Дефицитът по текущата сметка остава основният риск пред стабилността на българската икономика. Това за пореден път обявиха от мисията на Международния валутен фонд (МВФ) за България на може би последната си пресконференция в страната. Отрицателният резултат ще надхвърли предварителните очаквания и ще достигне около 15% от БВП, сочи последната прогноза на експертите на международната институция.

Приблизително толкова се предвижда да бъде дефицитът и през следващата година, съобщи Робърт Хагеман, ръководител на мисията на фонда. За пореден път представител на МВФ призова управляващите да вложат повече усилия и за продължаване на структурните реформи.

Независимо от рисковете от фонда са по-оптимистично настроени за икономическия растеж на страната в сравнение с предишните си прогнози. Очакваме ръстът на брутния вътрешен продукт (основния количествен измерител на икономиката) да достигне 6.2 на сто до края на годината и да се запази през следващата, смятат от МВФ. Предвижданията за по-силен растеж за периода са продиктувани от доброто представяне на българската икономика през първите девет месеца, както и от кредитната експанзия и очакваните постъпления от еврофондовете през следващата година, обясни Хагеман. Според представители на фонда на този етап няма опасност от прегряване на икономиката.

Все още предстои бордът на директорите на институцията във Вашингтон да одобри споразумението, но по всичко личи, че няма какво повече да се случи и това е последният съществен ход на Международния валутен фонд в управлението на страната.

Мисия на МВФ! През последните 15 години тези три думи носеха различен емоционален заряд - от очаквания за тежки преговори, през злокобни, но често верни прогнози, до усещане за спокойни и дори вяли разговори за откровено излишни рестрикции върху икономиката, които така или иначе ще бъдат заобиколени. Със сигурност обаче след последната мисия на фонда от икономическата и политическата сцена на практика слиза актьор, който играеше ключова роля в развитието на България.

Повечето икономисти и финансисти като цяло оценяват по-скоро положително фонда и политиката му в България. В интерес на истината организацията заигра по-основна роля през последните 10 години .

Споразуменията с МВФ осигуриха средства за финансиране на фискалния резерв през годините, когато той беше на дъното, отбеляза вчера финансовият министър Пламен Орешарски. Това всъщност е основното предназначение на институцията - да подкрепя страните, които изпитват проблеми с платежните си баланси.

През периода от кризата до 2001 г. МВФ играеше

в българската икономика, смята Георги Ангелов, старши анализатор в институт "Отворено общество". Той припомни, че фондът има съществен принос за стабилизирането на страната и е предложил най-правилното решение за излизане от от кризата - въвеждането на валутен борд. Всъщност още в началото на финансовата криза през 96 г. мисия на МВФ поиска въвеждането на паричен съвет като мярка за затягане на паричната политика, припомнят икономисти.

Най-важното нещо, което направи МВФ за страната, е, че научи българските политици на монетарна дисциплина и нормализира управлението на публичния сектор и на финансите, отбеляза Лъчезар Богданов, експерт от консултантската и анализаторска компания "Индъстри уоч". Чрез МВФ беше осигурена фискална прозрачност и бяха премахнати практиките да се подържат извънбюджетни фондове, добави той. Политиката, въведена от фонда, до голяма степен се покриваше и с интересите му - да осигури безпроблемно връщането на кредитите, които осигуряваше на страната.

Сред големите плюсове на организацията анализаторите поставят и подкрепата й за реформите. Факт е, че мисиите на организацията, макар и не много ефективно, непрекъснато осъществяваха натиск и мониторинг върху управляващите кабинети да правят пазарни реформи в ключовите публични сектори. МВФ настояваше за ускоряване на приватизацията на държавните активи по време, когато това не беше особено популярно сред политиците, заяви Георги Ангелов. Политиките на фонда спомогнаха и за изграждането на по-гъвкав пазар на труда според Лъчезар Богданов.

В един момент от развитието на страната обаче започна да носи и

Според анализатори след 2001 г. МВФ е настоявал (и получил) твърде рестриктивна на моменти икономическа политика. Оттогава две правителства не изпълняват предизборните си обещания за нулев данък върху реинвестираната печалба, което се отхвърляше и от мисията на Международния валутен фонд, припомни Георги Ангелов. Ограниченията за ръста на банковите кредити, които фондът заедно с БНБ наложи на търговските банки, също предизвикаха недоволството сред бизнес средите предвид същественото значение за генерирането на икономически растеж. Рестриктивната фискална политика и в частност формирането на бюджетни излишъци, предписани в рецептите на фонда и приети от управляващите, също се отхвърлят от ръководители на компании и икономисти. Политиката на излишъци, прилагана от МВФ, води до свръхоблагане и запазване на големия дял на правителството в преразпределението на брутния вътрешен продукт, смятат макроикономистите. Известно е негодуванието на МВФ и срещу идеята за намаляване на корпоративния данък.

При последното си посещение в България в края на 2005 г. бащата на валутния борд професор Стив Ханке критикува позицията на фонда за плоския данък и призова българското правителство да отстрани МВФ от управлението на икономиката си и да поеме отговорността за водената икономическа политика. В този тон икономистът Марк Майлс, съавтор на Индекса за икономическа свобода, изготвян всяка година от бизнес всекидневника "Уолстрийт джърнъл" и фондация "Херитидж", нарече МВФ организация на XX век, която няма бъдеще в XXI век. "България не би искала да я управляват хора, които действат с методи от миналия век, нали", заяви Майлс за "Дневник" по време на визитата си в страната.

Тези коментари насочват вниманието и към друг съществен негативен аспект на присъствието на организацията в България - възможността местните политици да не поемат отговорност и да прехвърлят негативите на фонда. МВФ направи българските политици мързеливи, категоричен е и Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч".

Плюсове - Минуси

Осигури средства за финансиране на фискалния резерв - Рестриктивна фискална политика след 2001 г.

Подкрепа за структурните реформи - Противопостави се на намаляването на данъците

Въвеждането на валутния борд - Налагане на ограничения върху ръста на кредитите

Научи политиците на монетарна дисциплина и фискална прозрачност - Научи политиците да не поемат отговорност