Акцията на ГДБОП срещу торент тракерите, прицелена да спре споделянето на нелицензирани музика, филми и софтуер, извади наяве и други проблеми на интернет пазара в България. Открито се заговори, че противници на торент тракерите по подразбиране са кабелните телевизии и БТК, които не могат да предложат бърз даунлоуд през мрежите си. Почти директните връзки между новопоявил се носител на авторски права и голям кабелен оператор пък само потвърдиха съмненията.

Докато в разговори и коментари се съпоставяха силите - антимафиоти, носители на права, нарушители на права, лобисти, някои припомниха един наскоро сринал се общ бизнес модел - интернет достъп по кабелната телевизия за домашни потребители, предоставян от две компании. По принцип добър модел, в който всеки прави това, което може най-добре. Проблемът е, че макар и тръгнали от различна изходна база (съответно кабелен бизнес и интернет), и двата типа компании действат на един и същ пазар.

Възникнало преди 3-4 години като компенсаторен механизъм и за интернет компаниите, които нямат собствена преносна среда, и за кабеларките, за които беше време да помислят за по-богат пакет услуги, с днешна дата споделеното партньорство е донесло повече негативи.

Преди няколко години "Нет ис сат" направи шумна рекламна кампания на кабелния интернет за домашни потребители. Компанията първа започна да предлага достъп до интернет през мрежата на един от големите кабелни оператори в София - "Евротур сат тв" (сега "Естнет"). "За изминалите четири години вложихме много ресурси и усилия и станахме основна движеща сила в развитието на услугата кабелен интернет и разработването на пазар за нея", казват от доставчика.

През ноември миналата година кабелният оператор едностранно и според "Нет ис сат" в нарушение на договора прекратил партньорството си с тях. "С това решение той ни лиши от инфраструктура за предлагане на нашите телекомуникационни услуги и на практика ограничи конкуренцията на пазара на кабелен интернет", казват от "Нет ис сат". Компанията е принудена да прекрати договорите с клиентите си с всички неудобства за тях и негативни последици за нея - накърнен имидж и загуби от инвестиции в оборудване. В същото време при кабелния оператор остава огромна клиентска маса, на която той не е в състояние да предложи качествена услуга, твърдят от "Нет ис сат", които в момента търсят правата си по съдебен ред.

"Имахме договор за наем на мрежата ни с девет компании, но това партньорство се оказа икономически неизгодно и се наложи да го прекратим", е обяснението на един от управителите на "Естнет" - Явор Джиджев. Най-слабото място на общата услуга се оказала поддръжката. "При повреда клиентът звъни на един доставчик, а при друг проблем - на другия. Сега има един телефон за кабелна телевизия и за интернет", обясни Джиджев. В момента компанията предлага тройната услуга - кабелна телевизия, интернет и телефон, по един кабел чрез три дъщерни фирми.

Според източници, пожелали анонимност, сред групата интернет компании, ползвали мрежата на "Естнет", са още "Хоум лан," "Нет БГ", "Евроинтегра", "Онлайн България". За някои се говори, че след партньорството са пред продажба. В момента по данни на "Естнет" компанията няма нито един външен партньор за интернет достъп.

Когато операторите са два, координацията е по-трудна и проблемите с клиентите се решават по-трудно, смятат и от "Евроком кабел МБ", с който интернет доставчикът "Нет ис сат" също е имал договор. "Нямаме практика да даваме мрежата си под наем на интернет доставчици и не работим с външни компании. Помогнахме на "Нет ис сат", когато беше необходимо", казаха за "Дневник" от компанията.

При споделеното партньорство договор с крайните клиенти има кабелната телевизия, а интернет доставчикът плаща наем за инфраструктурата, който е процент от приходите от абонатите. Сега кабелните оператори предпочитат да развиват собствена оптична мрежа и сами да предлагат тройна услуга. До две седмици "Евроком кабел" ще я пусне в София, като мрежата на компанията покрива 95-97% територията на града. Същото правят "Кейбълтел" и "Естнет", които след консолидацията си ще държат над 20% от кабелния бизнес в България. За концентрацията между двете компании се чака решението на Комисията за защита на конкуренцията.

