Краят на ерата "Филчев" ще остане най-значимото събитие в съдебната власт за 2006 г. След седемгодишно господство в прокуратурата Никола Филчев напусна системата и предаде поста на Борис Велчев. Филчев отлетя за Казахстан, където управляващата коалиция и президентът му намериха "убежище" като посланик. Там се скри от правосъдието и след като се обяви за "плод-зеленчук", ерата му на шеф на държавното обвинение приключи.

Избран с огромно мнозинство от Висшия съдебен съвет (ВСС) през февруари, Велчев бе натоварен с големите надежди на магистратите да измие срама на обвинението, сочено за най-слабата брънка от остро критикуваната българска правораздавателна система. Десет месеца по-късно, ако не друго, Велчев поне е значително по-популярен от предшественика си. Заради медийното си присъствие той се сдоби с определението "интелектуалният Бойко Борисов". През втората година от мандата си обаче главният прокурор вече трябва да покаже и резултати, а не само добри намерения.

2006 може да се определи и като подготвителна за българското правораздаване на прага на ЕС. Влязоха в сила двата ключови закона за борбата с престъпността - новият Наказателно-процесуален кодекс и Законът за МВР. С третата поредна поправка в конституцията беше въведен парламентарен импийчмънт за тримата големи в съдебната система, отменен по-късно от Конституционния съд.

Първата задача на новия главен прокурор бе да започне да си "разчиства къщичката". Мащабна ревизия в прокуратурата извади на светло поръчкови обвинения, затлачени с години преписки, заключени дела в касата на Никола Филчев. След ревизията Велчев поиска някои прокурори да бъдат уволнени, а срещу други се започна разследване за престъпления срещу правосъдието. Близки до Филчев обвинители - зам. апелативният прокурор на София Николай Ганчев и висшите прокурори Здравко Йорданов, Цеко Йорданов и Ангел Илиев, трябва да отговарят дисциплинарно за сериозни нарушения на служебните си задължения. От тях засега е уволнен само Йорданов.

Зам.-шефът на Софийската районна прокуратура Петър Чалъмов се разследва за незаконно изземване на дела. От всички нарушители единствено бившият шеф на Окръжната прокуратура в Русе Люлин Матев сам подаде оставка след разкритията за нерегламентираните му контакти с Илиян Пенев-Мацола, свързван с бившата СИК. В полицейската разработка бяха записани разговори между Мацола, Матев и зам. апелативния прокурор на София Николай Ганчев, член на ВСС. В тях Ганчев се прочу с репликата "Оферирай" към Мацола. Главният прокурор поиска оставката му, но обвинителят отказа. Ганчев изплува в медиите и като собственик на хотел във Велинград с обяснението, че прокурорите са богати, защото получават големи заплати. И друг обвинител се оказа едър собственик - Христо Манчев, заместникът на Филчев и на Велчев, притежава чрез съпругата си хотел на морето. И от него Велчев поиска обяснения, а след като ги получи, остави заместника си без наказание.

Преподавателят по накaзателен процес, който нямаше нито ден стаж като прокурор, наследи и екипа на Филчев, чийто мандат още не е изтекъл. Велчев си назначи двама нови заместници - Камен Ситнилски и Валери Първанов. Създаде ново звено за борба с корупцията, прането на пари и организираната престъпност. Последваха серия от рокади на ръководни постове в обвинението. Вичо Вичев например започна годината като ръководител на районната прокуратура в София, стана шеф на градската, а в момента оглавява апелативната. Отскоро градските прокурори в столицата имат нов шеф - Николай Кокинов, а окръжната прокуратура отново беше оглавена от жена - Албена Вутова, след като бившият й ръководител Маргарита Попова стана говорител на обвинението.

Началото на мандата на новия главен прокурор беше белязано и от една друга проверка - на делата срещу иманярите. След поредица обири на музейни сбирки Велчев разпореди на всички прокуратури в страната да проверят докъде са стигнали разследванията на престъпленията срещу историческото наследство. След натиск от медиите той дори обяви, че ще провери двете най-известни частни колекции с антики - на собственика на "Нове холдинг" Васил Божков и на издателя на в. "Земя" Димитър Иванов. Резултат и досега не е оповестен.

Извън колекционерската тема името на Васил Божков изплува още веднъж. В края на април собственикът на "Нове холдинг" изненадващо беше разпитан от следствието за случай отпреди девет години, който самият той разказа с думите: "Някой набил някого на гарата и аз съм свидетел." Божков определи привикването си в следствието като опит да бъде изкаран престъпник и заяви, че трябва да получи медал за колекцията си.

