Споразумението между България, Гърция и Русия за изграждането на петролопровода Бургас - Александруполис е факт след 14 години забавяне. И трите страни демонстрираха желание строителството на тръбата да започне бързо - още през 2008 г., но много от неизвестните пред проекта остават, а ползите за българската страна засега изглеждат малко.

Първата стъпка, която следва след подписването на споразумението, е създаването на Международната проектна компания (МПК) до до края на 2007 г.  Един от най-големите компромиси, които България вече направи, беше за акционерната структура на дружеството. Първоначалната идея беше трите страни да притежават почти поравно от новата компания, но след преговори България и Гърция намалиха дела си до по 24.5%, а Русия увеличи своя до 51%. Може да се приеме, че Русия също е направила компромиси, тъй като в определени моменти желанието беше за почти 100% руско участие, коментира министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров пред "Инфо радио". Тепърва обаче предстоят

трудни преговори за устава на проектната компания

заявиха източници от българската делегация на церемонията в Атина. Гръцките медии вече изразиха опасенията, че страната няма да може да има право на вето в управлението на компанията. Премиерът Сергей Станишев обаче заяви, че текст в споразумението ще защитава интересите на миноритарните акционери. МПК ще бъде регистрирана в страна от ЕС, което ще гарантира интересите на България и Гърция, посочи министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов.

Предстои да се актуализира и технико-икономическото проучване за петролопровода, който ще струва между 780 млн. евро до 1 млрд. евро, обясни президентът на "Транснефт" Семьон Вайнщок пред руския вестник "Комерсант". Документът, на базата на който се работи досега, е изработен от гръцка страна преди седем-осем години и беше подложено на критика от Русия. По думите на Вайнщок новото проучване може да отнеме по-малко от година. Той е уверен, че петролопроводът Бургас - Александруполис ще е значително по-евтин от конкурентния Баку - Джейхан, чието строителство струваше 4 млрд. долара.

Освен че междуправителственото споразумение се подписва, преди да е готово проучването, за петролопровода

няма гарантирани доставки на нефт

до пълния капацитет на тръбата, който ще е между 35 и 50 млн. тона на година. Тази сума е изчислена на базата на такса от около 1 долар на тон за 100 километра. Вече се появиха мнения, че тази такса е прекалено ниска, но министър Асен Гагаузов твърди, че тя е определена според международната практика.

С осигуряването на суровината са ангажирани трите руски компании, посочи министър Румен Овчаров. Според медиите в страната всъщност "Роснефт", "Газпром нефт" и ТНК-БП са готови да пускат нефт, но не могат да се разберат за обема. Най-вероятно именно заради притесненията за доставките на петрол се заговори и за участието на американската "Шеврон" в проекта, смятат анализатори. Шефът на "Транснефт" пък лансира участието на Каспийския консорциум (който доставя и изгражда нефтопроводи от Сибир към европейската част на Русия) в проекта, което пък беше отречено от консорциума. На въпрос на "Комерсант" дали Бургас - Александруполис ще се реализира въобще Вайнщок отговори, че не си спомня за неуспешен проект на "Транснефт" (виж карето).

Петролопроводът като екобомба

Освен техническа и икономическа обосновка проектът няма и екооценка, алармираха български и гръцки еколози, които вече се обявиха срещу строителството на нефтопровода. Идеята танкерите да разтоварват нефта на плаващи платформи в Бургаския залив и петролът по подводен тръбопровод да достига до брега не е съобразена с навигационните и географските условия в България, смятат български природозащитници. Ако все пак бъде избран този метод, съществува опасност от замърсяване между Несебър и Маслен нос, което ще нанесе сериозен удар на туризма, коментираха специалисти.

Риск от проекта носи и опасността от разливи на петрол, коментира шефът на Информационния център по екология Петко Ковачев. Според еколозите такова замърсяване трудно ще бъде ликвидирано. Освен това тръбопроводите, които ще преминават през целия залив, могат да бъдат повредени при пускането и вдигането на котва, което също ще доведе до замърсяване. Единственото приемливо решение, което може значително да намали рисковете от разливи и да ограничи последствията, ако такива разливи се допуснат, е разтоварването на нефта да става на пристанище Росенец. Има разработени планове за неговото разширяване, така че да осигури необходимата пропускателна способност, смятат експерти.

Трасето на петролопровода най-вероятно ще преминава през територии от европейската екологична мрежа "Натура 2000", но не и през територии с по-висока степен на защита, коментира министърът на регионалното развитие и благоустройството отбеляза Асен Гагаузов. Той обясни, че проектът ще бъде съобразен с изискванията на екомрежата за изработване на екооценка. При подписването на споразумението руският президент Владимир Путин не изключи възможността маршрутът на нефтопровода да се коригира именно по екологични причини.

Каре 1

В Международната проектна компания Русия ще държи 51% чрез създадения неотдавна "Трубопроводный консорциум "Бургас - Александруполис", в които участват "Транснефть", "Роснефть" и "Газпром нефт". Останалите по 24.5% поравно ще си поделят България и Гърция. От гръцка страна 23.5% ще притежават "Хеленик петролиум" и ДЕП "Траки", а гръцкото правителството ще има 1%. От българска страна в проекта ще участват държавните "Булгаргаз" и "Техноекспортстрой". Русия изцяло ще контролира и терминалите, и доставките. Терминалите в Бургас и Александруполис също ще са собственост на проектната компания, в която Русия има мажоритарен дял.

Каре 2

Плюсове

- 35-40 млн. долара приходи от транзитни такси годишно

- участие на български компании в проектирането и строителството

- разкриване на нови работни места.

Минуси

- проектът е изцяло контролиран от Русия

- доставките на петрол не са гарантирани

-липса на технико-икономическа обосновка

- липса на екооценка

- опасност от разливи на петрол в Черно море, от което може да пострада туризмът.

Каре 3

Бившият енергиен министър Милко Ковачев пред Би Ти Ви:

Проектът е обърнат надолу с главата. Оставам песимист за ползите от него и имам усещане, че зад публичната част на подписаното споразумение може би става дума за договорка между Турция и Гърция за изграждането на газопровод, който ще се захранва от "Газпром".

Манухер Такин, анализатор в Центъра за глобални енергийни проучвания:

"Русия иска да продължава да оказва влияние на бившите си съюзници... Има елемент от това. Не мисля, че договорът е чисто търговски. Търговските аспекти на договора все пак са по-важни от политическите. Петролопровод през България и Гърция е много логично решение.

"Ню Йорк таймс":

"Бургас - Александруполис" ще заобиколи Босфора, но ще включи Русия.

Александър Рар от германския Съвет за външна политика:

Проектът "Бургас - Александруполис" ще заздрави руските позиции в енергийния диалог с ЕС.

Семьон Вайнщок, президент на "Транснефт":

Проектът е обречен на успех.

"Ведомости":

Русия частично реши вечния турски проблем. "Бургас - Александруполис" е почти идеалният проект, който засилва транспортните позиции на Русия и не предизвика възражение от страна на геополитическите й противници. Тях в момента ги вълнува все по-растящата зависимост на Европа от руския газ, след като миналата година Русия парализира Европа поради спора си с Украйна.