Всички оператори, които изграждат мрежи в населени места с до 10 хил. жители, могат да опъват кабелите въздушно. Това предвижда новият Закон за електронните съобщения. Досега това важеше само за селищата с до 3 хил. души. Текстът все още не е гласуван в пленарната зала, но се подкрепя от депутатите. Според досегашния Закон за далекосъобщенията и наредбата на Министерството на регионалното развитие всички оператори трябваше да свалят под земята кабелните си мрежи до 1 януари 2007 г. Изискването влезе и в текстовете на новия Закон за електронните съобщения.

    

Още докато се пишеше законът операторите внесоха в Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) предложения за промени. Едно от тях беше да се коригира именно досегашната забрана въздушни кабели да има само в населените места до 3 хил. души. Според техните пресмятания полагането на мрежи под земята е около десет пъти по-скъпо и това

ще вдигне цените на кабелната телевизия.

Вместо досегашните средно по 120 лв. на година без ДДС един абонат ще плаща двойно повече, предупредиха от асоциацията на малките оператори и увеличиха таксите от 1 януари.

ДАИТС вписа промяната в законопроекта. Според редактирания вариант на текста кабелните мрежи ще се изграждат въздушно само извън урбанизирани зони и селища до 10 хил. жители и с ниско застрояване. Без висящи кабели трябва да бъдат и курортите и населените места, които имат историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение.

"Това ще облекчи работата не само на кабелните оператори, но и на LAN мрежите, на фиксираните и на мобилните телекоми", каза изпълнителният директор на Асоциацията на кабелните оператори (АБКО) Магдалена Георгиева. Според нея по-важно обаче е въвеждането на понятието сервитут в телекомуникационния закон, т.е. правото на прокарване на далекосъобщителните мрежи в чужда земя. "Всяка община, през която минава мрежа, ще определя размера на таксите, както и границите на сервитута", предлага Георгиева. Според Сдружението за електронни комуникации (СЕК) сега общините създават икономически пречки пред изграждането на мрежите, като налагат не разходоориентирани, а пазарни цени за полагането на метър кабел.

По данни на АБКО с изключение на София и някои от по-големите градове

Очаква се контролните органи да започнат проверки. Асоциацията води преговори с БТК и министерството на регионалното развитие за нови цени за наемане на уличните шахти. Засега остават старите - 29 ст. без ДДС за линеен метър тръба в каналите на БТК.

 

Причина във въздуха на големите градове и най-вече в София да висят огромно количество кабели е и нерешеният въпрос за собствеността на уличните шахти и обичайният отговор на БТК, че "няма техническа възможност". "Съдебната практика напоследък доста ясно възприема разбирането, че т.нар. канална мрежа е на БТК. Съдът не допуска, че тя е нечия друга", каза секретарят на Столичната община Росен Желязков. Той обаче не е съгласен, че телекомът няма възможност да пусне нови кабели в шахтите си. "Освен това общината разполага с доста сериозни колектори - на метрото, на бившата общинска фирма "Пътища и съоръжения", на "Топлофикация" и други", каза Желязков, според когото е по-добре да има концентрация на далекосъобщителни оператори в съществуващи канални мрежи, отколкото да се копае навсякъде. Опитите с газификацията на града показват, че влезе ли се веднъж в уличната и тротоарната мрежа,  оправянето след това е невъзможно допълни той.

Според Желязков всяка година общината губи 4-5 млн. лв. заради проблема с каналната мрежа. Затова през март в общинския съвет ще бъде внесена методика за пазарна оценка на правото на преминаване на кабелите през общинска земя. "Имаме подготвена формула за правото на преминаване, което макар законът да не определя като сервитут, то е такъв", обясни Желязков. За да избегнат дългите дела с БТК, от общината смятат, че е по-добре да регламентират отношенията си за използване на шахтите, след което може да се занимават и със собствеността им. Затова след като бъде приета методиката, София ще покани БТК да подпишат договор за шахтите.