Православният интернационал
"Как православните народи мога да участват в европейската интеграция? На първо място, с външнополитическо сътрудничество, основано на разбирането, че Европа е наш общ дом и само заедно можем да противостоим на глобализма. Второ, нужно е по-широко икономическо партньорство, създаване на европейски стоков патриотизъм. Трето, трябва по-остра реакция на вътрешнополитически проблеми като тези в Косово и Македония.
Очевидно единна Европа трябва да има собствено мнение, различно от НАТО, САЩ или който и да било. Кой може да зададе схемата на бъдещата интеграция? Разбира се, Интерпарламентарната асамблея по православие (ИАП), която може да покаже на Западна Европа пример за небивало единство, да стане пример за подражание." В тази сбита форма представя мисията на ИАП през лятото на 2001 г. тогавашният й президент Виктор Илич Зоркалцев. Малко преди това той е обявил, че ударите на НАТО в Югославия са кръстоносен поход на Запада и САЩ срещу православната цивилизация и атлантическият съюз е основна заплаха за православното семейство. По същото време в България БСП организира предвождани от председателя й Георги Първанов протести срещу действията на атлантическия съюз.
През ноември миналата година Сергей Попов, наследник на Зоркалцев в ИАП, обявява в Москва, че
ценностите на православието са по-висши от правата на човека
"За съжаление защитата на човешките права се оказа в ръцете на протестантите, разработвала се е в англосаксонска редакция и с мощта на САЩ днес тя се налага по целия свят. Но православието има свое мнение по този въпрос. ИАП поддържа концепцията за правата и достойнството на човека, формулирани през 2006 г. на Всемирния руски народен събор", допълва председателят на Международния фонд за единство на православните народи Валерий Алексеев. Православието е над правата на човека, те не произтичат от православието", заключава и дългогодишният генерален секретар на ИАП Стилианос-Ангелос Папатемелис.
Същият Папатемелис обяви през 1999 г. бомбардировките на НАТО над Югославия за продължение на Четвъртия кръстоносен поход, довел до падането на Константинопол през 1204 г. Под заглавие "Православни от всички страни, обединявайте се!" руското сп. "Експерт" цитира думите му, че тогава католическият милитаризъм и империализъм е разрушил самобитността на Византия, а днес Русия е ръмжаща мечка, която трябва да руши плановете, насочени срещу благото на човечеството.
Какво дири България в такъв съюз
На този фон изборът на българските делегати в ИАП в началото на месеца нямаше как да се размине без скандал, дори и ако Националната разузнавателна служба не беше изпратила доклад до председателя на комисията по вероизповеданията Огнян Герджиков (виж карето). Скандално изглежда дори желанието на българските парламентаристи да участват в инициатива, ръководена от бивши комунисти, доминирана от Русия, нейните геополитически интереси и подправена с вехта идеология.
Формално Асамблеята по православието е междупарламентарен орган, създаден по инициатива на гръцкото народно събрание. Това става на конгрес на Халкидики през 1993 г., чиято тема е "Православието в новите европейски реалности". В декларацията от сбирката пратениците от 24 страни изразяват желание да се обединят на политическо равнище. "Задача на ИАП е да засили ролята на православието в ЕС като значително и необходимо политическо, културно и духовно изражение във формирането на нова европейска реалност", се казва в член 3 от учредителния акт, публикуван в интернет страницата й www.eiao.org. Днес обаче организацията събира парламентарни делегации от 21 държави членки, включително и такива с доминиращо католическо или лутеранско население като балтийските републики, Полша, Словакия, Финландия и Чехия. На генералната асамблея, заседаваща един път годишно, присъстват и наблюдатели от Австралия, Палестинската автономия, САЩ и Уганда.
Думите от ноември на Папатемелис - бивш министър на обществения ред и дългогодишен член на лявата ПАСОК, за правата на човека повдигат ключов въпрос. ИАП не е просто форум, в който парламентаристи ще обсъждат актуални теми, а
механизъм за политическо влияние
при това далеч надскачащо православния ареал и депутатските правомощия. Да видим какво са планирали лидерите на московската среща през есента: според официалния сайт те са си приказвали за "мероприятия в Африка, визита на делегация в Йордания, разширяване на ИАП в Латинска Америка" и други. Президентът на асамблеята - руският депутат от про-Путиновата партия "Единна Русия" Сергей Александрович Попов - говори за "православно политическо движение". ИАП просто запълни политическата ниша от православните народи, обяснява Попов в интервю за православния сайт "Радонеж" (www.radonezh.ru). Според него асамблеята била длъжна да разреши горещите въпроси по света и дава пример с Косово и Македония. Попов вижда историческата необходимост на организацията в "общо построение на братско православно общество", като за целта можело да се почерпи опит от организацията "Ислямска конференция".