"В момента по наше наблюдение развитието на пазара на интернет услуги в България се затруднява от факта, че на всяка компания, която иска да предложи своите услуги, се налага да изгради собствена мрежа, за да гарантира независимостта си", е позицията на "Нет ис сат". В момента собствената оптична мрежа на компанията обхваща части от столичните квартали "Люлин" и "Дружба". Плановете са през първата половина на тази година оптичното трасе да покрие и част от югозападните райони на София, а до две години и останалите. С аргумента, че съдебното дело не е приключило, от "Нет ис сат" не съобщават колко клиенти са изгубили в резултат на прекратените договори с кабелните оператори. От интернет операторите твърдят, че кабелните компании са приели споделения бизнес, защото закъснявали с пускането на интернет по кабела. Но след като получили техническа подкрепа, изхвърлили партньорите си. Контраверсията на кабеларките е, че те на практика са помагали на интернет доставчиците, но опитът за съвместна дейност не се е оказал сполучлив.

Сред интернет компаниите, които също са опитали бизнес модела партньорство с кабелна телевизия, е и "БОЛ.бг". "Имахме договор с "Евротур сат тв", но в един момент с тримесечно предизвестие те спряха достъпа. Формално погледнато, са в правото си - мрежата е тяхна и няма юридически спор", обясни управителят на "БОЛ.бг" Димитър Ганчев. За разлика от "Нет ис сат" те не са предприели действия срещу стария си партньор, защото загубите за компанията са били "пренебрежими".

В момента "БОЛ.бг" предлага интернет по собствена ЛАН мрежа. "Нали знаете поговорката "На вълка му е дебел врата, защото сам си върши работата", казва Ганчев, според когото компаниите трябва или да градят собствена мрежа, ако имат финансов ресурс, или да сменят бизнеса си.

Моделът на комбиниране на възможностите на кабелната телевизия с интернет доставчик не е изчерпал потенциала си, смята Теодор Захов от Сдружението за електронни комуникации. Според него става дума за сходни като бизнес компании, които на един бъдещ етап на развитие ще базират услугите си върху една и съща технология - интернет. "И на едните, и на другите това ще им отнеме време - поне пет години, докато интернет операторите влязат в режим да предлагат кабелна телевизия, а другите - интернет", коментира Захов.

Според Димитър Ганчев тройната услуга, промотирана активно от кабелните оператори и напоследък от телеком звеното на "Овергаз" - "Вестител БГ", няма да увеличи дела на кабеларките при интернет пазара. "Те имат технологичен проблем - достигат последната миля по коаксиален кабел, а това ограничава скоростта на достъпа", смята Ганчев. Така от гледна точка на бързината на връзката кабелните телевизии ще се конкурират по-скоро с широколентовия достъп на БТК, отколкото с ЛАН-овете. Но според него крайните потребители винаги ще предпочетат ADSL достъпа на БТК пред кабелните мрежи, защото връзката е по-надеждна.

По всеобща оценка на кабелни оператори и на интернет компании пазарът на достъпа до интернет през телевизионния кабел не надхвърля 10%. По последни данни на БТК в момента тя има близо 100 хил. абонати на ADSL в цялата страна, което също е около 10% от пазара. Според интернет доставчици делът на компанията в София не надвишава 5 на сто. Останалите 80% от крайните клиенти са избрали ЛАН мрежите, развити в големите градове.

Пручване по поръчка на КРС за периода ноември 2005 г. - март 2006 г. сочи, че 69% от гражданите ползват кабелна телевизия, а 31% имат интернет връзка. Приходите от кабелния сегмент за 2005 г. възлизат на около 151.5 млн. лв. Най-голямата част от тях са от разпространение на радио- и телевизионни сигнали (76%), кодираните програми носят близо 6%, а интернет - 7%. По данни на КРС от над 600 регистрирани кабелни оператори около 6% са декларирали, че предоставят достъп до интернет чрез кабелните си мрежи, предимно в по-големите градове.