В края на ноември в палестинските територии в Израел се случи нещо уникално - появи се първият частен всекидневник, излизащ на английски език. Доста амбициозно е подобно начинание в среда, която определено не може да се похвали със свободни медии, както и издаването на чужд език, говорен от високо образованото малцинство на палестинския елит. Ако обаче "Палестайн таймс" стане форум за арабска гледна точка, различна от пропагандата, и се насочи към свободни разследвания, той може да помогне на модернизирането на палестинското общество и на раждането на независима Палестина.

Точно това "ако" е най-несигурният елемент. Защото мнозина журналисти, интелектуалци и писатели в арабския свят, предизвикали статуквото, са преследвани, заплашвани, затваряни и убивани. Един от последните примери е Мей Шидияк, ливанска журналистка, разкрила грозната страна на сирийската окупация на родината й. Тя си позволяваше да заявява, че далеч не за всеки проблем на арабския свят е виновен Западът. Преди малко повече от година някой постави под колата й бомба и експлозията откъсна ръката и единия й крак. Шидияк оцеля и бе отличена с наградата на ЮНЕСКО за свобода на словото.

Редакторите в "Палестайн таймс", изглежда, нямат много голям избор на модели и ще трябва да следват този на пресата в Израел, изградена, общо взето, по западни маниери. Тя е остро критична към властите и непрекъснато прави разследвания за корупция и злоупотреби по най-високите етажи или осъжда твърдолинейните юдеи, категорично отказващи да приемат реалностите в палестинските територии, водещи към раждане на независима държава. Една от последните жертви на медиите в Израел стана лично президентът Моше Кацав, който временно се оттегли от поста си, докато го разследват за сексуални престъпления.

казва Осман ал Хадж Мохамед, собственик на "Палестайн таймс". В интервю за либералния израелски в."Аарец" той обяснява, че разбира икономическия риск от такова англоезично издание, но пък, "която не рискува, но не се прочува". Има вакуум, който трябва да се запълни - чужденци, живеещи в палестинските територии и Израел, образовани хора, дипломати, неправителствени организации - всички те биха искали да имат достъпен вестник и с палестинската гледна точка, казва Хадж Мохамед.

Той е жител на Беит Ханина, северно от Еусалим, и днес е на 41 години. Отдавна мечтая да издавам вестник, на 10 години вече бях абонат на сп. "Тайм", а след като завърших гимназия в Рамала, живях за кратко в САЩ, разказва палестинецът. През 1995 г. се връща в Рамала и три години по-късно пробва да издава списание "Заман" с идея то да е нещо като арабския "Нюзуик". Година по-късно Хадж Мохамед осъзнава горчивата истина - че няма достатъчно читатели на подобни издания в арабския свят.

Но медиите продължават да го привличат. "Разбрах, че да направиш вестник или списание, не е чак толкова сложно, далеч по-голямо предизвикателство е да го задържиш на пазара година след година. Прекарал съм няколко години във Великобритания и когато през 2003 г. се върнах в Рамала, започнах да се питам защо няма англоезичен вестник за хората, които не четат арабски, но биха искали да научат палестинската гледна точка." Към края на 2003 г. и началото на 2004 г. идеята вече се оформя, поискано е разрешение от палестинските власти, то идва през февруари 2005 г. и започва събиране на журналисти и спонсори. В разговорите с тях непрекъснато става дума за едно и също: изданието трябва да е независимо, да представя новините от палестинска позиция, без да се свързва с някоя политическа сила и да дава трибуна за всякакви мнения. "Трябваше да намеря най-добрите палестински журналисти и най-интересното съдържание, защото е известно, че не можеш да набуташ на читателя точно твоя вестник, особено при конкуренция с англоезични издания като "Джерузалем пост" и притурката на "Аарец", казва Хадж Мохамед.

Според собственика на "Палестайн таймс" няма да е проблем да се критикуват палестинските власти. Аз съм палестинец, хората ми са палестинци и подкрепяме палестинската кауза - защо да не критикуваме корупцията или определени политически събития в териториите, пита той. Но допълва: "По-скоро имаме проблем, че в тази част на света

обикновено не те съдят за обида, а просто се застрелват

Ето защо трябва да съм внимателен."

Целта ми е да показвам на Запада, че палестинските територии не са само "Фатах" и "Хамас", терорът и престрелките, но също така и културата, бизнесът, медицината, образованието. Палестинците също са човешки същества, повечето от тях биха се съгласили с мен, че искаме да живеем в мир и че не е лесно тази позиция да се изрази, разказва собственикът. По страниците могат да се открият неща, които почти никога няма да срещнете в пресата на иврит - за турската баня като най-популярния начин за отмора в Газа, за новото поколение палестински кинорежисьори, много спорт. Самоубийственият атентат в Джабалия не е челното заглавие на вестника, а е чак на пета страница, разказан с умерен тон и без емоционални изблици и квалификации.

Как се финансира "Палестайн таймс"? На първо място с реклами, отговаря Хадж Мохамед. Имаме разрешение да се продаваме и в Израел и сме в контакт с няколко големи дистрибуторски компании там, освен това потенциалът за израелски абонати се оказа по-голям, отколкото очаквахме, а и имаме запитвания от чужбина - от Дубай например, отговаря издателят. Цената за 12 страници е 7 шекела (около 1 долар) в Израел и вестникът излиза 6 дни в седмицата. Бизнес планът предвижда да се започне с 5 хиляди и да се достигне 10-20 хиляди бройки тираж.

Хадж Мохамед не разкрива колко е инвестирал в проекта и казва, че журналистите му са наясно, че засега не може да им предложи големи заплати. Тук имам хора от САЩ, Великобритания, Холандия, Австралия, един от Белгия и няколко от Франция, казва издателят. В редакцията работят 45 души, като 25 от тях са журналисти, но разполагаме с широка мрежа от сътрудници в Газа, Ерусалим и по Западния бряг.

Подобно на медиите в Израел и за "Палестайн таймс" ще важат законите за цензурата. "Засега никой от цензурите не ме е търсил заради наша статия, но и нямам намерение аз пръв да им се обаждам", казва Хадж Мохамед.

Той обаче признава, че няма да е лесно и че вече е имал случаи да му отказват или да му платят продаденото просто защото е палестинец. Запитан какви термини ще използва, Хадж Мохамед обяснява, че на английски е по-лесно решаването на този проблем - пишеш бомбаджия самоубиец, а не мъченик за вярата, или пък израелската армия, а не окупационните сили или ционистките окупатори. Стената между Израел и палестинските територии е просто стената, а не расистката стена на апартейда, както я наричат палестинските медии на арабски.