Какво стана с моята бонова книжка? Този въпрос се чува все по-рядко десет години след последната вълна на масовата приватизация, която направи голяма част от българите акционери на дребно с доброто намерение да ги включи в раздържавяването на икономиката, за да усетят и да дадат своя личен принос в прехода към свободния пазар. И тъй като една бонова книжка беше твърде недостатъчна за печелившо участие в приватизацията на което и да е дружество, на обединенията под формата на приватизационни фондове се разчиташе да станат добрата възможност за придобиване на частна собственост и за получаване на дивиденти. Поне на теория. На практика у дребните вложители остана усещането, че са използвани и ограбени, че са дали пари на вятъра, купувайки си бонова книжка, която всъщност се използва от по-крупни от тях инвеститори. За мнозина нещата действително се случиха точно така, но с допълнението, че не по-малка причина за загубата е липсата на информация и незаинтересуваността на хората.

И така, какво стана с бившите приватизационни фондове? Дали фалираха някъде в небитието на прехода, или отидоха да приватизират по други географски ширини? Голяма част от тях в момента са публични дружества със статут на холдинги и акциите им се търгуват на Българската фондова борса. Това означава, че всеки, който преди време е дал боновата си книжка, сега притежава определен брой акции на холдинга. Тези акции могат да бъдат продадени по всяко време от своя притежател освен ако няма извънредна причина търговията с тях да е спряна. А някои от тези, които не са публични, но не са фалирали, също предлагат изкупуване на своите акции.

Точна статистика колко са в момента акционерите е доста трудно да се направи, както и колко от тях са получили акции срещу боновите си книжки.

Първата стъпка на всеки, който все още има спомен за боновата си книжка и реши да разбере дали е акционер, е да потърси помощта на инвестиционен посредник с право да работи като регистрационен агент. Последното уточнение е важно, защото не всички посредници с лиценз от Комисията за финансов надзор (КФН) притежават това право. Само регистрационният агент може да направи справка и да получи документ от Централния депозитар - т.нар. депозитарна разписка, че неговият клиент притежава определени акции. Търсенето става в информационния масив на депозитара, където са записани всички емисии акции и техните притежатели, както и всяка промяна в собствеността. Услугата се заплаща, а след като притежателят получи документа, може да продаде акциите си или да си ги запази, с което запазва и опцията да получава дивидент, ако компанията дава такъв. Христо Терзиев, брокер в "Авал ин" и един от посредниците-регистрационни агенти, уточни, че такава разписка може да се извади и ако притежателят на боновата книжка отдавна е забравил къде я е забутал. "Трябва само да се знае в кое дружество е акционер и ние можем до една седмица да направим справка, след като подаде при нас искане за дубликатна депозитарна разписка и депозитарът я издаде", каза той. Искането за депозитарна разписка трябва да се прави лично, а не чрез пълномощник.

По този начин бившият притежател на бонова книжка придобива статута на акционер. Единственият непоправим проблем е, ако приватизационният фонд, на който човек е заложил преди години, вече е фалирал. По закон акционерите получават своя ликвидационен дял след всички останали - кредитори и др., и не е ясно дали ще остане нещо за разпределяне. А и в повечето случаи ликвидацията е обявена преди години и сроковете за претенции вече са минали.

Тези, които успеят да открият собствеността си, ще могат да участват в общите събрания на акционерите на дружеството и да гласуват на тях дори ако притежават само една акция. Тежестта на гласа обаче зависи от притежавания дял акции спрямо общия брой и от това дали вложителят е участвал в евентуално увеличение на капитала. При него на старите акционери задължително се дава право да запишат, ако желаят, от новите акции. Емисионната им стойност се определя от мениджмънта на компанията. Тези права могат да се продадат, но така дяловото участие намалява.

