Окончателното приемане на Закона за разсекретяване на документите и оповестяване на сътрудниците на Държавна сигурност неочаквано бе спряно в четвъртък от петия явен опит на социалистите да оставят вратичка за скриване на агенти сред ръководителите на специални служби и дипломатите. Споровете в пленарната зала и консултациите между политическите сили от мнозинството по казуса отнеха два часа.

Законът, чието второ четене започна в сряда, ще бъде гласуван изцяло в петък.

Ден по-рано представителите на БСП не успяха да изключат от списъка на публичните фигури, които ще бъдат проверявани за агентурно минало, ръководствата на разузнаването и службата за охрана, военното разузнаване и контраразузнаване.

В четвъртък те се опитаха да се наложат,  използвайки друг член на закона, като при това прибавиха и дипломатите. Още към 10 ч. от левицата поискаха почивка за доизясняване на текстове и заедно с депутати от НДСВ и ДПС се събраха на консултации. Малко по-късно "от името на контактната група" Татяна Дончева от БСП предложи в пленарната зала текст, според който не се обявяват досиета на ръководителите на спецслужби и на представители в чужбина, ако това ще увреди интересите на България или ще създаде сериозна опасност за живота на дадено лице. Идеята предизвика остри реакции на опозицията, а партньорите на БСП във властта не изразиха позиция. След половин час дебати гласуването на текста беше отложено.

и дори заплашват, че ако не направим този компромис, ще блокират закона, казаха от царската група и хора на Ахмед Доган. Те и този път нямали намерения да отстъпват.

Последваха нови консултации след пленарното заседание.

 Те отнеха още три часа и половина, но пак не завършиха със споразумение. Совалките бяха прекратени и спорният въпрос ще се реши с гласуване от Народното събрание. От НДСВ и ДПС смятат, че ще успеят да парират искането на съюзниците си с помощта на опозицията.

Преди законът да влезе за второ четене, БСП поставяше въпроса с аргумента "в интерес на националната сигурност" пред вътрешната парламентарна комисия. С казуса се занимава дори съветът на управляващата коалиция, той беше обсъждан и на правителствения семинар на Боровец.

Само преди дни представители на мнозинството пак се събираха, а след разговорите председателят на ресорната комисия и зам.-председател на НДСВ Николай Свинаров обяви: "Няма да има ограничения в проверяваните лица."

Въпреки това в четвъртък от БСП пак не се отказаха и попитаха: какво би станало ако хора, заемали постове извън страната, сега бъдат обявени за агенти на бивши служби, това ще застраши онези, с които са контактували, и всички връзки, които са създали.

Опонентите им обаче посочиха, че законът дава възможност да не се разкриват документите за връзки с ДС, ако това застрашава националната сигурност или трети лица, и този текст ще важи за всички публични длъжности, включително и за ръководителите на служби и дипломатите. Проблемът е, че социалистите искат не само да не се обявяват доносите на някои хора, а и да бъдат

техните досиета, коментираха от опозицията.

Според проектозакона комисията, която ще работи с архивите на бившите служби, ще преценява има ли опасност за националната сигурност или трети лица от оповестяването на даден документ. Решението на деветчленния орган, който ще се избира от парламента, няма да подлежи на обжалване.

Социалистите успяха да наложат не парламентът, а бъдещата комисия, която ще работи с архивите на ДС, да приема правилника за дейността си. Това донякъде е опасно, защото оставаме без гаранции, че няма да бъдат записани непрозрачни правила, но все пак всички парламентарни партии ще имат представителство в новата структура и подобна възможност не е голяма, обясниха царисти.

Парламентът реши, че комисията трябва да бъде сформирана до един месец от приемането на закона, а до осем месеца да й бъдат предадени всички документи на бившите служби. Те сега са в МВР, министерствата на отбраната, на външните работи, в Националната разузнавателна служба, в Националната служба "Охрана", в държавния и във военния архив.

Депутатите приеха в четвъртък да не се прикриват имената на бивши агенти, които след 1989 г. са били реактивирани, работят в някоя от службите и същевременно заемат публична длъжност. Според одобрените текстове комисията по досиетата ще предоставя на службите за сигурност списъци с имената на хората, заемащи публични длъжности, и ръководителите на ведомствата ще трябва да снемат от отчет тези лица в 14-дневен срок. Досега досиетата на реактивираните агенти не бяха оповестявани с аргумента за защита на националната сигурност и така някои бяха прикрити в сегашните служби, обясниха депутати.