Фил Тарлинг: Вътрешните одитори трябва да работят повече с хората на най-високото управленско ниво

Фил Тарлинг: Вътрешните одитори трябва да работят повече с хората на най-високото управленско ниво

Фил Тарлинг
Фил Тарлинг
Фил Тарлинг е президент на Института на вътрешните одитори във Великобритания и Ирландия. Той беше в България, за да вземе участие в международната конференция "Ролята на вътрешния одит за ефективното управление и контрол", организирана от Института на вътрешните одитори в България (ИВОБ). По време на конференцията Тарлинг говори за вътрешния одит в публичния сектор във Великобритания.
Институтът на вътрешните одитори (The Institute of Internal Auditors Inc.) е основан в САЩ през 1941 г. и днес представлява над 100 хил. специалисти в над 246 филиала в целия свят. Институтът е предоставил на ИВОБ статут на негов филиал за територията на Република България. Съгласно сертификат ИВОБ е с право да развива всички дейности на филиал на Института на вътрешните одитори - превод, публикуване и разпространение на Международните стандарти за професионалната практика по вътрешен одит и Етичния кодекс, както и краткосрочно и дългосрочно обучение в областта на вътрешния одит за одитори, счетоводители и финансисти.
Г-н Тарлинг, какви бяха очакванията ви, преди да пристигнете в България?
- Преди да дойда в България, знаех, че Институтът на вътрешните одитори в България се развива много добре и се радвам да се убедя на място, че това е така. Това личи също от броя на участниците в конференцията. Вътрешният одит е много важен за бъдещето на България, което е още по-валидно с оглед на присъединяването на вашата страна към Европейския съюз.
Сега в България е модна темата за англосаксонския модел в счетоводството и финансите въобще. Страната ви е еталон за него. Бихте ли разказали накратко как е структурирана тази професия във вашата страна и как е организирана професията в областта на одита и счетоводството?
- Основната разлика между англосаксонския модел и модела, прилаган в другите страни в Европа, е начинът на регламентиране. Ние разчитаме на по-общи закони, които ни казват какво не трябва да правим, а в останалите страни се разчита на законова уредба от типа на т.нар. Наполеонов кодекс, който ни казва това, което трябва да правим. Това създава трудности по отношение на отговорността при одитирането и счетоводството, защото англосаксонският модел залага на предоставянето на указания и работа въз основа на принципи, докато другият модел разчита на по-конкретна регламентация на това какво трябва да се прави. Надявам се англосаксонският модел да бъде нещо повече от модна тема, тъй като, когато се работи по този начин, хората са по-отговорни към това, което правят, и по-добре разбират, че те носят отговорност за това, което правят, а не някой друг.
До каква степен държавата се намесва и въобще намесва ли се в регулацията на организациите, обединяващи счетоводители или одитори във Великобритания?
- Държавата трябва да работи съвместно с професионалните организации, които отговарят за счетоводството и одита, за да се утвърдят и прилагат общоприетите принципи в тези области. Няма особена необходимост от намеса на държавата у нас, тъй като тези принципи отдавна съществуват. Става въпрос за международно признатите принципи за счетоводните отчети, международните одиторски стандарти, които вече са утвърдени. Правителството трябва да помага на хората да разберат какво всъщност означават тези стандарти и регулации и как те трябва да се прилагат в съответната страна. Във Великобритания правителството не оказа съществено влияние върху професионалните организации, тъй като те са саморегулиращи се. Така например, ако един счетоводител извърши нещо неетично, което не е престъпно деяние, този случай ще се разглежда от професионалната организация на счетоводителите, а не от държавните органи и мисля, че по този начин ще продължим работим и занапред. Общата рамка, която се дава от държавните органи, на практика се регулира от професионалните организации.
Колко и какви организации съществуват във Великобритания в областта на счетоводството и одита?
