В края на втората си година в България частните собственици на електроразпределителните дружества (ЕРП) изведнъж се оказаха под кръстосан огън. В рамките на месец върху тях се изсипа недоволството на потребителите, на регулатора и на енергийното министерство. Две от дружествата - доставчици на ток, станаха повод и за първия граждански митинг срещу монополистите.

Недоволството си има причини. В Пловдив и Стара Загора се вдигнаха на протест срещу австрийската компания EVN, собственик на местните енергодружества, заради надписани септемврийски сметки за ток при промяната на тарифите от 1 октомври. Бунтът във Варна срещу германското дружество E.ON е заради честите сривове в електрозахранването. Националната лига на потребителите и федерацията на потребителите сезираха прокуратурата за източване на варненското електроразпределително дружество. Лигата заведе и дело срещу отказа на Агенцията за приватизация да им предостави договора с германската компания. То е насрочено за 26 февруари догодина. Вълната на недоволството е на път да бъде употребена и политически, след като ВМРО се обяви за инициатор на протестен митинг във Варна във вторник.

В понеделник Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) официално ще реши да наложи глоба от 17 хил. лв. на ЕVN, защото компанията не е включила в сметките на 17 села последната евтина енергия от 75 кВтч. за септември и така е ощетила потребителите. Проверката на регулатора установи още, че периодът на отчитане на електромерите е сменен, а във фактурите липсват необходимите данни. Австрийската компания отказа да коментира решението, преди да го получи. ЕVN обясни масовите грешки с проблеми в софтуера, но не отговори защо не инвестира в нов, ефективен начин за отчитане на потребената енергия. Със сигурност компанията няма да увеличи броя на инкасаторите, защото новите собственици на ЕРП-та отдавна настояват да се премахне месечното отчитане на електромерите и да се приложи европейската практика, където това става веднъж или два пъти годишно.

За Е.ON председателя на регулатора проф. Константин Шушулов ще настоява да се гласува най-високата допустима в момента санкция - 20 хил. лв. Проверяващите са установили критично състояние на съоръженията за ниско напрежение, чрез които се доставя ток на битовите абонати. "Покривите на трафопостовете текат", каза Шушулов. Според комисията съществува риск за безопасността на съоръженията, липсва осветление и предупредителни табели. Регулаторът ще задължи Е.ON да представи план, който да гарантира нормалното електроснабдяване на града.

С нов принос в полемиката се включи и министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. В края на миналата седмица той обяви, че до три месеца ще предложи промени в енергийния закон, с които глобите за нарушения на лиценза на ЕРП-тата да се се вдигнат до 5 млн. лв. "Нелепо е да се мисли, че корпорации с обороти от стотици милиони могат да бъдат уплашени с глоби от по няколко хиляди", заяви Румен Овчаров. "Увеличаването на глобите ще даде на ДКЕВР много по-големи възможности да изпълнява реална контролна дейност", допълни той. Но не коментира защо повече от година енергийният регулатор не е проверявал дружествата как изпълняват лицензите си, което е негово задължение по закон.

Основното обвинение към доставчиците на ток е, че не инвестират достатъчно в мрежата, за да гарантират качествена услуга. В него обаче се съдържат и оневиняващи аргументи за частните собственици, които от две години са поставени под ценовата преса на регулатора.

Според ДКЕВР основната причина за проблемите във Варна е неизпълнение на инвестиционната програма на дружеството. От планираните за 2006 г. 27 млн. лв. са вложени едва 35%. Най-голямо е разминаването в програмата за ремонтите, където за септември дружеството е изпълнило под 29%.

Този проблем бе заварен от частните собственици на ЕРП-та. Докато разпределителните компании бяха държавни, инвестициите се ограничаваха главно с подмяна на старите електромери. Новите собственици до момента не са представили подробен анализ какво наследство са заварили.

По данни на енергийното министерство през последната година преди приватизацията във всички енергоразпределителни дружества са инвестирани общо 130 млн. лв. След раздържавяването само в три от тях - ЕРП - София, ЕРП - София-област, и ЕРП - Благоевград, са вложени повече средства по справка от собственика им, чешката компания CEZ: 65 млн. лв. през миналата година и 74 млн. лв. по тазгодишната програма. За 2006 и 2007 г. германската E.ON планира общо 100 млн. лв. за ЕРП - Варна, и ЕРП - Горна Оряховица. Същото число стои и в плановете на австрийската EVN за тази и следващата година за ЕРП - Пловдив, и ЕРП - Стара Загора.

"Когато влязохме в дружествата във Варна и в Горна Оряховица, те бяха много неефективни. През 2005 г. регулаторната комисия съкрати разходите ни и за двете ЕРП-та с 36%. Това силно стесни възможностите за подобряване на ефективността им. Съкращаването на разходите доведе до застрашаване на доставките и свиване на планираните инвестиции. Това, съчетано със задържане на цените на тока за бита, в крайна сметка се оказа причина дружествата да приключат годината с финансова загуба", заяви неотдавна председателят на управителния съвет на Е.ON - България, Манфред Пааш. Той припомни, че през 2005 г. регулаторната комисия е намалила с 26% и заявените инвестиции.

Факт е, че Е.ON и ЕVN трябва да ускорят инвестициите си, за да подобрят качеството на услугите. Но вината едва ли може да се търси само в компаниите. За да задържи тарифите за битовите потребители, ДКЕВР на два пъти съкращава инвестициите, предложени от разпределителните дружества и исканото от тях увеличение на цените на тока. В същото време позволи на НЕК и на производствените централи да увеличават своите. През септември например регулаторната комисия увеличи цената за пренос и продажната цена на тока на НЕК, без да уведоми предварително за това доставчиците. Това хвърли в ужас дружествата, които вече бяха направили изчисленията си на база старите тарифи на НЕК.

Същевременно през миналата година регулаторът разреши токът да поскъпне само за малките и средните компании с 16% и за промишлените с 5%. През октомври т.г. ДКЕВР премахна евтините 75 кВтч за битовите потребители, като същевременно намали вече единната дневна тарифа. В момента разпределителните дружества оспорват в съда решенията на ДКЕВР.

В одобрените цени, които ще действат до октомври 2007 г., не са включени и разходите на електроразпределителните дружества за разделянето на дейностите по поддръжката на мрежата от доставката на ток до крайните им клиенти. Това отделяне трябва да стане факт до края на 2006 г.

Така компаниите на практика бяха принудени да ограничават инвестициите си в рехабилитацията на мрежата, чието състояние изисква точно обратното.

Напрежението роди различни слухове - от заговор срещу чуждите инвеститори, които трябва да бъдат изгонени до организирани протести срещу правителството.

Според една от версиите в основата на недоволството стоят местни бизнесмени с големи интереси в енергетиката, които са прекъснати от новите собственици на дружествата. Министър Румен Овчаров не изключи този сценарий, но коментира, че ако някой стои зад протестите, най-вероятно става дума за амбиции на местни хора. Същевременно новите собственици на ЕРП-та обявиха, че са намали разходите за доставка на оборудване, като са започнали да организират общи поръчки за целия пакет от притежаваните от тях дружества. ЧЕЗ например в началото на тази година съобщи, че е успяла да намали с 30% тези разходи. По груби изчисления са "отрязани" доставки за около 100 млн. лв.