Говори Радио "Истина"
На прага между традиционните и новите медии все още се случват интересни неща. Как обикновени хора стават репортери на вестници и телевизии? Защо през ХХІ век в Европа все още има радиостанции като от времената на студената война? Какво е новото в правенето на телевизия за арабския свят?
Тази седмица "Дневник" разказва четири истории за новинарите от Германия, Полша, Персийския залив и палестинските територии. В първата част описахме как в."Билд" плаща на хиляди свои читатели, изпращащи оригинални снимки и истории.
От семпло оборудваните офиси в провинциалния полски град Бялисток една радиостанция излъчва 24-часова програма за съседна Беларус и така става един от малкото източници за независима информация за жителите на "последната диктатура в Европа". Радио "Рация" ("Истина") е дело на опоненти на президента Александър Лукашенко и никой не спори, че тя води класическа информационна война в духа на студената война. Подкрепата идва от полското външно министерство и от базирания в Будапеща Институт "Отворено общество". Само още една независима радиостанция излъчва новини за 10-милионното население на Беларус, което от 1994 г. е в хватката на режима на Лукашенко.
Радио "Рация" използва интернет технологии за смесването на поп музика и истории от общ интерес с нецензурирани новини на руски и беларуски, като целта е да се помага едновременно и на опозиционните партии, и на беларуските групи, на някои от които забранено да свирят у дома.
Мечтая за една свободна, независима Беларус
Искам да дам на сънародниците си усещане за това какво е свободно общество. Официалните медии не им позволяват да научат какво реално се случва", разказва Виктор Стачвюк, 58-годишен емигрант. Лукашенко отхвърля критиките срещу управлението си и често призовава да се съхрани страната от западните "лъжи и насилие", докато в същото време изчезват опозиционни политици, а върху медиите са наложени сурови ограничения, припомня Ройтерс. "Не мога просто да седя безучастно и да гледам какво се случва с моята страна", казва Стачвюк.
Той основава радио "Рация" през 1999 г. и то излъчва от Варшава до 2002 г. Но после изпада във финансови затруднения и се налага съратниците му три години да търсят средства. После се преместват в Бялисток - по-близо до границата с Беларус, което позволява сигналът им да се чува по-навътре в страната. Днес бюджетът им е от 1 милион долара годишно, половината от които отиват за заплащане на предавателите - два в Полша и два в Литва.
Почти година след повторния старт и с 32 служители радио "Рация" има около 400 хиляди слушатели, предимно в западните части на Беларус, плюс десетки хиляди емигранти, твърди Стачвюк. Според него аудиторията бързо ще нараства с програмите на къси вълни и със съвсем скоро започналите излъчвания на УКВ. "Сигналът ни на средни вълни покрива територия чак до столицата Минск и може да се хване дори във Финландия", разказва Стачвюк. Радиостанцията има из Беларус
малка мрежа от репортери
работещи предимно под псевдоним. Те записват програми в мр3 формат и след това ги изпращат по електронна поща до редакцията в Бялисток или до някоя от двете тайни редакционни централи в самата Беларус. Редакторите на радио "Рация" твърдят, че колегите им често са подлагани на преследвания от властите - предимно дребен тормоз, но понякога и арести, и тикване в затвора за по няколко дни. "Един от кореспондентите ни дори успя да предава по телефона от милиционерската кола, след като го бяха арестували за това, че псувал на улицата. Обвиненията в хулиганство обикновено е най-често използваният повод за арест на хора, които иначе са добре известни на властите", разказва Михал Андрисюк, шеф на УКВ предаванията.
Беларуската опозиция и журналисти посрещат добре усилията на радио "Рация" да пробие държавния медиен монопол, но смятат, че ефектът засега е доста ограничен най-вече защото беларусите предпочитат да научават новините от телевизията. Проучване на независимата социологическа беларуска група NISEPI от 2005 г. показва, че над две трети от населението получава информация изключително от плътно контролираните от държавата телевизия и радио. Жана Литвина, ръководител на Беларуската асоциация на журналистите, коментира за Ройтерс, че все пак е "приятна мисълта, че такава радиостанция съществува и в нея работят беларуси". Тя обаче допълва, че за съжаление, за да са ефективни, подобни проекти се нуждаят от предаватели вътре в Беларус, а в момента това е невъзможно.
С помощта си за радиостанцията Полша възражда
един от основните инструменти в идеологическата битка
от студената война. "Солидарност" постигна много именно заради помощта от Запада и мисля, че днес Беларус се нуждае от същото", казва Павел Воловски, директор във варшавския Център за източни изследвания. "Беларуското общество все още е много консервативно и във всекидневието им доминират ценности като стабилност и икономическо спокойствие, поради което все още там, изглежда, предпочитат авторитарната държава пред хаоса и безработицата, съпроводили прехода в съседна Украйна", допълва Воловски. Което не охлажда ентусиазма на журналистите в радио "Рация" - те са убедени, че работата им ще постигне повече, когато новините идват от съседна страна, а не от далечна суперсила, както бе, преди да падна желязната завеса. "Съседите знаят по-добре как да си говорят", казва директорът в радиото Еужениуш Вапа.
Според Олег Латижонек, един от създателите на проекта, целите са радио "Рация" са да има обмен между двата съседни народа и да свържат беларусите, живеещи от двете страни на границата. "Искаме на помогнем на сънародниците си, като им разказваме и за опита на беларуското малцинство в Източна Полша", казва той пред в."Крисчън сайънс монитър". Латижонек признава, че се целят в по-младите слушатели, т.е. в аудитория, която е по-различна от тази на радио "Свобода" например. За целта споделяме опит с радио "Полония" и колеги от Литва и Латвия, продължава Латижонек. От друга страна, полските журналисти научават повече за случващото се в източния съсед и как беларусите гледат на събитията.
В радио "Рация" твърдят, че няма да се откажат дори и при намаляваща аудитория. "Наистина искаме да кажем на хората какво се случва. Опитваме се да бъдем обективни, да търсим реакции от правителството, но те не разговарят с нас и ни отказват акредитации. За съжаление в Беларус още е валидна старата съветска поговорка: "В истината няма новини, а в новините няма истина", коментира 37-годишният програмен директор Яна Каменская.