Една кампания, започната от британския политик и филантроп Уилям Уилбърфорс, успява да убеди първо църквата, после обществото и накрая парламента в Лондон да признаят, че доходната търговия с хора е отвратително нещо, което трябва да се забрани. На 25 март 1807 г. е приет първият закон, забраняващ търговията с роби. Тоталната забрана на робството обаче става факт чак в 1833 г. Дори и след британската забрана и заплахата от жестоки глоби мнозина капитани на кораби, подмамени от добрата печалба, продължават да сноват в Атлантика и не се колебаят да изхвърлят зад борда "товара" си, в случай че ги засече кораб на правителството.

Въпреки това тази седмица Великобритания отбелязва 200-годишнината от това събитие със самочувствието, че е първата търгувала усилно с хора държава в западния свят, направила тази крачка. Преди нея само щатът Върмонт в Северна Америка (1777 г.) и Кралство Дания (1792 г.) въвеждат такава забрана, но датчаните прилагат реално закона доста по-късно. За времето, изминало дотогава, от 1450 г. при ужасни условия от Африка са принудително изкарани и разпродадени предимно в Америките между 10 и 28 милиона души. Всъщност никой не знае дали не става дума за много повече хора, търгувани като добитък.

"Едно от нещата, които искаме да припомним днес, е, че участниците в робската търговия,

В някакъв смисъл те са водили отговорен, достоен живот, но не са можели да прозрат какво точно вършат", заяви на шествие в събота в Лондон архиепископът на Кентърбъри Роуан Уилямс.

Вторият по старшинство духовник в англиканската църква призова вчера правителството на Великобритания да поднесе официално извинение, че страната е участвала в търговията с роби. Този месец премиерът Тони Блеър заяви че "съжалява" за делата на британската империя и изказва "дълбоко покаяние" по повод 200-годишнината от отмяната на робството. Но според архиепископа на Йорк Джон Сентамю премиерът трябва да направи още една крачка. "Тази страна е била участник в ужасна търговия, африканците са били въвлечени в нея, църквата е била част от нея и е много важно да признаем и осъзнаем какво всички колективно сме направили", каза Сентамю пред Би Би Си. Той се присъедини към близо 3600 души, които преминаха през централен Лондон в едно от възпоменателните събитие.

Блеър обеща да изпрати до правителството на Гана - един от основните източници на роби в миналото - записано послание със съжаление за ролята на страната му. Участник във възпоменателните тържества е и първият чернокож министър - баронеса Валери Еймъс, която е потомък на роби, родени в Гвиана.

Търговията с роби обаче

В нея са участвали и местните африкански велможи. Това бе посочено и на тържествата тези дни в Гана. "Обвинявам нашите деди, които са били местни крале, както и белите, за експлоатирането на чернокожи. Не мисля, че прадедите ни са се сражавали за нас, те са ни предали", казва днес 24-годишният ганаец Емануел Детея, цитиран от Ройтерс. Преди седмица президентът на Гана Джон Куфур също заяви в Лондон, че африканци носят вина за търговията с роби.

Тържествата в Гана са във Форт Елмина - първия робовладелски форпост в Африка на юг от Сахара, издигнат през 1492 г. от португалците - най-големите търговци на хора в съвременната история. След това крепостта попада в ръцете на холандци и англичани, но бизнесът не спира. Търговците са третирали африканците като всяка друга стока - те са прекарвали десетки хиляди хора през океана, а после са се връщали във Великобритания, натоварени със захар и подправки. Десетилетия наред след решението на Лондон други държави продължават да превозват африканци през Атлантика. Във Франция Шатобриан пише, че това, което са направили англичаните, "е нещо откъснато... по един такъв отдалечен въпрос като търговията с роби". Великият Гьоте казва, че Лондон действал така само защото искал негрите да си останат по африканските брегове и да работят за обогатяването на Британската империя. Бразилците негодуват, че забраната за търговия се опитва да провали икономиката им. Кубински епископ дори твърди по това време, че робството е етап в необходимото цивилизоване на африканците. В САЩ се стига до гражданска война и заради убежденията на южняците, че е по-добре робите да работят в добре организирани плантации, отколкото да бъдат освобождавани.

Най-добрият начин европейци и американци да отбележат годишнината е да променят икономическата си политика така, че да престанат да държат африканците в мизерия, заяви историкът Адам Хохчайлд в интервю за Ройтерс. Според автора на книгата "Да заровим веригите" чест прави на англичаните, че движението за борба срещу робството, възникнало през 80-те години на XVIII век, е първото в историята, когато една нация възнегодува срещу практика, носеща страдание на други хора, от друга раса и живеещи на хиляди километри разстояние. В известен смисъл

обяснява Хохчайлд. Смисълът от такива движения още не е изчезнал, защото трябва да се премахнат все още съществуващата търговия с хора в Африка, експлоатацията на деца и трафикът на жени и имигранти, допълва той.

Имайте предвид, че навиците умират трудно, продължава американецът. Едва пред 250 години над три четвърти от хората по света са живеели в сурови форми на робство, закрепостеност или дългова задлъжнялост. Затова не е изненадващо, че роби има и днес в страни като Мавритания. Само допреди няколко века почти всички големи религии са приемали за нормално нещо робството, някои интерпретации на исляма го позволяват и днес по същия начин, по който го е правило християнството преди 200 години, разказва историкът.

Няма никакво съмнение, че икономическият възход и начинът на живот на днешна Великобритания се основават до известна степен на атлантическата търговия с хора, коментира през уикенда в. "Обзървър". Всички са опетнени с кръв - фабрикантите, едрите земевладелци, англиканската църква, колежите в Оксфорд, кралското семейство, банките в Ситито. Но годишнината не бива да се използва само за припомняне кой е виновен, а и да стимулира нов прочит на британската история и често бруталното наследство, което тази нация е оставила на света, продължава изданието.

Не бива да се затварят очи и за ужасната реалност, че всяка година трафикантите вкарват на Острова по 5000 деца, както и че в страната вероятно има също толкова малолетни проститутки, сочи "Обзървър". Според доклад на неправителствената организация "Спасете децата", огласен в неделя, по света над 130 милиона деца са принудени да работят почти като роби в земеделието, леката промишленост, строителството и индустрията.