Как мафията превърна Роберто Савиано в неаполския Салман Рушди
Той е в смъртна опасност. Въоръжен телохранител го съпровожда навсякъде и въпреки всичко може да го гръмнат, взривят, наръгат и изобщо да намерят какъвто и да било начин да го премахнат. Мафията в Неапол издаде фатва за Роберто Савиано, който се превръща в италианския Салман Рушди, писа сп. "Шпигел".
Да разказваш истории твърде близки до реалността може да се окаже опасно за един писател и разследващ журналист. Съвсем доскоро 28-годишният Роберто Савиано седеше на площад "Пиаца Данте" в Неапол и разказваше на медиите за невидимите връзки между градската администрация и камората и как престъпността разрушава неговия град. Разследването му е събрано в "Гомора" - първият му роман, занимаващ се с подземния свят и черната икономика на Неапол. Книгата е бестселър в Италия и досега са продадени над 100 хиляди бройки, донесе на автора си престижната награда "Виареджо" и предстои издаването й във Великобритания, Германия, Франция и САЩ. Но междувременно самият Савиано се скри.
Натискът започна, когато телефонът му звъни и отсреща никой не отговаря, после му казаха, че "не е желан" в "Росо Помодоро", верига неаполитански пицарии. След това заплахите станаха все по-сериозни, срещи започнаха да му отказват някои местни общинари. През последните седмици авторът живее под охрана на тайно място извън града и контактува директно с малцина. Подземният свят на Неапол не обича да го описват подробно дори в художествено произведение и особено тези дни.
От 22 октомври досега в града са убити повече от дузина души, от началото на годината броят им надхвърли 70, а от избухването на клановата война в началото на 2005 г. жертвите са над 100. Изгряваща футболна звезда умря заради връзки с бос на камората. Певец беше прострелян в нощен клуб. В спортен магазин умря 45-годишна майка, изгубила миналата година двамата си синове в поръчкови убийства на камората. Половин час след като италианският президент Джорджо Наполитано заяви, че няма да изостави родния си град в "едни от най-мрачните дни от много време насам", пред данъчната полиция в Торе дей Греко бяха изхвърлени телата на двама екзекутирани.
Роберто Савиано израства в Неапол и започнал да пише за камората "от гняв". Работата му в сп. "Еспресо" го насочва към търговията с кокаин, към джебчиите на часовници "Ролекс", към клановите войни в града. По неговите сметки, откакто се е родил, камората е убила 3600 души.
Според Савиано камората има пет пъти повече членове от сицилианската мафия. Структурирана като мрежа, тя няма "бос на босовете", което я прави по-гъвкава и непредвидима. Ако мафията е държава в държавата, камората е държава срещу държавата. Преди време Савиано се потапя за няколко месеца в този паралелен свят и разкрива връзките между модни къщи и нископлатените шивашки цехове на камората, как властта си сътрудничи с мафиотските фирми за сметосъбиране и как неаполитанската организирана престъпност с годишен приход от 16 милиарда евро е проникнала в дребния и средния бизнес, включително строителни компании, фабрики за обувки, фирми за рециклиране и хотели.
"Шпигел" разказа неотдавна как драматично се е променил животът му след публикуването през май на романа му "Гомора". Проблемът не е в това, че той сравнява Неапол с библейския град на греха, а че детайлно описва структурите и връзките на камората и, което е най-опасно - посочва имена. След серия заплахи полицията най-после му осигури охрана в средата на октомври. В негова защита бе създаден интернет сайт, надигнаха глас писатели и интелектуалци.
Умберто Еко излезе по телевизията с призив: "Нека не изоставяме Савиано самотен, както стана с Фалконе и Борселино (двамата разследващи магистрати в Сицилия, които бяха изолирани и ликвидирани в бомбени атентати през 1992 г.) В този случай са безсмислени апелите към писателите да проявят солидарност. Знаем откъде идват заплахите. Знаем личните имена и фамилиите на онези, които ги правят. Нуждаем се от намеса на държавата."
