Най-ценната информация за всеки кредитор - кредитната история на длъжника, все още не може да бъде събрана в България. Този факт бе потвърден преди ден от една от най-големите банки в страната. Главният изпълнителен директор на ОББ Стилиян Вътев публично заяви, че банковият пазар има нужда от кредитно бюро, което да съдържа информация за клиентите на лизинговите къщи, за вземанията от фирмите за директно потребителско финансиране, за задълженията на кредитоискателите към данъчните служби и към комуналните доставчици (ток, вода, парно и др.).

Централният кредитен регистър към БНБ сега събира информация единствено за наличните към даден момент заеми, но не и за тези, които са прехвърлени на фирми, занимаващи се със събиране на лоши вземания.

Несъвършенствата в структурата на информацията в регистъра могат да се илюстрират със следния пример. Гражданинът Х тегли максимално допустимият необезпечен заем от банка - например 10 хил. лв., с предварителното намерение да не ги връща. След като спре да плаща месечните вноски, обичайната практика е банката първо да се опита доброволно да си потърси дължимото. При неуспех финансовите институции често наемат т.нар. колекторски фирми, чиято основна дейност е да събират лоши вземания. Проблемният кредит се прехвърля от банката на фирмата чрез цесия - с 20% и нагоре отстъпка от сумата и една "студена вода" вместо лихвите, на които е разчитала кредитната институция. Но основният проблем е, че в момента, в който цесията стане факт, заемът просто изчезва от кредитния регистър. Без да остане и следа, че някога е съществувал. Така за всички останали банки и финансови институции гражданинът Х отново става коректен и платежоспособен. С досие, чисто като сълза. И съвсем спокойно може да се нареди за нов кредит пред друга финансова институция.

Практиката в други европейски страни показва, че в техните регистри се събира информация не само за кредитната история на длъжника към банките, но и за коректността му към застрахователи, доставчици на комунални услуги, данъчни власти. В Гърция банките дори могат да получат данни и дали има или е имало съдебни дела срещу кредитоискателя и с какъв изход са били те.

Засега банките продължават да твърдят, че не са много случаите на измами. Проблемът с "изчезналите" длъжници обаче започва да придобива все по-голяма популярност, тъй като наред с увеличаването на обемите с раздадени кредити все повече нарастват и необслужваните дългове. БНБ наскоро отчете, че общият размер на класифицираните кредити в края на годината достига 7.68%q или около 1.4 млрд. лв. Тези от тях, които изобщо не се обслужват, са 2.24% от портфейла на банките, или около 400 млн. лв. Според официалната статистика, която не включва обърнатите в цесия кредити, делът на редовните заеми в края на миналата година е намалял до 92.32% в сравнение с края на 2005 г., когато са отчетени 93.12%. В групата на десетте най-големи банкови институции редовните заеми са 91.97% от всички финансирания.

Все по-често се случва и в пощенските кутии на домакинствата да попадат писма от банки с покани към човек, който не живее на този адрес, да си изпати задълженията. Това означава, че с бума на кредитирането се увеличава и броят на гражданите или фирмите, които подават неверни данни пред банките с цел да измамят кредиторите си.

Идеята да се създаде частно кредитно бюро, което да обедини цялата информация за наличните дългове на фирмите и населението, се обсъждаше много активно още преди няколко години. Тя обаче си остана на ниво идея най-общо заради два проблема. Първият е, че частна институция трудно би могла да накара всички банки да подават информация за кредитните си портфейли. Вторият е, че така ще се влезе в противоречие и със Закона за защита на личните данни. А и част от големите банки не желаят да споделят информацията за портфейлите си, тъй като се опасяват от нелоялна конкуренция.

В България в момента най-активно работи частното кредитно бюро "Експириън-Скорекс". Наскоро оттам обявиха идеята си да създадат онлайн регистър за обмен на информация за изчезнали длъжници с необслужвани кредити, за да се предотвратяват потенциални случаи на измама. Новата версия на системата на бюрото позволява проверка на кредитоспособността на лицата, включително чрез публичните данни от Националния осигурителен институт и БУЛСТАТ.

Според експерти измамите могат да бъдат избегнати и чрез усъвършенстване на кредитния регистър, така че той да съдържа информация и за историята на длъжниците. В бъдеще могат да се добавят и данни за изрядността към мобилни оператори, НОИ, данъчните и прочее. Защото е ясно, че хора, които са склонни да не плащат сметките си към най-популярните доставчици на услуги, лесно могат да се откажат да погасяват и кредитите си. Това не означава нередовните платци автоматично да бъдат отрязани от системата на кредитиране, а дава възможност на банките да преценяват каква сума и на каква "цена" да отпуснат.

"БНБ е готова да инвестира в развитието на регистъра. Но би го направила единствено ако банките поискат това. А не като самоинициатива. Ако банките поискат различна структура на информацията, готови сме да го направим. Но трябва да е ясно, че те искат това и са готови да инвестират заедно с БНБ", коментира подуправителят на централната банка и ръководител на управление "Банково" Димитър Костов.

Повечето големи финансови институции също са съгласни, че не е лошо кредитният регистър да подава и допълнителна информация. Те обаче не са съгласни да съфинансират промените и смятат, че БНБ трябва да инвестира сама в подобрението, а след това да повиши цената на заявките за проверките в регистъра, които кредитните инспектори правят при всяко искане за заем. "Не е лоша идеята вместо една цена, както е сега, да има един ценоразпис. Да се запази цената от 50 стотинки за сегашния обем информация. А ако някой иска по-детайлна справка, за нея да си плаща повече. Със сигурност големите играчи имат нужда от това и ще си плащат", коментира банкер, пожелал анонимност.

От банковите среди признават, че сегашният вид на централния кредитен регистър първоначално е планиран само като временно решение. Но на практика той така и не претърпя сериозно развитие. От тази година информация в него подават и лизинговите дружества, в които като акционери участват и банки. Другите компании от сектора остават на тъмно.

- по-пълна картина на задлъжнялостта на потенциални или настоящи клиенти

- възможност да следят детайлно поведението им

- актуална информация за натрупани дългове към други финансови институции

- актуална информация за издължаването на комуналните сметки.

- възможност да намалее надбавката за риск, която банките в България в момента начисляват и която е основната причина за разликата в лихвите у нас и в ЕС

- опция за достъп до евтини заеми и за останалите клиенти, ако започнат да обслужват задълженията си редовно.

На кредитополучателите в САЩ се присъждат четири степени на кредитен рейтинг в зависимост от коректността им. Най-силна е оценката "Отличен". Тя се дава на клиент, който си плаща редовно всички сметки, няма нито една закъсняла вноска по ипотеката си през последните две години, както и по кредитната си карта и потребителския заем през последните 12 месеца. Рейтинг "Отличен" се получава и ако през последното десетилетие негови задължения не са били предмет на събиране от колекторска агенция. Другите оценки са "Добър", "Честен" и "Лош".