Разпределението на телевизионния ефир, ябълка на раздора между тв операторите от няколко години, вече скара и регулаторните органи, от които зависи кой ще се сдобие с парче от пространството. След размяна на нападки чрез медиите Съветът за електронни медии (СЕМ) и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) започнаха да се състезават и в писане на жалби с взаимни обвинения до държавните институции. В края на миналата година СЕМ пръв изпрати писмо до президента, председателя на Народното събрание и министър-председателя с обвинението, че КРС пречи на конкурсите за Пловдив и Варна и така се нарушава медийният плурализъм. Само дни по-късно КРС сезираха същите инстанции с аргумента, че действията на СЕМ са в противоречие с евроангажимента на България за цифровизация. Далекосъобщителният регулатор категорично отказва да изпрати експерти в комисиите, съставени от СЕМ, които трябва да проведат конкурсите за лицензите. Потърпевшите оператори настояват СЕМ да си свърши работата с аргумента, че от КРС само се изисква да каже има или няма свободни честоти. На практика обаче навлизането на нови играчи на тв пазара е блокирано.

Действията си СЕМ обяснява със задължението да спазва законовите срокове. В средата на миналата година медийният регулатор обяви конкурсите за 19 телевизионни честоти за 6 града, ден преди да изтече срокът за стартирането им, записан в стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност. Като начало бяха избрани Пловдив, Варна и София. Още тогава бяха определени датите 4 януари за Пловдив, 7 януари за Варна и 7 февруари за София, до които трябва да се сформират комисии и да започване раздаването на лицензи. СЕМ изпълнява тези срокове - техническата комисия вече е разгледала документите на кандидатите за Пловдив и Варна и отстрани три компании от надпреварата. 

Избуялите надежди на кабелни оператори като "ТВ 7" с програмен директор Диляна Грозданова, Би Би Ти на Петър Манджуков, "Диема вижън" и ММ на британска "Апейс медия" и други обаче бяха попарени, защото КРС поиска отлагане на лицензирането. Обяснението на далекосъобщителния регулатор е, че стартът на раздаването на ефирни честоти сега ще попречи на плавното цифровизиране, защото ресурсът е един. "Дигитализацията на радио-телевизионните мрежи трябва да приключи до януари 2012 г., а съвместното функциониране на аналогови и цифрови предаватели по време на преходния период ще доведе до сериозен дефицит на радиочестотен спектър", е позицията на КРС.

От регулатора оспорват включването на техни членове в комисиите, без да са присъствали на жребия.

Извън официалните аргументи най-широко тиражираната версия е, че зад блокирането на новите тв лицензи стои интересът на голям действащ частен оператор. От КРС отричат твърдението, че се поддържа изкуствен монопол на пазара с аргумента, че след няколко години в резултат на цифровизацията само в София например ще могат да излъчват 110 ефирни телевизии. Проблемът обаче е ще навлязат ли нови играчи на пазара през това време? Една от съществуващите възможности в проектоконцепцията за цифровизация е аналоговите оператори да преминат на цифрови програми без конкурс. От КРС обаче смятат, че този вариант няма да остане.

Източник от комисията, пожелал анонимност, лансира обратната теза - че има интерес на голям телевизионен оператор да не се отлага аналоговото лицензиране. Според същия източник в случая не става дума за Би Ти Ви или "Нова тв", а по-скоро за новодошъл на този пазар като "Техностийл". Миналата година компанията, която в медийните среди се свързва с икономическата група ТИМ, взе временни лицензи за ефирно излъчване в 27 областни града и така си сглоби националната телевизия CTN, която може да се хване и в София. Сега тя кандидатства в конкурсите на СЕМ. "Техностийл" би загубила, ако те не се проведат, защото с временните си лицензи ще бъде в по-неблагоприятна позиция от старите оператори, когато започнат конкурсите за цифровите честоти, обяснява източникът.

Колкото повече време минава обаче, толкова по-самоцелна става борбата на операторите. Инвестицията в получаването и стартирането на аналогова телевизия е доста сериозна, а взелите лиценз сега ще се радват много малко време на ограничен брой ефирни конкуренти. Потискащ е и монополът на трите национални телевизии БНТ, Би Ти Ви и "Нова тв", които в момента държат около 80% от пазара на тв реклама, който се оценява на близо 200 млн. лв. годишно.

"Въпросът защо толкова се стремим да вземем ефирен лиценз сега може спокойно да се зададе и: "защо толкова ни пречат", коментира пред "Дневник" Яна Иванова, юрист на "ТВ 7". По думите й всяка телевизия се стреми да вземе колкото е възможно по-рано ефирно разрешително, за да създаде разпознаваема марка, преди броят на телевизиите рязко да се увеличи. "Мотивите на КРС да забави процедурата са освен корпоративните интереси, които пази, и очакването на комисията да бъде приет Законът за електронните съобщения, който ще замени сегашния Закон за далекосъобщенията и който дава почти всички правомощия за раздаването на лицензи на КРС", казва Иванова. Освен това според нея стратегията за цифровизация напълно изключва наличието на аналогови честоти в столицата и още пет града, което на практика означава спиране на конкурсите за тях.