Големите очаквания от "новия повей" в прокуратурата досега не са се материализирали в успешно приключили дела. Определяният като знаков процес срещу двама от основателите на бившата СИК - братята Красимир и Николай Маринови, съвсем зацикли. Братята, по-известни като Маргините, бяха арестувани през 2005 г. по обвинение, че са подготвяли убийствата на бившия офицер от ДС о.р. ген. Любен Гоцев, на Иван Тодоров-Доктора и на Никола Дамянов, член на надзора на една от фирмите на групата ТИМ. На това дело бяха възлагани големи надежди, че ще "вкара" българската съдебна система в ЕС, затова то беше отчитано във всички доклади до Брюксел. В края на 2006 г. на процеса нито му се вижда краят, нито осъдителните присъди изглеждат реални. Докато Маргините лежаха в ареста, Докторът беше убит, а малкият брат се ожени за приятелката си Мария в кабинета на следователя. В сапунената сага, на каквато делото все повече заприличва, бяха забъркани убийството на бившия сръбски премиер Зоран Джинджич, войната в Ирак, сделки със стоки с двойна употреба и връщане на заем от 400 хил. паунда, уредено от следовател. Пред съда Любен Гоцев разказа как друг от основателите на СИК - Младен Михалев-Маджо му казвал "Здравей, генерале".

Стана ясно, че трите потенциални жертви научили от "двама генерали", "следовател" и "човек от службите", че срещу тях се готви атентат и че никога не са имали притеснения, че са мишени на Маргините. Междувременно близо година след ареста на Маргините комисията "Петканов" се сети да поиска от съда да запорира банковите им сметки и имотите. Разследвания на медиите показаха, че основната част от имотите на двамата братя са зад граница и с тях семействата им разполагат свободно. В края на годината Големия Маргин беше пуснат под домашен арест заради тежка дискова херния. Процесът ще продължи през февруари, но вече не изглежда толкова важно кога ще приключи, защото около обвинението изникват все повече въпроси без отговор и защото съдебните разпити на множеството свидетели се оказаха по-скоро любопитни, отколкото в подкрепа на тезата на обвинението.

Другото показно за пред ЕС разследване, което се сдоби и с определението "сага", е срещу бившия шеф на "Топлофикация - София" Валентин Димитров. Той беше арестуван през юли по обвинение за пране на пари и укриване на данъци след сигнал на австрийското финансово разузнаване. Шест месеца по-късно за нарушенията в "Топлофикация" вече се водят четири дела и има седем обвиняеми. В личните банкови сметки и сейфове на бившия шеф досега са намерени 7 млн. лв. Преди седмица бяха задържани изпълнителният директор на "Топлофикация" Георги Рогачев, членът на съвета на директорите Емил Антонов, бившият шеф на отдел "Материално-техническото осигуряване" Лина Абланска и собственикът на три фирми - доставчици на дружеството, Мая Стоилова. Четиримата са обвинени за длъжностно присвояване за над 1 млн. лв. Преди Коледа двете дами бяха освободени под домашен арест, но "кавалерите" им останаха в ареста.

Само седмица след като прокурорите по делото обявиха, че бившият шеф на софийското топло е мозъкът на източването на компанията, в медиите изгърмя писмо на Валентин Димитров до адвоката му, в което задържаният иска помощ от хора, които му дължали услуги. Въпреки отказа на обвинителите да потвърдят дали в него се съдържат инициалите "Р. Овч.", прокурорът по делото заяви, че не е изключено министърът на икономиката Румен Овчаров да бъде разпитан. От обясненията на обвинителите стана ясно, че писмото е прихванато още преди месеци, а разпит на министър досега не е имало.

2006 ще остане и със спомена за грозния скандал, който се разрази по върховете на съдебната власт. Двама от тримата първи в системата - бившият главен прокурор Никола Филчев и председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров, се засипаха с обвинения в корупция и фалшиви психиатрични експертизи, показващи сериозни личностни отклонения. Всичко започна, след като приближените до Филчев обвинители внесоха във Висшия съдебен съвет искане Григоров да бъде отстранен и представиха разработка, която го уличава в корупция. Григоров отвърна на удара с психиатрична експертиза на Филчев, направена през 1986 г., която констатира, че страда от параноя. Още същия ден се оказа, че документът е фалшив, а данните срещу Григоров бяха забравени, след като Филчев напусна системата. От скандала остана само горчивият привкус за отношенията в съдебната власт. Годината ще се запомни и с опита за операция "Чисти ръце" сред магистратите, вечно подозирани за корупция. Повечето висши съдии, прокурори и следователи декларираха пред ВСС имотното си състояние, но не последва проверка дали те съответстват на доходите им.

Голямото предизвикателство на 2007 г. за съдебната власт ще е директното приложение на законодателството на ЕС в България. При противоречие между българските закони и тези на съюза магистратите ще трябва да се съобразяват с европейското право, а гражданите и фирмите ще могат да се позовават директно на него в жалбите си. Малцина от съдиите обаче са наясно със специфичните разпоредби на правото на ЕС. Съдебната власт очаква и тежката дума на съюза за предпазна клауза в правосъдието, която ще покаже дали решенията на българските съдии ще се признават за равни на тези на колегите им от ЕС.

Предстои да се задейства и голямата реформа в административното право и от 1 март да заработят 28 регионални съдилища, които да разглеждат като първа инстанция всички дела срещу администрацията.

Персоналната интрига на годината обаче ще е изборът на нов председател на Върховния касационен съд. На 20 ноември изтича мандатът на Иван Григоров и изборът на негов наследник ще бъде показателен за влиянието на политическите сили в независимата съдебна власт. И ако за шефа на Върховния административен съд Константин Пенчев беше ясно, че е избор на НДСВ, а за Борис Велчев - че е подкрепен от президента, битката на лобитата за влияние върху третия от големите в системата тепърва започва.