Американски учени намериха начин да използват семената на памука, за да нахранят милиони по света. Растението е употребявано от древни времена, за да облича човечеството, но е непригодно за ядене, тъй като семената му съдържат опасния токсин госипол. Когато бъде поет от човека, токсинът намалява до опасно ниски нива съдържанието на калий в кръвта, от което следва умора, дисфункция на бъбреците, сърдечни и чернодробни проблеми и дори парализа. Изненадващият иначе страничен ефект е, че той може да се ползва като контрацептив за мъже, пише сп. "Ню сайънтист". Изследванията в тази посока обаче бяха забранени през 90-те години, тъй като бяха счетени за опасни. Иначе опити за елиминиране на госипола от семената на памука се правят от 60-те години, но досега всички пропадаха. След отстраняването на госипола памукът беше нападан от насекоми и изяждан.

В момента по света се отглежда толкова памук, че ако богатите му на протеини семена (22-23 %) можеха да се ядат, те

Перспективата за това обаче очевидно е вдъхновило екипа на биотехнолога Керти Рейтър от университета А&М в Тексас. Наскоро те обявиха в научното списание "Пръсийдингс от дъ нешънъл академи ъф сайнсис", че са успели да модифицират памука, така че да отстранят госипола от семената му, но да го оставят в останалата част от растението, за да го предпазят от вредители и болести.

За отстраняването на госипола от семената екипът на Рейтър се е обърнал към техника, използвана при изследванията на рака и СПИН-а. Става дума за т.нар. РНК интерференция (RNAi), при която даден ген бива "приспиван" и за която откривателите й Андрю Файър и Крейг Мело получиха тази година Нобелова награда за медицина. С тази техника нежеланата субстанция - в случая госиполът в семената, бива отстранявана само от точно определени места, но остава на други. Екипът атакувал пряко ензима, отговорен за производството на токсина в семената, и създал нова генетична редица без госипол, съществуваща само в семената, Така модифицирани семената на памука могат да послужат като питателна храна, тъй като са 

и отговарят на критериите на Световната здравна организация и американската администрация по храните, смятат учените. В момента с част от семената на памука се изхранват някои видове домашни животни, тъй като бактериите в техните стомаси могат да разграждат госипола.

Намирането на по-практична употреба на семената на памука е необходимо, тъй като освен на протеини той е богат на мазнини (до 21%), а е и в огромни количества. На всеки добит килограм памук се падат по около 1.65 кг семена, а годишно по света се добиват около 44 млн. метрични тона памучни семена. Памук се отглежда в 80 държави по света, като с изключение на САЩ и Австралия почти всички останали са развиващи се и относително бедни. Особено ценни могат да се окажат новите семена за Китай и Индия, съответно първи и трети по добив на памук в света. Учените все пак признават, че до влизането в търговска употреба на новия генно модифициран памук ще мине поне едно десетилетие, но поне началото е поставено, а перспективата е налице. Освен при памука РНК интерференцията може да се приложи и при други култури с отровни за хората компоненти, посочва Ройтерс.