От СЕМ се надяват държавните институции да вземат отношение по казуса. "Въпреки че в писмото си КРС не се изказват много ласкаво за нас, се радваме, че се появи, защото това ще постави въпроса за лицензирането сред приоритетите на държавните институции", коментира пред "Дневник" и.д. шефката на СЕМ Мария Стефанова. Медийният регулатор вече е поискал срещи с президента и премиера.

Ред в играта на котка и мишка между двата регулатора трябва да създадат и три нормативни документа, от които зависи как ще се въведе цифровата телевизия и които още се чакат. Единият е новият Закон за електронните съобщения, който парламентарната комисия за транспорт и съобщения обещава да внесе в пленарната зала най-късно до средата на февруари. Другите два са стратегията за цифров преход и концепцията за въвеждане на цифрови радио- и телевизионни програми и спиране на аналоговите. Според първоначалните планове на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) стратегията трябваше да е готова до края на октомври м.г. Едва преди десетина дни документът е внесен в Министерския съвет, научи "Дневник". Текстът все още не е достъпен на сайта на ДАИТС.

Концепцията пък е била готова през октомври, но все още се обсъжда и тепърва предстои съгласуването й по министерства, съобщи Деяна Данаилова, директор на дирекция "Евроинтеграция и международно сътрудничество" в министерството на културата. Тя е ръководител на работната група, изготвила документа, в която са участвали и експерти от КРС. Концепцията е публикувана на уебстраницата на министерството. Според Данаилова тя ще се разглежда от правителството едновременно със стратегията на ДАИТС. В екшън плана на Министерския съвет за 2007 г. е записана датата 22 март, на която правителството трябва да одобри стратегията.

Докато кабелните оператори се борят за ефир, ефирните - националните БНТ, Би Ти Ви и "Нова тв", явно се подготвят за цифровизацията. Би Ти Ви постепенно увеличи броя на каналите си с Джи Ти Ви, "Фокс лайф", "Фокс крайм" и няколко радиостанции - доста подходяща за качване на мултиплекс комбинация. При продажбата на радио "Експрес" "Нова" обяви, че иска да се съсредоточи върху тв проекти. Освен "Канал 1" и сателитния "ТВ България" БНТ пък поиска и честота за софийски канал. "Има интерес към лиценза за цифрова телевизия и кандидатите са повече от един, но на този етап не е редно да стартираме конкурс. Трябва да е ясно какви и колко програми ще се качват върху мултиплекса, а това ще каже законът за електронните съобщения", обясни зам.-председателят на КРС Валентин Хараламбов. В него ще бъде записано колко ще бъдат задължителните програми, които ще се разпространяват от един мултиплекс, и как ще се издават лицензите. Според източник от регулатора десетина кандидата са заявили намерение за цифров лиценз.

Комисиите на СЕМ са "инвалиди от раждането си", смята Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО). В средата на януари тя поиска прозрачност на информацията от СЕМ. "По този начин се опитваме да предотвратим това, което се случи при раздаването на радиолицензите. Неяснотите в процедурите там резултираха в оспорването на всички раздадени радиочестоти", каза за "Дневник" изпълнителният директор на АБРО Валентин Георгиев. Освен заради отказа на КРС да участва в комисиите решенията им могат да се оспорват и заради непопълнения състав на СЕМ, който оредя от 9 на 7 членове след смъртта на председателя Райчо Райков и кончината на проф. Марко Семов преди дни. Освен текста в закона, че СЕМ е орган, който се конституира от 9 души, се нарушава и изискването в комисиите за различните честоти в един град да не участва един и същ член на СЕМ, обясниха юристите на АБРО. "За Варна честотите са 3, във всяка комисия представителите на СЕМ са по трима, което означава поне 9 души", посочват от асоциацията.

---

СЕМ ще посочва по 4 български програми за мултиплекс

Съветът за електронни медии (СЕМ) ще определя по две радио- и по две телевизионни български програми, които ще бъдат разпространявани по всяка мрежа (мултиплекс) за наземно цифрово излъчване. Това гласуваха депутатите на второ четене на законопроекта за електронните съобщения в комисия. Новото право на медийния съвет е записано в изцяло нов раздел, който описва взаимодействието му с Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) специално в областта на цифровото радиоразпръскване. За текстовете се застъпи и председателят на медийната парламентарна комисия Иво Атанасов, който заяви, че законът трябва по-бързо да влезе в пленарната зала, за да се преодолеят недобрите отношения между двата регулатора.

Така беше постигнат компромис и медийният съвет си запази правото да бъде фактор и при цифровото лицензиране на програми. СЕМ ще казва и в коя мрежа ще се качват програмите на БНТ и БНР, които са част от двете двойки, определяни от комисията. Изборът на операторите на радио- и тв програми ще става чрез конкурс по Закона за радио и телевизия. Като се има предвид, че в Женева България договори честоти за шест национални мултиплекса, то СЕМ ще има право да посочва общо 12 радио- и 12 тв български програми с национално покритие.

Вземайки предвид решението на СЕМ, Комисията за регулиране на съобщения пък ще избира с конкурс оператор на мрежата. Той ще бъде длъжен да качи върху мултиплекса избраните от СЕМ програми, както и други лицензирани по ЗРТ.