Преговорите между София и Москва за оръжейните лицензи от времето на Варшавския договор отново зациклиха, след като руската страна за пореден път поиска контрол върху българските сделки с оръжие. Москва настоява да дава разрешение за всяка конкретна сделка с българско оръжие по руски лиценз. Предложението е било получено в последния момент преди началото на българско-руските консултации, научи "Дневник" от участници в преговорите, завършили в четвъртък. То на практика е блокирало разговорите, тъй като българската страна го е определила като неприемливо. Въпреки това предложеното от Русия проектоспоразумение ще бъде разгледано, а крайната позиция на София ще стане ясна на 23 април, когато ще се проведе междуправителствена сесия.

Руското искане не е ново, но е изненадало българския екип, тъй като то вече беше отхвърлено от София. На два пъти кабинетът "Сакскобургготски"

за износ на произведено в България оръжие по руски лиценз. От своя страна Русия не искаше да приеме българското предложение тя да определи страните, за които не желае да се изнася оръжие по неин лиценз, тъй като така няма да има информация за конкретните сделки. Противоречието в позициите доведе до замразяване на преговорите и оттогава руски официални представители използват всеки удобен случай до обвиняват България в пиратско производство.

Според военни експерти руското предложение е опит да се неутрализира българската конкуренция на пазара на леко стрелково оръжие и муниции. Най-големият проблем за Москва са загубите на позиции в Близкия изток в последните години. В същото време, след като се включи в операциите на САЩ и НАТО в Ирак и в Афганистан, България увеличи износа си на оръжие за тези две страни. Българско оръжие, което е по-евтино от руското, се изнася и за Индия.

По време на преговорите в сряда двете работни групи са се договорили единствено за текстовете по споразумение за защита на интелектуалната собственост, за което Москва също настоява отдавна. В четвъртък то беше гласувано от правителството, за да може да бъде подписано по време на посещението на премиера Сергей Станишев в Москва през май. Според твърде общото съобщение за същността на документа той трябва да е за "взаимна защита на правата върху резултатите от интелектуалната дейност, използвани и получени в хода на двустранното военнотехническо сътрудничество  като основа за водене на преговори". "Подготовката и последващото подписване на документа е в съответствие с провежданата от наша страна политика за активизиране на диалога с Руската федерация", се посочва още в документа.

На практика споразумението трябва да защитава изобретенията на двете страни и да регламентира правата на тяхното ползване и предоставяне. Срокът му на действие ще е пет години. Още при договарянето на текстовете обаче експерти от оръжейния бранш прогнозираха, че 

Според тях чрез него ще бъдат защитени руските лицензи за пистолетите "Макаров", ръчни гранатомети и муниции, които български заводи все още произвеждат. Те са и част от близо 50-те лиценза, за които София реши, че ще използва и в бъдеще.

Споразумението обаче може да доведе и до сблъсък относно лицензионните права на автоматите "Калашников" и "Арсенал". Досега претенциите на Москва бяха насочени основно към производството на оръжейния завод "Арсенал" в Казанлък, за който руската страна твърди, че произвежда пиратска продукция на "Калашников". В стоковата листа на българската компания обаче не фигурира АК-47, както още е известно руското оръжие. Основният й продукт е автоматът "Арсенал", който е съобразен с натовските стандарти и се различава от "Калашников". Той има отделен патент и лиценз за производство, необвързан с руския концерн "Ижмаш", който произвежда руските автомати.

---

Ябълката на раздора

Руската страна си търси права на базата на общо споразумение, по което между 1945 и 1989 г. "Росвооружение" е предоставило на българското Главно инженерно управление (ГИУ) около 670 лиценза за специално производство. За всеки отделен лиценз е подписван и допълнителен договор. Според текстовете на тези документи България се ангажира да не продава продукцията на страни извън тогавашния Варшавски договор без разрешение на Москва и да плаща на Русия роялти такси. С аргумента за неиздължени роялти такси преди три години Кремъл поиска от България да плати процент от всички сделки през последните десетина година с оръжие по руски лиценз, произведено в страната. В отговор българската страна раздели продукцията, предмет на спора, на две. В едната част влизат оръжия и муниции, за които София признава, че продължават да се произвеждат по руски лицензи. За втората обаче българската страна твърди, че не са били обслужвани технологично от Русия, което е нарушение на задълженията й, и подобренията по тези оръжия са правени от български специалисти.