- Във Великобритания имаме няколко професионални организации на счетоводители - Институт на дипломираните експерт-счетоводители в Англия и Уелс, Институт на дипломираните експерт-счетоводители на Шотландия, Асоциация на сертифицираните счетоводители (ACCA), Институт на управленските счетоводители. Съществува и институт за счетоводство и публични финанси. Всички тези организации формират централна комисия на счетоводните организации и всъщност те заедно регулират професията и утвърждават стандартите. В областта на вътрешния одит във Великобритания има една организация, която е Институтът на вътрешните одитори и обхваща Великобритания и Ирландия, и тази организация отговаря за стандартите за вътрешен одит.
Вие се занимавате също и с разследване на измами. Как може най-успешно да се противодейства на измамите в страни като България?
- Преди известно време се занимавах с разследване на измами, свързани с организираната престъпност, и наистина в тази област интерес предизвикват много въпроси. Тъй като съм работил в тази област в различни страни, мога да кажа, че през такъв период неизменно минават почти всички държави в преход, защото отслабването на контрола след падането на даден режим създава ситуации, в които определени хора се опитват да получат колкото могат повече. Един от начините да се противодейства на това е хората да спрат да плащат подкупи. По този начин може да се намали корупцията, но това е изключително трудно. Преди време работех в Латвия и тогава правителството реши, че трябва да докаже, че не е корумпирано. Една от политическите партии заведе всички свои депутати в една църква и те се заклеха пред Библията, че занапред няма да бъдат корумпирани. Когато получиха властта, те увеличиха заплатите на депутатите и им казаха: "Отсега нататък няма да приемате подкупи." По този начин започна един положителен процес в цялото общество. След няколко години аз се върнах отново там и видях, че хората, които бяха замесени в корупционни практики, вече действат според закона и плащат данъци. Не казвам, че това може да стане за един ден, но това е едно от нещата, които могат да помогнат. Правителството трябва да даде пример, защото, ако имате корумпирано правителство, ще имате и корумпирано общество.
У нас фалираха множество социално значими предприятия - банки например, но никой не говори за счетоводни измами, което е странно. Какъв е критерият за това, че е налице счетоводна измама?
- Измамата е умишлено заблуждаване на някого, за да се получи неправомерно някаква облага - така обикновено се дефинира понятието измама. Например, когато управляващите дадена банка умишлено са направили нещо, което е довело до банкрут на банката, тогава можете да кажете, че това е измама. Мисля, че тук трудността е да се въведат и прилагат ефективни регулативни изисквания, защото иначе би било трудно да се установи дали една банка или друга организация, която оперира с пари на другите, работи коректно. Трудно е да се коментира, защото трябва да се познават конкретните обстоятелства на даден случай, но бих казал, че когато в някоя организация се получи срив, след това трябва да се проведе задълбочено разследване от независими експерти, за да се установи защо се е стигнало до това. Ако този срив се дължи на измама, трябва да има наказателно преследване. Добър пример за това е случаят "Роувър" във Великобритания, където производителят на автомобили "Роувър" беше доведен до банкрут. Правителството предприе разследване, за да установи защо това се е случило и ако се установи, че някои хора са извършили нередни неща, те ще бъдат изправени пред съда.
Какви са ролите и отговорностите на вътрешните и външните одитори по отношение на измамите?
- По мое мнение разследването на измами трябва да се извършва от хора, които имат специални умения за това. Това, което могат да направят вътрешните и външните одитори, е да следят за наличието на индикатори за измама и да подпомагат разследващите, защото често те познават организацията по-добре от експертите по разследване на измами. Във Великобритания, когато се достигне до криминално разследване, трябва да се приложат специални умения при неговото провеждане и да се знае предварително на какъв етап трябва да се уведомят съответните органи и по какъв начин да се запази поверителна информацията, защото иначе, когато се стигне до съдебно дело, няма да имате добри шансове да спечелите. Това ще се случи, ако не сте подходили правилно към ситуацията и не сте разчитали на подходяща експертна подкрепа. Най-общо казано, вътрешният одит проверява системите и процесите в организацията, за да се увери, че не съществуват възможности за извършване на измами. Външният одит трябва да се фокусира върху финансовите операции и финансовите отчети, за да се увери, че те не съдържат заблуждаваща информация. Одиторите имат възможност да разкриват измами, но веднъж разкрити, е много е важно тези случаи се предават на квалифицирани в провеждането на разследвания експерти.
