Какви са генетичните промени, които са ни разделили с нашите братовчеди неандерталците? Въпреки че древната раса отдавна е изчезнала, съвсем скоро можем да знаем отговора на този въпрос, пише сп. "Ню сайънтист". Над 1 млн. базови частици от вкаменена неандерталска ДНК вече са подредени благодарение на нова технология, специално пригодена за разчитане на древна и повредена ДНК.

По проекта "неандерталски геном" в близко сътрудничество работят два екипа, което пък е в рязък контраст с надпреварата за разчитането на човешкия, коментира списанието. И двата използват един и същ образец от бедрена кост на 38 000 години, открит в пещерата Виндижа в Хърватия, от която са извлекли проби. Екипите оповестиха последните си открития по страниците на научните списания "Сайънс" и "Нейчър" преди седмица. Въз основа на натрупаните досега данни може да се заключи, че хората и неандерталците са започнали да се разделят преди около 500 - 600 хил. години, след което са живели почти без да се смесват до изчезването на неандерталците преди около 28 000 години. Общият им прародител пък е наброявал група от около едва 3000 индивида.

Единият екип, ръководен от Сванте Паабо от Института по еволюционна антропология "Макс Планк" в Лайпциг, използва новата техника за пряко проследяване на ДНК, разработена от американската компания "454 Лайф сайънсис", базирана в Бранфорд, Кънектикът. Другият, воден от генетика Еди Рубин от Националната лаборатория "Лорънс Бъркли" в Уолнът крийк, Калифорния, е заложила на по-традиционния подход с бактериално генериране на ДНК. И двата екипа засега са достигнали до малка част от пълния геном на неандерталеца, което предполага, че в бъдеще ни очакват нови открития. "Досегашната ни работа е доказателство, че можем да разчитаме елементи от генома на неандерталците, казва Ричърд Грийн от екипа на Паабо. До две години трябва да получим пълния геном." Според предварителни оценки той съдържа около 3 млрд. "букви".