Как пострадалият от престъпление да защити правата си

Как пострадалият от престъпление да защити правата си

Как пострадалият от престъпление да защити правата си
Наказателно-процесуалният кодекс (НПК), който влезе в сила на 29 април 2006 г., съдържа редица нови положения във връзка с участието на пострадалото лице в наказателните дела. След промени в законодателството за периода от 2000 г. до 2006 г. неговите права при провеждане на разследване бяха сведени до минимум, а възможностите му за заемане на активна позиция бяха незначителни.
Новият НПК формулира редица разпоредби, които предоставят възможност на пострадалия по делата от общ характер (например за кражби, грабежи и др.) да участва пълноценно в хода на наказателното производство на досъдебната и на съдебната фаза.
По силата на чл. 74 от НПК пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението; при смърт на лицето това право преминава върху неговите наследници. Важното в случая е, че
вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от престъпното деяние
независимо от това дали са елемент от състава на престъплението, или не. При това става дума както за имуществени, така и за неимуществени вреди.
В процесуалното качество "пострадал" могат да се конституират и наследниците на физическото лице, претърпяло вреди от престъпление. Например имуществени вреди могат да претърпят наследниците, които са лишени от издръжката на лицето, починало в резултат на престъпление (родителите, включително вторите майка и баща; децата, включително осиновените; съпрузите; лицето, с което починалият е живял на съпружески начала).
Когато става дума за неимуществени вреди, в ролята на пострадали могат са се включат наследниците, претърпели болки и страдания по повод загубата на близкия човек - съпруг, възходящи и низходящи на починалия в резултат на престъпна проява. Ако в резултат на престъпление е причинено телесно увреждане, в ролята на пострадал може да участва само увреденият, защото физическите болки и морални страдания в случая са лични и за тях близките на увредения не могат да претендират неимуществени вреди. Но ако приживе увреденият от престъпление се е включил като "пострадал" на досъдебното разследване и в хода на разследването почине, неговите наследници могат да се включат в процесуалната роля на "пострадали" след смъртта на увредения.
Процесуалните права на пострадалия са изброени в редица разпоредби на НПК, като водеща е нормата на чл. 75, ал. 1:
пострадалият има право да бъде уведомен за правата си в наказателното производство; да получи защита за своята сигурност и тази на близките си; да бъде информиран за хода на производството, ако изрично е поискал това и е посочил адрес за призоваване в страната; да участва в производството съгласно установеното в кодекса; да обжалва актовете, които водят до прекратяване или спиране на производството; да има повереник.
Ще обърна внимание, че съответният държавен орган (съд, прокурор, следовател, дознател) носи задължение да разясни правата на пострадалото лице и да осигури ефективна възможност за тяхното упражняване. Мога да отправя препоръка до онези лица, които са станали жертва на кражба, грабеж, телесни повреди и т.н., и проявяват желание да участват в наказателното дело, да отправят писмена молба до съответния прокурор след започване на разследването с искане да бъдат информирани за хода на производството и да бъдат призовани за запознаване с доказателствата.
Същественото тук е процесуалното действие "предявяване на разследването", което се извършва от дознателя, следователя или прокурора в края на досъдебното производство. По силата на новия НПК за това действие държавният орган е длъжен да призове и пострадалото лице, ако то е направило такова искане. Разбира се, явяването на пострадалия в този момент не е задължително, но важното в случая е, че му се връчва призовка, от която се разбира, че има възможност да се запознае с целия доказателствен материал. Освен това в закона е посочено, че разследването не се предявява на пострадалия, ако не е намерен на посочения от него адрес за призоваване в страната (чл. 227, ал. 6 НПК). Докато присъствието на обвиняемия и неговия защитник при предявяване на доказателствата е задължително.
По време на запознаване с доказателствените материали пострадалият може да отправя искания, бележки и възражения, по които се произнася наблюдаващият прокурор. Пострадалият би могъл например да поиска разпит на нови свидетели, назначаване на нови експертизи и т.н., а прокурорът носи задължение да се произнесе с мотивирано постановление.
