Тук съществува един специфичен микроклимат, казват жителите на Велинград. Повечето от тях имат предвид, че въздухът е чист и тук имат на разположение минерални извори. Но и климатът е специфичен, защото на пръв поглед изглежда, че тук есента настъпва по-късно. Но това е само за заблуждение. Горите край пътя са зелени и това може да подведе всеки. Велинград е подходящо място за това човек да се остави на илюзията, че зимата е много далеч. Градът се намира приблизително на осемстотин метра надморска височина и мястото е хубаво. Градът се е разпрострял на широко - и си има обяснение за това - той е създаден през 1948 г. при сливането на три села - Чепино,  Каменица и Лъджене. Сега градът се намира хем в гънките на Родопите, хем оттук започва и Рила. На десетина минути ходене пеша пък са първите склонове на Родопите, които могат всеки ден профилактично да бъдат покорявани. Но докато още не могат да се карат ски на Юндола обаче и почитателите на ходенето пеша все повече намаляват с идването на студеното време, в Родопите на почит са СПА процедурите, масажите с вулканични камъни и мед.

Велинград не е голям, но трябват дни, за да бъде разгледан. Разбира се, започва се с минералните извори, централната част, паркът, езерото Клептуза и т.н. - всичко по реда си. Между другото езерото е най-големият карстов извор в България. Оттук започват много велотрасета и все повече хора използват Велинград за изходен пункт. Оттук тръгват маршрути към Семково, Белмекен и различни махали на Родопите. Иначе центърът на града се обхожда за половин-един час и след това идва време на съществената част.

 

 

Минералната вода е една от основните причини за тръгване към Велинград. Това го бяха открили още бабите и дядовците през 60-те и 70-те години, когато градчето имаше славата на ведомствен курорт. Днес положението не е по-различно. Само дето по минералната вода и различните СПА процедури си падат дори и децата. Специално във Велинград изборът от варианти за глезене с минерална вода е много голям. В СПА комплекс "Елбрус" имат специална ароматотерапия срещу напрежението. Това означава избор от горещи вани, сауна, кални маски, физиотерапия, джакузи, релаксация с минералната вода с морски екстракти от Бретан. Има закрит басейн и специална "СПА капсула", която съчетава в едно инфрачервена топлина, хидромасаж, звук, аромати, пара и светлина.

Ако масажите и минералната вода не помогнат, се прибягва до други екстри. Перлената вана със соли и водорасли минерализира тялото и обогатява кожата с кислород. Хотелът в цялата си част разполага с минерална вода, която идва директно от извор Вельова баня. Водата в целия курорт се препоръчва за лечение на бъбречно-урологични, чернодробно-жлъчни и стомашно-чревни заболявания. Лекарите твърдят, че тук успешно се лекуват и заболявания на опорно-двигателния апарат. Лекува се още хроничен простатит, изработват се специални диети и се предлагат специфични програми за всеки гост. Останалото е

 

 

с мед, минерална вода и източна музика.

Минералните води в този район са азотни, натриеви, флуорни, с променлив анионен състав и минерализации. Казват още, че по изобилие и разнообразие на минералните си води Велинград се нарежда на първо място в България. Има четири хидротермални находища - Чепино, Лъджене, Каменица, Драгиново. Най-горещите води с температура до 91 градуса са в квартал "Каменица" - хидрокарбонатни, натриеви, флуорни, с висока минерализация. Хората обаче не разчитат само на това.

 

 

Защото, ако човек идва от планината, веднага пада жертва на гледките. Циганските катуни около Сърница, опънатите шарени платнища и хората, които поздравяват всеки. През лятото циганите са тук, защото берат малини и боровинки. Сега, през есента, хората казват, че берат гъби. Изглежда, че нещата не се променят много от сезоните. Децата тичат наоколо, почти през цялото време тук горят огньове и това май са последните щастливи цигани в колекцията.  

Само на 15 км от Велинград се намира и местността Юндола. Тя има старата слава на планински курорт - от онзи тип, който предполага повече спокойствие и мързеливи семейни излети в планината. Някога това място е било голям пазар на вълна - оттам идва и името на местността. Тук има и нова ски писта, която се намира на 1680 метра надморска височина в местността Старина. Наблизо се намира и хижа "Юндола", която е малка, но уютна. Обикновено на подобни места - малки хотелчета или хижи високо в планината, идват едни и същи хора всяка година, ритуалите се спазват, а вечерите задължително се прекарват пред запалената камина или пред голямата печка. Иначе, общо взето, усещането е, че човек е попаднал в някакво затворено общество, където всички се познават.

На няколко километра от Велинград се намира село Света Петка. То е голямо, близо три хиляди души, и всичките са българомохамедани. То е различно - няма асфалтови улици и карането офроуд е задължително. Времето тече тук с един и същ ритъм за всеки - жените носят пъстри шалвари, децата са много и всеки гледа тютюн, грозде и картофи. Според хората безработицата е 90 процента, но дори младите не напускат това място, защото са привързани към него. Разбира се, младите са малко скептични към тези приказки, прекарват по часове в едно от селските кафенета и май няма други по-запалени телевизионни зрители от тях.

 

 

Пътят до Велинград е хубав. Разбира се, винаги има какво още да се желае. Повече информация за хотел "Елбрус" се намира в интернет на адрес: www.hotelelbrus.com или на телефон 0359/53239.

Само надвайсетина километра от Велинград се намира и Белмекен, а това вече е друга история. Мястото е подходящо за каране на ски и за онези, които харесват високата планина. Отпреди няколко години хижа "Белмекен" все още не е възстановена. В района обаче има още няколко хотела, които предлагат прилични условия.