Българският бизнес изпитва все по-големи затруднения да намери подготвени ИТ специалисти. Дефицитът им на пазара на труда не е нов проблем. След като мярка №1 - университетите да създават достатъчно кадри не проработи, компаниите се насочват към мярка №2 - вносът им. Така след Германия и Чехия, и България вдигна белия флаг на безпомощност пред кризата с квалифициран персонал.

За вноса на ИТ специалисти се заговори по-активно от няколко месеца. Идеята беше лансирана публично от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и Българския клъстър за информационни и комуникационни технологии. Зад нея застана и председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) Пламен Вачков. "Държавата трябва да помисли за механизъм, чрез който да привлича квалифицирани кадри, както го правят и други страни в ЕС", каза неотдавна Вачков.

Според председателят на БАСКОМ Георги Шарков проблемът с дефицита на кадри не търпи отлагане и двете браншови обединения вече подготвят предложение за издаване на "зелени карти" за ИТ специалисти, както и за инвестиции в българското образование. То ще бъде внесено в Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и в Министерството на финансите. Според Шарков бизнесът е в подем, скорошното членство в ЕС засилва интереса към България и сега е моментът да се изработи механизъм за наемане на хора отвън. За най-сполучлива се смята схемата "зелена карта", при която се издават временни работни визи.

В момента незначителен брой програмисти от Русия и Украйна са наети в български фирми, но издаването на разрешителни за работа отнема няколко месеца. Според авторите на проекта България би могла да привлече кадри от страни, в които живеят етнически българи - Молдова, Беларус, Балканите, както и от Русия и Украйна. "Ловци на мозъци" обаче споделят, че ИТ кадрите в Русия са чувствително по-добре платени от българските им колеги и едва ли може да се надяваме на наплив оттам.

"Става дума за пазар и щом има недостиг, трябва да се реагира с пазарни методи, както и да се помисли за по-добри условия и възнаграждения", смята изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов. От работодателската организация принципно подкрепят идеята за попълване на липсващите квалифицирани кадри от българската диаспора в Молдова, Украйна, Македония.

От БАСКОМ се надяват правителството да предложи решение още до края на тази година.

Старата теза "не достигат специалисти, защото добрите емигрират" вече не е единствено обяснение за проблема. Фактор за изостряне на дефицита на кадри според представители на бизнеса е стъпването на големи ИТ компании в България. Най-коментираните случаи са центърът на "Хюлет-Пакард", развойната лаборатория на германския софтуерен гигант SAP, центърът за разработка на специализираната в автомобилната електрoника компания "Джонсън контролс". Само трите компании се нуждаят от общо около 1500 души. Плановете на "Хюлет-Пакард" са в рамките на две години да наеме общо хиляда човека, като сега в центъра работят 250. "SAP Labs България" в София също разширява дейността си и досега е наела 300 специалисти, но капацитът на новата сграда, в която се нанесе, е за 600 човека. В битка с конкурентите си на българския пазар ("Епис електроник асембли" и "Мелексис") и "Джонсън контролс" се нуждае от нови 150 специалисти, освен наетите досега 320.

"Изнасянето на дейности на големи международни корпорации в България, въпреки че е признание за българските софтуеристи, играе отрицателна роля за ИТ сектора в този момент. Това са временни и сравнително малки инвестиции, които следват определена посока на изместване от Запад на Изток в търсене на по-ниски ставки на заплащане на труда", смята обаче президентът на софтуерната компоания "ТехноЛогика" Огнян Траянов. Той посочва нереалистичните заплати, предлагани от чуждите центрове, които не могат да се заработят с поръчки за местния пазар. "Не разбирам и не споделям радостта на българските държавници от всеки новооткрит център за услуги на чужда компания със стотици служители, защото това все още не е съпроводено с големи инвестиции в образованието", казва още Траянов. Според него внасянето на кадри би решило временно проблема с липсата им, ако не оправим нещата на собствена територия.