На 23 септември Савиано си позволява една смела и безразсъдна постъпка. На събиране по програма на министерството на правосъдието в един от кварталите, чиято престъпност журналистът познава, той заявява на публиката: "Йовине, Скиавоне, Загария (местните мафиотски кланове - бел. ред.) не струват нищо. Тяхната власт се основава на вашия страх, тази земя трябва да се прочисти." На следващия ден местният в. "Кориере ди Касерта", описа как никой от общинарите не посмял да отиде на срещата и как в залата един от клана Савиано внимателно следял кой от публиката аплодира най-ентусиазирано.
Предупреждението на Умберто Еко следва простичка логика - обикновено мафията избягва да ликвидира известни фигури и предпочита да действа в подземния свят. Когато иска да убие някой известен, тя първо го изолира и компрометира колкото може повече и когато всички са забравили за него, го премахва. В случая със Савиано процесът, изглежда, е напреднал доста, щом дори в един магазин му прошепнали: "Наистина ли трябва да си купуваш хляб тук?"
Той беше един от последните, останали живи. Бяха останали само двама. Модестино Боско, 35-годишен, беше предпоследният и те го убиха в гараж в събота, 2 септември.
Кланът Ликиарди го беше осъдил на смърт отдавна. Те добавиха името му към мрачния "списък на Възкресението". Имената, закачени на [църквата "Възкресение" в Секондиляно, са на убийците (според клана) на Винченцо Еспозито, племенник на Дженаро Ликиарди, застрелян през 1997 г. на 21 години в района Монтероса. (...)
Както може да се очаква, в следващите няколко дни след убийството на Еспозито кланът премахна 14 души, всичките по един или друг начин свързани с покушението над младия им наследник. Някой закачи имената им на църквата. Отчето го скъса, но местното паство вече бе успяло да го прочете. Целта на списъка бе да открои извършителите, да ускори избиването им, без това да предизвика тотална кланова война, да подкани "виновните" да се предадат и така да спасят семействата си или да отправи покана към фамилиите да предадат своите "ходещи мъртъвци". Годините отлитат, но кланът не забравя. (...)
Криминалната активност се засилва, особено през лятото, когато Неапол се изпълва с италиански и чуждестранни туристи, всеки от които в очите на бандитите е нещо като ходещ банкомат. (...) Групите, специализирани в отмъкването на скъпи часовници, напълно са се адаптирали към интернет епохата - първо проверяват в Ebay кои модели са най-търсени, след това се подбират жертви, обикновено около хотелите в район Лунгомаре и крайбрежния булевард, и накрая се действа решително, дори с намерение да се използва оръжие при съпротива. Според полицията през юли и август в оплетените улички на стария град са били извършени 765 кражби на портфейли, часовници и бижута - средно по над 12 на ден. (...) Няма официална статистика, но според полицията през последните години тук са откраднати поне 50 хиляди часовника. През тази година се твърди, че неаполитанци крадат скъпи часовници в Генуа, Риконе и Рим. Клановете им контролират пазара за ролекси в цяла Италия и са се научили как да ги вкарват обратно в легалните канали. Изчислено е, че за по-малко от седмица откраднатият часовник се оказва на ръката на новия си собственик - вече с нов сериен номер и нова гаранция. (...)
Камората вероятно е най-многобройната криминална организация в Европа. Срещу всеки сицилиански мафиозо има петима камористи, срещу всеки сакриста от сакра корона унита в Пулия има четирима неаполитанци, а на всеки ндрангетиста от калабрийската ндрангета се падат по осем членове на камората. Освен това Кампаня (районът около Неапол) е територията с най-голяма концентрация на мафиоти на глава от населението - в пространството между три градчета от провинция Казета със 100 хиляди души население има 1200 осъдени за участие в камората и още повече разследвани като нейни помагачи. (...)
Парите, които се въртят, са огромни. Кланът Ди Лауро печели по половин милион евро на ден. Богатството на клана Казалези се оценява на 30 милиарда евро. Тези средства не само се инвестират във всевъзможен дребен бизнес, но и тръгват по света - те се въртят от финансисти в Тенерифе, Монте Карло и Варшава, които можете да срещнете от Пекин до Богота.
Откъс от есето "Неаполският ад" на Роберто Савиано, публикувано в последния брой на сп. "Еспресо".