Университетите сами да решават три- или четиригодишни да са бакалавърските им програми, предвижда проект за изменение на Закона за висше образование, внесен в парламента от народните представители Лютви Местан (ДПС), председател на Комисията по образование, и Пламен Славов (БСП), член на комисията. С него се предлага и да отпадане степента "специалист по", която получават обучаващите се в колежите, тъй като тя е неразпознаваема в страните от Европейския съюз.

Ако заради натиска на протестиращите студенти промените бъдат приети,

което ще обхване и вече завършилите. Идеята не се споделя от всички депутати. Според Татяна Калканова (НДСВ) от Комисията по образование не е редно бакалавърска диплома да се получава със задна дата.

Предлаганите изменения правят опит да хармонизират обучението в колежите с някои от базовите изисквания в ЕС за придобиване на степента бакалавър - като например получаването на най-малко 180 кредита. Според наложената в общността кредитна система годишно студентите трябва да получат по 60 кредита от различни дисциплини. Университетите пък ще могат да решават дали определени специалности да се завършват със 180 или 240 кредита.

Промените въвеждат към и по-високи изисквания за колежите. До началото на учебната 2008/2009 г. те трябва да преминат през програмна акредитация. Най-важен за това е броят хабилитирани преподаватели, посочи Местан. Според него много от тях няма да успеят да покрият изискванията и ще трябва да бъдат закрити.

Според сайта на просветното министерство регистрираните университети у нас са 40. Информацията на Националния статистически институт за 2005/2006 г. сочи, че колежите са 50. Пак според сайта на министерството обаче само 11 имат акредитация. Останалите са с неясен статут, като някои съществуват незаконно. В сряда Пловдивският окръжен съд прекрати регистрацията на "Международен есперантски колеж" в Карлово по искане на Окръжна прокуратура - Пловдив. Дейността му е нарушавала грубо изискванията на Закона за висшето образование.

Ако предложенията на Местан и Славов бъдат приети в сегашния си вид, може да се окаже, че в следващите години

Миналата година Европейската комисия отправи критики към България, че има прекалено голям брой висши учебни заведения. Според Лютви Местан обаче обвиненията са неоснователни и засягат по-скоро качеството на висшето образование, а не броя на университетите и колежите.

Вносителите предпочитат да обясняват идеята си с разширяването на университетската автономия, така че всеки университет сам да преценява за три или четири години да обучава бакалаврите. По думите им от тази схема трябва да се изключат регулираните професии като медицинските и инженерните специалности. Лисабонската стратегия за развитие на образованието в Европа позволява обучението за бакалаври да е три или четири години.

Реформата е залегнала и в Стратегията за висше образование, която подготвя Министерството на образованието. Според просветния министър Даниел Вълчев тенденцията в световен мащаб е към масовизиране на образованието. Министърът се позова на статистика на Европейската комисия, която показва, че Европа драстично изостава от САЩ по брой студенти на глава от населението. Стратегията предвижда и преосмисляне на приема по държавна поръчка, като университетите отново сами ще решават дали да приемат

Някои от ректорите не приемат тригодишно обучение на бакалаври. "Недопустимо е за университет от нашия ранг да има различни бакалавърски програми", каза ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Боян Биолчев. Според него кратките програми ще накарат работодателите да намалят заплащането на тези студенти заради по-ниската квалификация.

"Изниква проблемът как ще се влиза в магистърската степен, щом имаме различни бакалавърски", посочи председателят на Съвета на ректорите проф. Йорданка Кузманова. Според нея е задължително да се даде свобода на университетите да избират, но след прецизно обсъждане на детайлите. В събота Стратегията за висше образование ще бъде дискутирана на конференция от премиера Сергей Станишев, министерството и ректорите.

Преди месец Нов български университет обяви, че създава тригодишна бакалавърска програма от следващата учебна година. Ректорът Сергей Игнатов обясни, че за да прескочат първата година, студентите трябва да покрият определено ниво на тестовете по западен и български език и по компютърни умения. Те ще се обучават по индивидуални планове. "Предоставяме им възможността да учат по несъществуващи програми и в зависимост от интересите си да подбират курсовете", поясни Игнатов. Според него е крайно време това да се случи и в останалите университети. "В момента обаче висшето образование в България се управлява по два несъществуващи модела - пруския и този на Съветския съюз. Затова е необходима хирургическа операция. Не знам обаче как радикалните реформи ще минат през парламента", заключи Игнатов.