След приключване на разследването прокурорът получава делото от следователя или дознателя. На този стадий той може да упражни редица правомощия. Ако състави постановление за прекратяване на производството, прокурорът е задължен да изпрати копие на пострадалото лице, което може да подаде жалба пред първоинстанционния съд в седемдневен срок. При положение че не е удовлетворен от определението на първата инстанция, пострадалият може да подаде жалба до втора инстанция, чието решение е окончателно. А ако след получаване на делото от следователя или дознателя прокурорът състави постановление за спиране (например когато извършителят не е разкрит), той отново е длъжен да изпрати копие на пострадалия, за да осигури възможност за обжалване пред първоинстанционен съд, чието определение е окончателно.
В съдебната фаза на наказателните дела пострадалото лице има по-големи възможности за участие и защита. То може да се конституира в процесуалните роли на частен обвинител и граждански ищец. За целта е необходимо отправянето на съответни искания, както и спазването на крайния срок за конституиране - началото на съдебното следствие в първа съдебна инстанция (това е моментът, когато прокурорът започне да чете обвинителния акт). В своята дейност пострадалият може да бъде подпомаган от адвокат, който добива ролята на повереник. Не съществува пречка по делата от общ характер пострадалото физическо лице да бъде разпитвано като свидетел.
Необходими са две уточнения. Първо, правата на пострадалия, изброени в чл. 75 от НПК, намират приложение преди всичко по време на досъдебното разследване и са адресирани единствено до физическите лица. Възможно е, разбира се, вреди от престъпление да понесе и юридическо лице. Юридическите лица обаче не разполагат с изброените права по чл. 75 от НПК. В отделни разпоредби НПК предвижда някои възможности за участие на юридически лица, но тогава се ползва друг термин - "ощетеното юридическо лице". Например копие от постановлението на прокурора за прекратяване на делото се изпраща и на ощетеното юридическо лице с възможност за обжалване; юридическо лице може да участва в съдебните заседания като граждански ищец и т.н. Второ, когато намират приложение Особените правила по Част пета от НПК, участието на пострадалото лице е ограничено, тъй като процедурите са подчинени на идеята за икономия на време. Например при бързото и при незабавното производство за предявяване на разследването не се призовава пострадалият, а в съдебната фаза не може да участва частен обвинител и граждански ищец.
Пострадалият е изключен и от процедурата по решаване на делото със споразумение. В този случай, след като съдът одобри споразумението, на пострадалия или неговите наследници се изпраща съобщение с указание, че могат да предявят граждански иск за неимуществени вреди пред граждански съд.
-----------------------
На 1 януари 2007 г. влезе в сила Законът за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления (ЗПФКПП). Той предвижда възможност за подпомагане и финансова компенсация да получат лицата, пострадали от следните престъпления по Наказателния кодекс: тероризъм; умишлено убийство; умишлена тежка телесна повреда; блудство и изнасилване (ако са настъпили тежки увреждания за здравето); трафик на хора; престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група; други тежки умишлени престъпления, от които като съставомерни последици са настъпили смърт или тежка телесна повреда. Подпомагане могат да получат пострадалите, претърпели имуществени и неимуществени вреди от изброените престъпления, а финансова компенсация - претърпелите имуществени вреди.
Формите на подпомагане са: медицинска помощ при спешни състояния; психологическа консултация и помощ; безплатна правна помощ; практическа помощ. Финансовата компенсация се изразява в предоставяне от държавата на парична сума в размер от 250 до 5000 лв., а когато се предоставя на деца, родители, съпруг или лице, с което починалият се е намирал във фактически брак - до 10 000 лв. Тя се предоставя след влизане в сила на: осъдителната присъда; прокурорския или съдебния акт за прекратяване на наказателното производство; прокурорския или съдебния акт, с който производството е спряно поради неразкриване на извършителя. След изплащане на компенсацията министърът на правосъдието предявява регресен иск срещу извършителя или неговите наследници за възстановяване на изплатената сума.
Законът се администрира от Национален съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, в който са включени представители на Върховния касационен съд, Върховната касационна прокуратура, МВР, Министерство на здравеопазването, Министерство на труда, Министерство на финансите, Министерство на правосъдието, Министерство на външните работи, Държавната агенция за закрила на детето, Националната комисия за борба с трафика на хора, Висшия адвокатски съвет, Асоциацията на организациите за подкрепа на пострадали от престъпления.
-----------------------------------------------
* Авторът е доктор по право, преподава наказателен процес в Академията на МВР и в Пловдивския университет