г. е осъден на доживотен затвор. Освободен е в хода на революцията – на 30 октомври 1956 г., но пет дни по-късно – на 4 ноември, след навлизането на съветските танкове в Будапеща му се налага да потърси убежище в посолството на САЩ.

Той остава в мисията чак до 1971 г., когато неохотно и под натиск от страна на Ватикана заминава за Виена. Тъй като отказва да отстъпи сана си на архиепископ на удобен за Будапеща духовник, с което пък спъва разведряването в политиката на Светия престол по отношение на източния блок, през февруари 1974 г. Ватикана предприема рядка стъпка и го лишава официално от това му звание. Кардинал Миндсенти умира през май 1975 г. и е погребан в Мариацел, южно от Виена. През 1991 г. останките му са препогребани в Естергом.

Един от най-големите контингенти бежанци -съобразно населението на страната домакин, приема Швейцария - 12 462 унгарци намират убежище в конфедерацията в началото на ноември 1956 г. Още на 23 октомври в няколко швейцарски града се провеждат демонстрации в защита на унгарското въстание и срещу СССР, стотици швейцарци изпращат солидарни писма и събират помощи за Будапеща.

Първите бежанци пристигат с влак на 8 ноември, а посрещането им се превръща в незабравимо емоционално събитие. "Нашият път от швейцарската граница до Сион напомняше триумфален поход. Гарите, през които минаваше нашият влак, окичен със знамена, бяха препълнени от аплодиращи хора... Ние минавахме покрай шпалирите, носейки вързопи багаж в ръце, но изключително горди. Симпатията на населението засилваше наивното ни убеждение, че нашата емиграция ще трае кратко, защото западният свят бързо ще уреди унгарския въпрос", спомня си един от пристигналите пред в. "Нойе цюрхер цайтунг".

От приетите над 12 000 имигранти около 5000 се прехвърлят в трети страни, само няколкостотин се завръщат по-късно в Унгария. Интеграцията на окончателно останалите 7000 унгарци в Швейцария преминава сравнително бързо, тъй като властите и благотворителните институти им дават редица облекчения. Към края на ноември например са открити 4600 нови работни места за бежанците, а университетите отпускат специални "унгарски стипендии".