По данни на посредниците в намиране на персонал пазарът "изтънява" откъм квалифицирани специалисти не само заради необходимостта от кадри на мултинационалните компании, но и заради нуждите на многобройните по-малки фирми, които търсят между 20 и 50 човека. По неофициална статистика в България има 200-300 активни софтуерни компании, като непрекъснато се отварят и нови. Само в БАСКОМ членуват около 40 фирми, в които работят близо 2000-2500 програмисти. Пак по неофициална статистика в българския ИТ сектор са заети общо 30 хил. души, от които 10-15 хил. - в софтуерната индустрия.

"Тънкият" пазар позволява на кандидатите за работа да диктуват условията и заплатите. Известно е, че нивата при висококвалицираните специалисти надхвърлят 2 хил. евро. Unix администратори в центъра на "Хюлет-Пакард" вземат 5-6 хил. лева и нагоре, съобщават запознати. За такива суми обаче се пазарят и хора, наемани за по-малко квалифицирана работа.

Трудно може да се каже колко са новите попълнения от ИТ специалисти, които всяка година излизат от висшите училища. По данни на БАСКОМ техният брой е между 800 и 2 хиляди. "Зависи как ги разглеждаме - като бройка са 2 хил., но като качество са под 800", уточнява Шарков. Според него причините са малкият прием в университетите и спадащия интерес към ИТ образованието.

Тази година асоциациите от сектора за първи път направиха опит официално да въздействат на държавната поръчка. Факултетът по математика и информатика (ФМИ) на Софийския университет "Св. Климент Охридски" предложи приемът да се увеличи със 150 души, като искането беше придружено и с писма от софтуерни фирми. "Като сумирахме заявките им, се получи към 5 хил. човека, т.е. те имат готовност да вземат веднага на рaбота такъв брой специалисти", каза зам.-деканът на ФМИ Румен Николов. Искането обаче не е одобрено и факултетът приема 450 души. "Бяхме готови вместо 450 да приемем 600 студенти, следващата година 800, а по-следващата хиляда. Но за да се случи, и бизнесът трябва да инвестира в образованието, а той още не е узрял", коментира Николов.

"Не стоим безучастно, а създадохме собствени програми за преодоляване на глада за квалифицирани специалисти", опонира индиректно Огнян Траянов. Всяка година "ТехноЛогика" например приема стажанти от ФМИ, организира майсторски класове за студенти от магистърските програми на факултета, преподаватели-практици безплатно обучават преподавателите и системните администратори от СУ.

"Работодателите са длъжници на университетите, защото не дефинират какви хора търсят", смятат и от "Сименс България", където проблемът с недостига на ИТ кадри също е познат.

Траянов коригира и официалните цифри: "Годишният прием на информатици (без математици и педагози) във ФМИ тази година е 280 души". За сравнение, в Скопския университет в 4 пъти по-малка Македония приемът е 250 души.

Какво мисли държавата? "По принцип бюджетите на университетите са сравнително стационарни през годините - ако ни искат повече бройки за ИТ, то обикновено следва да ги вземат от друга специалност, а не са склонни да го правят", заяви Орлин Кузов, съветник на министъра на образованието в онлайн форума на "ИСТ Медия".

По-големият брой студенти изисква още преподаватели и учебни зали. В двора на факултета от 1989 г. стои незавършена сградата, предназначена за център по информатика. Според деканата теренът е подходящ за технологичен парк или инкубатор, в чийто център ще бъде университетът по модела на прочутите Станфорд, Бъркли, Масачузетският технологичен институт. За доиграждането й са необходими около 10 млн. лева, а като се добави и оборудването, сумата може да се удвои. "Моят тест за политическо мислене е този: дали ще направиш половин километър магистрала, или зала за производство на специалисти", мисли Румен Николов. Затова според него вносът на кадри може да бъде само допълнителна мярка, както вече показвал опитът на Германия.