Огромни черно-бели портретни снимки се появиха по стените и ъглите на парижките улици. Лицата, предимно на чернокожи, са изкривени в стряскащи гримаси, озъбени, кривогледи или с натрапчив поглед, следящ всяко движение по улицата.

Предизвикателните снимки са създадени от местен street artist, който твърди, че чрез работите си иска да се изправи срещу съществуващите стереотипи. Гигантските снимки питат минувачите фронтално: когато видите дете от предградията, защо се държите сякаш насреща ви се материализира някакъв зъл дух?

Точно преди една година, на 27 срещу 28 октомври, когато избухнаха вълненията в бедните френски предградия, новинарските емисии разпространиха образи, които станаха емблематични за размириците – младежи с качулки подпалват автомобили.

Сега един френски фотограф, известен само с инициалите си JR, преосмисляйки видените кадри по телевизията и стереотипите, които те бетонират, решава да използва фотографията, за да тиражира друг тип послание.

Според JR след размириците парижани са се отнасяли към децата от предградията като към извънземни – с подозрение и огромно недоверие. "Хората бяха видели тези деца по телевизията да носят маски и това като че ли автоматично унифицира всички живеещи в предградията. Хората смятат, че всички жители на предградията са една стока и всички са участвали във вълненията и палежите", казва JR. Фотографът е убеден, че благодарение на имиджа, създаден от медиите, децата от крайните квартали са започнали да будят страх. Затова, за да преувеличи и покаже абсурдността на предразсъдъците, JR решава да снима децата така, че да изглеждат чудовищно, като същества от друг свят.

Героите на неговите снимки са събрани от Клиши-су-Боа, парижкото предградие, където вълненията започнаха миналия октомври. Тогава двама чернокожи младежи бяха убити от токов удар, докато се укривали от полицията в електрическа подстанция. Бунтовете според JR са канализирали отдавна назряващ протест срещу расизма и безработицата. Повечето от участниците в тях са били потомци на имигранти от бившите френски колонии. Събитията според фотографа са принудили Франция да обърне внимание на десетките години съзнателна дискриминация срещу живеещите там малцинства, а също и да осъзнае ясно държавния неуспех в интеграцията на имигрантите и да предостави повече възможности за развитие на бедната младеж.

Самият JR не е израснал в предградията и казва, че не може да говори от името на младите хора, които се появяват във фотографиите му. По-добре снимките да говорят за себе си, смята той. Само на 25 години, JR се изявява още и като графити, и като пърформанс артист. Пази самоличността си в тайна, защото обикновено излага работите си на забранени за това места и често на самия него му се налага да се крие от полицията. Когато през 2004 г. JR закачил подобни огромни фотографии по стените в някои предградия, местната власт организирала кампания срещу него. Сега обаче, когато Франция се опитва да реши проблемите си, фотографът е официално поканен да изложи работите си в центъра на Париж. Галерията му от физиономии е озаглавена "Клиши без клишета" (Clichy without Clichés) и според автора си е контрареакция срещу кадрите с горящи автомобили, на които цял свят стана свидетел. Впоследствие френската телевизия спира да ги излъчва от страх, че те подтикват към още насилие.

JR казва: "Снимките носят много послания, но основното е: Погледни ме, аз съществувам и съм по-голям от самия живот."