Абракадабра, але-хоп и коне в галоп
В моите детски спомени циркът гъмжи от празнично облечени хора. На манежа жени се въртят на косите си, деца увенчават пирамидите от тела, мъже гълтат огън. Глобусите разпръскват цветна светлина. В антракта онези, на които не им стига ръст да си купят лимонада, се търкалят там, където допреди малко са подтичвали пудели и маймунки.
Спомням си, че имаше оркестър. После нямаше цирк. Появи се нещо по-тъжно от клоун след края на спектакъла - безработен клоун.
Десет години след пожара на Солни пазар през 1983 г. въжеиграчи, жонгльори и палячовци вече населяваха политическия живот, а цирковите шатри, разпънати по поляните на "Люлин" или "Младост", бяха пълни с мениджъри, арендатори и юристи, които се чудеха как да спасят изкуството си.
По онова време посинелите от студ любители на цирка гледаха отчайваща програма – акробати със саморъчно ушити костюми, депресирани от факта, че не са си намерили работа в чужбина; клоуни без грим; номера със застарели селскостопански животни и птици.
Въпреки твърдението на Хемингуей, че циркът е сън на живо, нито един артист не успя да прескочи проблемите с двойно предно салто или пък с бучки захар да приучи културните министри на загриженост.
Захарен памук
Годината е 2007, онзи ден. Цирк "Балкански" посреща в "Зона Б-5". Весели крачета бързат в прахоляка към шапитото с диаметър 40 метра. Любопитни родители и развълнувани деца минават през оградените понита, щрауси и камили, които мързелуват на открито. Количките с надпис Рор соrn, Cotton candy и Original american donuts (казанлъшка поничка) чакат заредени 20-минутния антракт, когато всички ще ги атакуват.
В 16.30 малките гости и техните придружители са вече настанени, гръмва музика на запис, ранното шоу започва!
Няма да ви отнемем удоволствието да преживеете лично програмата "Монте Карло 2", затова - без подробности за номерата. С изключение на най-рекламираното и най-дискутираното участие "Карах Кавак от Индия. 8 крокодила, 200 килограма, 80 зъба" (по плакат).
Карах Кавак се появява с дрескода на Малкия Мук. От ложите може да се види дори драматичната му очна линия. Неговите асистенти изнасят последователно осем крокодила, които разхвърлят по манежа. Влечугите са като упоени и така и не помръдват до края на номера. Междувременно факирът силово премята едно земноводно върху маса с покривка. Тръшва го по гръб за пореден път и изведнъж четири броя крокодилски нозе и една тежка опашка увисват безжизнени – звярът е хипнотизиран! Миг след това той отново е по корем, със зейнала паст, в която Карах пъха главата си.
Следва процедура по изнасяне на осемте алигатора от сцената, които продължават да приличат на огромни гумени играчки. За разнообразие един от тях започва да удря яростно с опашка, но както отбелязва детско гласче в публиката: "Сигурно го гъделичкат, за да се ядоса."
Всичко приключва толкова бързо, че остава единствено споменът за протяжното внасяне-изнасяне на вцепенените крокодили.
За разведряване Карах Кавак прави обиколка на манежа с домашния си любимец – дребен екземпляр от рода на кайманите, който се стрелка напред-назад на каишка.
"Първата част беше евтина, а това с крокодилите беше направо гадно", обясни майка, извела дъщеря си преди края на шоуто.
Навън отново е спокойно. От време на време преминават хора в червени униформи. На съседната маса до фургона-кафене тече интервю за работа. Александър Балкански, основател, президент и продуцент на едноименния цирк, обяснява на две момчета ангажиментите на общия работник – накратко, това е цялата физическа работа по строежа и впоследствие демонтирането и пренасянето на цирка.
"Ало, чуваш ли ме? Подписвам договор! Стана за половин час. На 15-и циркът заминава за Благоевград и аз съм с него, бате!!" Двайсетгодишният Боби пуска телефона в джоба си и отива да приключи с формалностите по сбъдването на своята мечта. "Искам да пътувам, обичам купона. Работата е супервълнуваща, парите са добри, а на петнайсти отиваме в града на студентките, какво по-хубаво от това!"
