Наемен убиец, използващ полоний, би трябвало да е нещо като кръстоска между Мария Склодовска Кюри и Лукреция Борджия. Първата е откривател на този химичен елемент, а втората би се възхитила от качествата му на отрова.

Полоний 210 (един от 33-те изотопа на този елемент), частици от който бяха открити в тялото на Александър Литвиненко, съществува в естествен вид в природата като остатъчен материал от разпадането на урана, но е в изключително ниски концентрации. На практика всеки от нас носи в тялото си нищожно количество от него, каквито са засичани още в някои растения като тютюна или в месото на северни елени, пасли лишеи в близост до уранови мини. Той се използва в индустриалните предприятия за предотвратяване на натрупването на статично електричество, както и като загряващ елемент в спътници.

За да убие, и то в рамките на няколко седмици, е нужна много висока концентрация, постигана с човешка намеса и помощта на огромни и сложни съоръжения - например ядрени реактори или ускорители на частици. "Това не е като да разбиеш кабинета по радиотерапия на местната болница и да откраднеш малко полоний (в медицинската апаратура се използват цезий 137 или кобалт 60 - бел.ред.). Той не се прави вкъщи във ваната, а е продукт на "висшата лига". Тук е изключено да става дума за аматьори", обяснява д-р Андрея Села от лондонския "Юнивърсити колидж". Според него не говорим за случайно убийство и за оръжие на престъплението, избрано от лаици. "Тези хора имат зад себе си много сериозни ресурси", допълва Села пред Ройтерс.

Убийците на Литвиненко са поели и известен риск -

за полония няма противоотрова

и в лабораториите манипулират с него със специално оборудване. Пресметнато през масата му, той е 250 милиона пъти по-отровен от цианида, така че микроскопична частичка - примерно колкото прашинките във въздуха, може да причини смърт, а на всичко отгоре е и твърде малка, за да се усети на вкус при поглъщане. Той излъчва пет хиляди пъти повече алфа частици, отколкото същото количество радий. Всичко това остава вътре в тялото и не може да се засече дори от гайгеров брояч. Но пък се открива при изследване на урината и именно това е начинът, по който е засечен у Литвиненко в четвъртък вечерта, за съжаление броени часове преди смъртта му.

"Това е откачено. Доколкото знам, никога полоний не е бил използван като отрова. Освен това той е толкова сложно нещо и е ужасно трудно да се сдобиеш с него. Звучи сякаш идва от лаборатория на КГБ или нещо подобно", казва д-р Ф. Лий Кантрел, токсиколог и директор на поделението в Сан Диего на Калифорнийската система за контрол над отравянията. След бързо разлистване на медицински списания той открива само една статия за умишлена употреба на радиационна отрова с цел убийство и тя е на руски от 1994 г. Скотланд ярд все още не е обявил дали разследва убийство и не е изцяло изключена версията Литвиненко сам да си е навредил, но тогава откъде се е сдобил с толкова рядък елемент.

Полоният е ефективен и много удобен убиец - излъчва гама частици, които се движат едва няколко сантиметра и извън тялото могат да се спрат дори от лист хартия или салфетка. Но след поглъщане предизвиква масирани поражения по вътрешните органи, докато се движи и се натрупва в тях. Полоният също така излъчва топлина - ако на едно място се натрупа половин грам от него, той се загрява до 400 градуса. Твърди се, че Ирен Кюри - дъщеря на откривателката Мария Кюри, умира от рак, причинен от избухването на стъкленица с полоний в лабораторията й. Това обаче отнело 15 години, докато в случая с Литвиненко достатъчни се оказаха три седмици.

Обяснението е, че

най-смъртоносна е краткотрайната му мощна радиация

която унищожава контролните центрове на клетките. "Алфа частицата бомбардира участък от ДНК, избива от молекулите слепващите структурата им електрони, разцепва участъка на две, което е лоша новина, или слепва два доскоро независими участъка. И в двата случая клетъчният механизъм за ремонт не може да се справи със ситуацията. Резултатът е, че самата същност на клетъчната командна и на контролната система се разпада, клетките измират моментално или мутират във форми, произвеждащи тумори. Точно така се развива лъчевата болест", разяснява д-р Села

С него е съгласен и проф. Дейвид Рей от медицинския център "Куинс" в университета на Нотингам: "Според оскъдната информация, която имаме на този етап за състоянието на Литвиненко и за времето на смъртта му, възможно е да говорим за радиационно отравяне или за химикал, способен да спре деленето на клетките в тялото."

Частиците унищожават първо бързо растящите клетки, каквито има в костния мозък, кръвта, косата и хранителния тракт. Това доста точно съответства на симптомите, развити от Литвиненко - опадане на косата, неспособност да се произвеждат кръвни телца и срив на храносмилателните органи. В естествена среда периодът на полуразпад на полония е 138 дни, но в тялото той пада рязко на 50 дни.

В момента за спецслужбите на Великобритания е от първостепенна важност да установят откъде е дошло оръжието на престъплението, как радиоактивният "отряд" е влязъл в страната (ако извършителите са чужденци) и дали тези хора още не са там някъде с невиждана досега микроскопична

атомна бомба с насочено действие

срещу само един човек.

Според Крис Лойд, специалист по радиационна защита в британското екоминистерство, полоният едва ли е дошъл от обект на Острова. "Подозирам, че тайно е внесен от изток. У нас той просто не се намира във форми, способни да се изработи отрова. Тук го подлагаме на галванизация, за да го докараме до състояние на толкова ниска активност, че да не предизвиква бърза смърт дори и при поглъщане."

Понеже полоният изпуска само алфа частици (а не гама частиците, изпускани от по-познатите радиоактивни елементи), той лесно може да се пренася в стъклен съд и дори в хартиен плик и не задейства детекторите за радиация, монтирани по летищата например. След поглъщане става още по-труден за откриване, тъй като цялата радиация остава вътре в тялото. Смъртоносната доза може да е от няколко милиграма под формата на фин прах или течен разтвор, т.е. попадането в тялото може да е с глътване, изпиване, вдишване или през открита рана. Погълналият тази доза не показва симптоми в продължение на седмици.

В Агенцията за здравна защита (НРА) използват компютърни симулации, за да си изяснят колко полоний е имало в тялото на покойния Литвиненко и къде може да се е задържал той. По принцип отлагането става дълбоко в тъканите и специално в костния мозък. Ако открият остатъчно количество, има вероятност примесите към него да послужат като еквивалент на пръстови отпечатъци, с помощта на които да се проследи откъде идва полоният.

Междувременно учените дават съвети и как да се постъпи с тялото на Литвиненко. Според тях погребването му е безопасен вариант, тъй като почвата ще спира и минималното алфа лъчение, което е останало. Кремацията не се препоръчва, защото теоретично с нея може да се изхвърли във въздуха опасно количество полоний.