Не всички от фондовете, които са се запазили, се търгуват на Българската фондова борса (БФБ). Акциите на липсващите от борсата също могат да се купуват и да се продават - само че това може да стане на извънборсов пазар и за книжата няма пазарна цена, а цена по споразумение между двете страни. От такива холдинги също може да се получава дивидент.

Преимущество за вложителите в публичните холдинги, които се търгуват на борсата, е, че имат възможност да следят пазарните цени на акциите и да избират най-добрата оферта за продажбата им или за покупката на още ценни книжа, ако решат. Сделките с тях стават само с помощта на инвестиционен посредник, който взема определена такса, процент от стойността на сделката. Тя обикновено варира от 0.02% до 0.5%, но много посредници имат фиксирана минимална такса, например 10 лв., която клиентът трябва да плати независимо от стойността на извършената сделка. Това е важно уточнение, защото за малък брой акции сделката може да се окаже нерентабилна. А и всеки сам поема риска дали цената, на която продава акциите си, е най-изгодна и дали не е по-добре да ги задържи в очакване на бъдещо поскъпване. Важно е да се знае, че след като бившите фондове се преструктурираха като холдинги, те са с неограничен срок на съществуване и си функционират като всяко друго акционерно дружество и притежателят на бонова книжка за него запазва дела си в него.

Неинформираността на притежателите на акции често води до неизгодна продажба. Николай Митанкин, директор за връзки с инвеститорите в "Стара планина холд" разказва за случаи, когато на собственици на акции се предлага определена сума, за да ги прехвърлят с пълномощно, при което те получават много по-ниска от пазарната цена, а новият им притежател ги продава по-скъпо на борсата. "Не мога да напиша писмо до 30 хил. акционери и да им обясня какво могат да правят с акциите си, но може би Комисията за финансов надзор трябва да помисли за съобщение чрез обществените медии, в което да разясни правата на акционерите и да ги подсети да не се поддават на подобни измами", смята Митанкин. "Стара планина холд" е един от най-големите холдинги на борсата, наследник на бившия "Централен приватизационен фонд".  

"Според мен злоупотребите вече намаляха", твърди Богомила Христова, директор за връзки с инвеститорите в "Индустриален холдинг България", наследник на приватизационен фонд "България". "Нека хората се интересуват, да питат в банки, в Комисията за финансов надзор и да не подписват документи, без да ги четат, за да се предпазят", добави тя.

Продажбата все пак си остава само един от възможните варианти - акциите дават право на дивидент, който много компании разпределят между акционерите си според финансовия резултат за годината. Срокът за изплащането на дивиденти също е ограничен, така че ако човек е имал право на него преди три години, а е разбрал една днес, може и да не го получи. Справка за дивидентите акционерите могат да получат в офиса на холдингите или в интернет страниците им. Повечето големи холдинги поддържат такива. Задължението за изплащане на дивиденти на акционерите се погасява с изтичането на общата 5-годишна давност по Закона за задълженията и договорите. Тя  започва да тече от датата на провеждане на общото събрание на акционерите, на което е взето решение за разпределяне на дивидент. Така ако например за 2002 г. е гласуван дивидент на общо събрание, проведено на 30 май 2003 г., давностният срок за получаването му е 30 май 2008 г.

Част от приватизационните фондове са преобразувани в инвестиционни дружества, които също се търгуват на борсата. Инвестиционното дружество е вид колективна схема, в която инвеститори обединяват парите си, а мениджърите ги влагат по своя преценка в акции и други финансови активи, след което разпределят дивидент или изкупуват обратно акциите си. Инвестиционните дружества от затворен тип са с предварително определен капитал, те могат да раздават дивиденти, акциите им се търгуват на борсата, но дружеството не може да ги изкупува обратно. Това право има дружеството от отворен тип, което всеки ден обявява цена за обратно изкупуване, т.е. стойността, която ще получите за една ваша акция, ако я продадете на него. Капиталът при този тип схема не е ограничен и зависи от средствата, които инвеститорите са вложили.