Какво е вашето основно послание към участниците в конференцията?
- Моето основно послание е, че вътрешният одит е в състояние да осигури значителна подкрепа и да подпомага по-доброто функциониране на организацията, постигането на по-добри финансови резултати, подобряването на предлаганите услуги, както и намаляването на нивото на корупция. Вътрешните одитори имат възможност и трябва да започнат да работят все повече с хората на най-високото управленско ниво. Те не трябва да се занимават само с проблемите на ниските нива в йерархията, а трябва да бъдат заедно с изпълнителния и финансовия директор и да им казват какво на практика се случва в организацията.
Вие сте един от "неамериканците" в глобалния Институт на вътрешните одитори. Как изглежда той през погледа на един британец?
- Аз съм един от директорите на глобалната организация и бих искал да видя управленския екип, базиран в някой по-голям град от Орландо, Флорида. На място, където се вземат глобални стратегически решения, като например Вашингтон, Ню Йорк или Лондон. Централата на глобалния институт трябва да бъде там, където са разположени другите водещи международни организации. В момента се опасявам, че тъй като международният институт е базиран в Орландо, той се разглежда по-скоро като американски, а не като глобална организация. Разбира се, там може да се разположи бекофисът и администрацията на института, но това, което искам, е ръководните органи да са базирани на място, където може да се осъществява по-добре глобалната политика за развитието на вътрешния одит.
Вътрешният одит във Великобритания и Ирландия базиран ли е на международните стандарти или са разработени местни?
- Ние прилагаме Международните стандарти за вътрешен одит, но имаме по-различен изпитен процес. Изпитът по глобалната програмата "Сертифициран вътрешен одитор" (CIA) е със "затворени" въпроси, което не се приема във Великобритания като професионална квалификация, така че ние сме изградили по-различен изпитен процес. Стандартите се изготвят от екип от експерти на международно ниво, а не само от американци, и в този случай можем да кажем, че ние сме част от глобалния свят.
Как се провеждат изпитите във Великобритания и по какво се различават от програмата CIA?
- Основната разлика е в начина, по който се провеждат повечето от изпитите във Великобритания. На кандидатите се дават седем въпроса и те имат три часа, за да решат пет от тях. Изпитът е под формата на есе и се провежда в изпитна зала и в изпитни условия и трябва да се издържат успешно девет части, за да се постигне успех в сертификацията. Изпитът CIA е в четири части и трябва да се посочат отговорите на 125 "затворени" въпроса, докато при нас отговорите трябва да се обяснят. Това е основната разлика. Мисля, че изпитът, който се провежда във Великобритания, е доста по-труден. Познавам кандидати от Румъния, които се опитаха да се подготвят и преминат нашите изпитите, и те споделиха, че изпитът във Великобритания е по-труден от CIA и това произтича от изискването да се отговаря писмено. Всъщност този подход на изпитване се прилага и при изпитите за счетоводители във Великобритания.
Няма ли опасност по този начин да се изкриви изпитният процес? Как гарантирате, че вашия сертификационен процес е на нивото на обективност на глобалния изпит?
- Да, това е уместен въпрос, но при нас има главен администратор на изпита и отделни ръководители за всяка една от деветте части на изпита. За всяка от частите има изпитващи, които подготвят въпросите и отговорите, след което се осъществява преглед, преди да се утвърди съдържанието на изпита от съответния екип от професионалисти. Те формират комисия, като по този начин се гарантира обективността. Изпит, при който се посочва един от отговорите, е с по-високо ниво на обективност, но при въпросите от тип есе кандидатите трябва също да покажат, че разбират въпроса, и да обосноват верния отговор.
Мислите ли, че сертификационният процес на глобалната организация не е добър?
- Това, което сме съгласували с глобалния институт, се дължи на спецификите на системата във Великобритания и Ирландия, тъй като в тези страни CIA не може да се възприеме като професионална квалификация, и постигнахме съгласие нашата сертификация да е еквивалентна на CIA. Преимуществото на CIA е, че се провежда във всички останали страни, където този сертификат демонстрира една високо ценена професионална квалификация.