Още от раждането си асамблеята е спонсорирана от Международния фонд за единство на православните народи, създаден през 1995 г. под покровителството на руския патриарх Алексий II. Валерий Алексеев, един от основателите на фонда и пръв негов председател, е официален съветник на православната асамблея. Фондът връчва и годишна награда за особено големи заслуги за православието, с която през 2002 г. беше удостоен българският президент Георги Първанов, а през 2005 г. - патриарх Максим.
Основен донор на фонда е енергийната корпорация "Газпром", която щедро дава средства за най-разнообразните му мероприятия. През 1999 г. съвместно с газовия монополист се провежда
мащабен "кръстоносен поход"
както го наричат организаторите, по поречието на "три велики славянски реки" - Волга, Днепър и Западна Двина. Поводът е 2000 години от Рождество Христово, а походът получава най-висша държавна легитимация, като е включен в официалната програма на тържествата под патронажа на патриарх Алексий и на Кремъл. Интересен момент от зрелищната акция е пътуването на парахода "Свети княз Владимир", от чийто борд свещеници извършват богослужения по градове и села в Русия, Украйна и Беларус. Голямо съдействие за грандиозната акция, изтъква сайтът на фонда, оказали беларуският президент Александър Лукашенко и тогавашният президент на "Газпром" Рем Вяхирев.
Пряката връзка между асамблеята и Кремъл личи и от факта, че 11 от 15-те членове на руската делегация към ИАП са от президентската партия "Единна Русия". Председателят на групата и президент на Генералната асамблея Сергей А. Попов е бил първи зам.-председател на изборния щаб на блока "Единство" през 1999 г., а следващата година оглавява изпълнителния комитет на партията, от която по-късно възниква "Единна Русия". В официалната си биография възпитаникът на някогашния институт за държавно управление "Орджоникидзе" гордо споменава благодарностите от Путин за предизборната дейност, както и своята комсомолска и партийна работа в СССР.
Преходът от комунизъм към православие е повече от видим при предшественика на Попов - Виктор Илич Зоркалцев, депутат в Думата до 2004 г. от Комунистическата партия на Русия. Зоркалцев, член на ЦК на КПСС в периода 1986-1990 г., е избран за първи президент на ИАП през 1994 г. Като депутат в Думата православният комунист отстоява идеята за
връщането на Русия по социалистическия път
пише в електронната библиотека за известни личности www.viperson.ru.
За своята близо 15-годишна история православният интернационал успя да сътвори немалко провокации. През май 1997 г. международният секретариат излезе с декларация против "продължаващата окупация и нарушаването на човешките права" в Севернокипърската турска република и поиска от Анкара да изтегли войските си от острова. Две години по-късно организацията осъди бомбардировките над Югославия и се обяви в защита на Слободан Милошевич. Менторът на асамблеята - Фондът за единство на православните народи - пък оповести в края на декември, че ще награди "Газпром" за заслуги към единството на православните нации. Не е известно как това се връзва със спирането на доставките за Украйна и кризите около цената на газа с други две източноправославни държави - Беларус и Грузия.
След разпалени тричасови дебати в началото на февруари парламентът прекрати практиката от последните осем години България да няма официални представители в Интерпарламентарната асамблея по православие. Въпреки че според българското разузнаване чрез нея Русия си купува влияние, депутатите решиха да изпратят четирима представители - Пламен Славов от левицата, Йордан Цонев от ДПС, Кръстанка Шаклиян от НДСВ и Борислав Китов от БНС. Те и досега са участвали в заседания на организацията, но като неофициални наблюдатели и по-скоро в лично качество.
Дясната опозиция поиска България да се дистанцира от асамблеята и изтъкна, че в секретен доклад на Националната разузнавателна служба, поискан от председателя на комисията по вероизповеданията Огнян Герджиков (НДСВ), се посочва, че организацията създава рискове за националната сигурност, тъй като обслужва интересите на Москва. По-късно царистът обясни, че имал сведения за "нечисти неща" още докато бил председател на 39-ото Народно събрание и това е била причината да откаже България да плаща членски внос в асамблеята. По думите му по време на миналия мандат от организацията нееднократно приканвали българските парламентаристи да се присъединят. След като среди в сегашното управление повдигнали отново въпроса, той поискал доклад от НРС, за да излязат нещата наяве.