На 12 януари 2006 г. Министерският съвет прие нова "Стратегия за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията за 2006 г. - 2008 г." Две седмици по-късно – на 26 януари, беше приета и програмата за 2006 г. Тези документи бяха изработени под натиска на Европейската комисия, която настоятелно поиска освен борбата с административната корупция на ниските и средни етажи като приоритет да бъде декларирано и ограничаването на политическата корупция и корупцията във висшите ешелони на властта. 

С решение на МС през февруари беше създадена Комисия по превенция и противодействие на корупцията с председател министърът на вътрешните работи и заместници - министрите на правосъдието и на административната реформа. Нейни членове са и министрите на финансите и по европейските въпроси, зам.-министрите на образованието и на здравеопазването, директорите на агенциите за държавен вътрешен финансов контрол, за финансово разузнаване, по приходите, "Митници" и др. Комисията изработва държавната антикорупционна политика и предлага решения за изпълнението й. Тя има за задача и да изготвя отчет на всеки 6 месеца. Ръководителите на инспекторатите в отделните министерства, както и директорите на компетентните дирекции в МС се събират във формат работна група към комисията, ръководена от директора на дирекция "Главен инспекторат" на МС. Той подпомага организирането на дейността по провеждане на държавната антикорупционна политика. Комисията към МС си взаимодейства с комисията за борба с корупцията към 40-ото Народно събрание и комисията за борба с корупцията към Висшия съдебен съвет.

При наличието на всички тези структури отговорът на въпроса къде е съсредоточена пряката политическа отговорност за резултатите от борбата с корупцията започва силно да се размива. Не е ясно на кого трябва да бъдат зададени въпросите за борбата с корупцията - на теория всички институции се борят, на практика никой не носи конкретна политическа отговорност, защото системата позволява прехвърлянето й. А борбата срещу корупцията по високите етажи не изглежда да е в компетенцията на никоя конкретна комисия. Както е посочено и в годишния доклад на парламентарната антикорупционна комисия от  октомври м.г., "координацията между антикорупционните звена е лоша и най-често се изразява в срещи и подписване на споразумения, от които нищо не произтича".

Програмата за изпълнение на стратегията за 2006 г. обхваща общо 120 мерки, разпределени в три раздела:

а) в публичната сфера – превенция и противодействие на корупцията по високите етажи на властта; в централната и местната администрация, в съдебната система, прозрачно партийно финансиране и т.н.

б) в стопанската сфера – прозрачно управление на обществените финанси; данъчните и митническите приходи; обществените поръчки и концесиите; регламентиране на формите на публично-частни партньорства и т.н.

в) граждански контрол и активизиране на сътрудничеството с гражданското общество – институционализиране на гражданския контрол върху дейността на администрацията; гражданско участие в превенцията на корупцията; сътрудничество между държавните органи и гражданските организации и т.н.

От предвидените 120 мерки 55 са с подготвителен и  съпътстващ характер като изготвяне на анализи и оценки, планиране и провеждане на обучения, изработване и внедряване на програми, планове, методологии и т.н. Този тип мерки лесно се отчитат и не предполагат никакъв риск като вътрешни противоречия, междуведомствени търкания, напрежение, сблъсъци или политическа конфронтация. Доколкото са приоритет на програмата, това предопределя и слабия й ефект - гражданите и медиите не забелязват антикорупционната стратегия на правителството.  

Според класическата формула на Робърт Клитгард корупцията (К) е равна на монополна власт (М) плюс проява на дискреционна (да се решава "по усмотрение") власт (Д), минус отчетност (О).  Така К = М + Д – О.

- 30.8% пряко или косвено се отнасят до повишаване на отчетността -18.3% до ограничаване на дискреционната власт на администрацията - въвеждане на по-ясни правила и процедури и пр.

- едва 6.7% до намаляване на монопола върху правото за разпределянето на публичния ресурс – мобилност и ротация на служители; контрол върху прилагането на разрешителните и регистрационните режими и намерения за преминаване към регистрационни и уведомителни режими; електронно управление - останалите 44.1% са с различен характер и са насочени главно към усилване на капацитета на администрацията.

Разпределението ясно показва, че мерките, свързани с демонополизиране на контрола върху разпределение на обществения ресурс, който е с най-голяма тежест във формулата на Клитгарт за корупцията, са изключително подценени.

През май 2006 г. мониторинговият доклад на ЕК продължава да твърди: "До този момент мерките, предприети за борба с корупцията по високите етажи на властта, остават слаби и осъществяването на новата стратегия и програма за изпълнение следва да бъдат наблюдавани отблизо" и "Обвиненията, преследванията, съдебните процеси, присъдите и присъдите с възпиращ ефект продължават да остават рядкост в борбата срещу корупцията на високо ниво. България следва да представи ясни доказателства в тази област..." В доклада от септември: "По отношение на дисциплинарните санкции вследствие на твърдения за корупционна дейност не е предоставена пълна и надеждна статистика за естеството на нарушенията и наказанията..." 

Доколкото борбата с корупцията се води при фундаментални дефекти – липса на публичност, липса на информация, некачествена статистика, не е ясно какво ще замести мониторинговите доклади, след като България вече е член на ЕС. Освен като източник на информация те оказваха и безспорен натиск за действие. (Дневник)

-------------------------------

*Текстът е базиран на представения миналата седмица доклад  "СТРАТЕГИЯТА" И "ТАКТИКАТА" НА АНТИКОРУПЦИОННАТА БОРБА" от проекта "Обществен съвет по прилагане на националната антикорупционна стратегия" на фондация АКСЕС - София. Заглавието е на редакцията. Целият доклад може да бъде прочетен на www.dnevnik.bg