Докато в големите курорти всяка година плачат, че няма сняг, онези, които отиват във високата планина, нямат такива проблеми. Не се вълнуват кои писти са обработени. Нито ги интересува дали влековете работят. Голяма част от хората, които идват в района на Седемте езера в Рила, се качват пеш. Изключение правят само онези, които използват моторни шейни, но това е друга история. И обикновено никой не се оплаква, че снегът е повече. Нито пък се намират такива, които ще се откажат от удоволствието да карат в пухкав и необработен сняг. Или от обиколка на района със снегоходки.

Качването до циркуса на Седемте езера може да стане по няколко маршрута. Единият минава през хижа "Вада" - пътят се отделя от този за "Мальовица" и по-нагоре предстои двучасово ходене през един емблематичен участък, който хората гальовно наричат Душевадката. Има и други варианти за идване от хижа "Иван Вазов" или връх "Мальовица", но там човек трябва да си отваря очите за лавини, да знае зимните пътеки и да познава добре района.

Иначе най-предпочитаният маршрут за тръгване е от Сапарева баня. Дори човек да не си пада по високопланинските пейзажи, може да спре по средата на пътя в Паничище. Само за пояснение - в Паничище сега се кроят планове за съживяване на курорта и нещата изглеждат по-различни отпреди няколко години. Вече няма помен от старите почивни станции и мързеливите уикенди. Повечето от бившите ведомствени бази сега са преобразувани в семейни хотели и комплекси с няколко звезди, които се конкурират кой какво повече да предложи. Вместо възрастни двойки по-често могат да бъдат забелязани млади хора и семейства с малки деца. Младежите, то се знае, са на пистите, а останалите редуват по-спокойните удоволствия - разходки в гората, сауни и слънчеви бани. Гледките към върховете са другият подарък. Част от хората казват, че се качват тук именно заради тях.

Пътят нагоре може да продължи и с едно спиране в "Скакавица" - още два часа път през гората. Но това отклонение върви с екстра - разходка под Скакавишкия водопад, който в момента е замръзнал. Хижата е уютна, не предлага някакъв лукс, но в дневната почти непрекъснато гори голяма печка и хората седят около нея. От "Скакавица" за близо час се стига до хижа "Рилски езера". Оттук нататък програмата е волна.

В събота и неделя хижата е претъпкана - отпред се паркират моторни шейни и бъгита, коридорът е непроходим от ски или сноубордове, в дневната са подредени снегоходки, а в столовата се кроят планове кой накъде ще тръгне. По всяко време на годината тук трафикът е голям - лятно време дъновистите почти не слизат от високото, а през зимата се събират почитатели на преходите и дивото каране на ски. На такива места хората бързо свикват един с друг, научават си имената и понякога за ден-два започват да чувстват такава близост, че дори си разменят взаимно съвети от типа "разходете се днес пет километра по-нагоре в планината - фантастично е" или "снегът не е добър, не карайте по улеите". Обикновено на подобни места всяка година идват едни и същи хора, ритуалите се спазват и отново се минава по същите маршрути. Общо взето, усещането е, че човек е попаднал в някакво затворено общество, където всички се познават.

Преди няколко години "Рилски езера" имаше слава на една от най-лъскавите планински хижи. Сега това не е точно така - случва се да пускат водата по график, но за повечето планинари това не е проблем. Важното е времето да е хубаво и снегът да е много.

Какво има в този район няма смисъл въобще да се обяснява. Във всеки случай мястото е подходящо не само за опознавателни разходки, но и за обиколка със ски с колани, за каране в неутъпкан сняг и спускане през гората.

Сега снегът в района на Седемте езера в Рила е близо тридесет сантиметра. На платото над хижа "Рилски езера" снежната покривка е повече от метър и жалоните от маркировката са наполовина скрити. Понеже трафикът в този район никога не свършва, пътеките са постоянно отъпкани. Но това е само до момента, в който отново завали.

Ако човек има желание да се рови в сняг до кръста - няма проблем. Тук сняг за ровене ще се намери достатъчно. Много по-приятно обаче е разходката със снегоходки, още повече ако няма пъртина. Само допреди няколко години, по нашите географски ширини, снегоходките бяха патент на чужденците. Те се предвижваха от точка А до точка Б по следния начин - организирано, с водач и с походка на пингвини, заради снегоходките, не заради друго. Явно десетина години са много време и сега и българите са преодолели скептицизма си - взе пак е много по-приятно да не затъваш в снега, отколкото да се правиш на герой.

Снегоходките обикновено са с дължина 60 см, позволяват на човек да стъпва на по-широка площ и така да не затъва в преспите. Имат няколко метални шипа, подобно на котките, така че качването или слизането по по-стръмен склон също не са проблем. Всъщност онези, които карат ски и имат панти и колани, надали ще се изкушат да обуят снегоходки. Но за всички останали тази широка патешка походка е за препоръчване.

За близо четиридесет минути се стига до старата хижа "Седемте езера". Оттам се минава през "Рибното езеро", през "Трилистника", край "Близнака" и на платото срещу "Бъбрека". По това време на годината нямате работа на "Окото" и "Сълзата", освен ако не искате да слезете с лавина. Улеите над хижа "Рилски езера" са идеални за диво каране. Същото важи и за единия от улеите отдясно на връх "Харамията". Иначе в района често идват хора, за да се катерят по въпросния връх.

Подобна разходка из Рила може да се направи за два дни. От "БГ роудс" организират зимни походи за два дни в района, като предлагат снегоходки, водач и застраховка. Повече информация може да откриете на адрес www.bulgarianroads.com  .  Освен това до Паничище може да се стигне с кола. Пътят е само на час и половина от София. Оттук Витоша изглежда една шепа. Планината се вижда цялата, познават се дори очертанията на метеорологичната станция на Черни връх.

Ако не бяха мобилните телефони, и димни сигнали биха свършили работа за комуникация... Места за настаняване както в хижи "Рилски езера" и "Скакавица", така и в Паничище по принцип има. В посетителски център "Паничище" може да се получи информация за туристическите маршрути и за състоянието на пътя. Телефонът е 0707 3302.