"Бързи са само ако са гладни", изрича дълбокомислено Александър Балкански. Той е освободил няколко минути за разговора (медиите винаги са били негов важен съюзник) и с готовност обсъжда природата на крокодилите. Казва, че след като се нахранят, те изпадат в летаргия и могат да стоят с часове като препарирани. "Абсурдно е някой да мисли, че животните са дрогирани. Ако има външно влияние, това е известната хипноза, която Карах Кавак прави. Нищо повече."
Намерението ми да разпитвам за дребните несъвършенства в програмата се изпарява яко дим. Все пак, срещу мен седи човек, оцелял след падане от трапеца от височина 27 метра.
Балкански страсти
Александър Балкански е шесто поколение цирков артист. Неговият италиански прадядо основава цирк "Джунтини" през 1820 г. Век по-късно чичо му – клоунът Чарли, създава следващия цирк на фамилията – "Рекс", който по-късно се прекръства на цирк "Левски". До Втората световна война работи под името "Европа". През 1948 г. циркът е национализиран и членовете на фамилията стават държавни циркови артисти.
"България е единствената държава в света, която няма собствен национален и стационарен цирк. Циркът е вселена, култура, академия. Той образова и възпитава децата, затова навсякъде по света ползва някаква подкрепа от държавата", казва Балкански. Става дума за това, че преди няколко седмици шапитото в "Зона Б-5" домакинства церемонията по връчването на годишните награди "Икар" на съюза на артистите. Жестът трябваше да маркира 110-годишнината на цирковото изкуство в България. "Президент и 6 министри имаше на галата! Говорих с Данаилов за сграда, той вика: "Всичко хубаво, ама циркът е частен." Разберете – в цял свят цирковете са частни, тази година започва приватизирането на цирковете дори в Китай. Това не пречи поради важната им роля те да получават дотация. В Германия и Швейцария цирковете получават свободен достъп до електроенергия. "Сирк дьо солей" получава всяка година 20 млн. канадски долара от държавата... Издръжката на нашия цирк е 4000 евро дневно. Тигрите изяждат 8-14 кг месо на ден, крокодилите искат 20 килограма пилешко. Трябва да имаме между 800 и 1000 души на представление, за да съществуваме нормално. В момента вътре са малко повече от 200 души. Да ни освободят поне от винетки или от застраховките върху влекачите..."
Animal Planet
"В България мечките са абсолютно забранени за номера. В Европа са забранени дресурите с човекоподобни маймуни. В Англия са забранени всички животни освен домашните. В скандинавските държави не може да се работи с крокодили, змии, слонове. В цял свят има много сериозен натиск за изваждането на животните от цирка въобще." Балкански е в състояние да поспори с природозащитниците: "Циркът е като Червена книга на изчезващи видове. Грижим се отлично за животните. Тези тигри дойдоха преди 4 години в плачевно състояние, сега са охранени, великолепни екземпляри. Ето, черното пони. Купихме го на плажа в Равда, направихме го артист. Много е умен, много е сладък! Абе, има един лаф – да си куче при Балкански."
Да пристъпиш зад огражденията, между фургоните и караваните, където живеят цирковите артисти, е все едно да изпиеш шишето с вълшебната течност на Алиса.
Там кучетата говорят, котките ходят на два крака, а понитата играят покер. Мъничка китайка упражнява номер с въртящо се перо, а сянката, която те стряска, е на току-що прекрачилия те човек с кокили...
Това е приказният свят на цирка, за който все още има билети.
По дефиниция циркът е живо изкуство, което включва акробатика, гимнастика, дресура, езда, еквилибристика, клоунада, жонглиране, илюзионизъм. Част от жанровите разновидности са цирк с бълхи, цирк върху вода, цирк върху лед, въздушен цирк. Корените на цирковото изкуство са свързани с най-дълбоките традиции на веселието и празника. В египетските паметници има рисунки на акробатични номера, мостове, колела, жонглиране. В "Илиада" Омир описва пиршество с акробати, а върху щита на Ахил са изобразени гъвкави скокци.
За някои азиатски народи се казва, че са се родили на коне. Те до днес имат блестяща ездитна школа (джигитовка).
В Китай циркът, изплувал от народното веселие и акробатичните танци, става част от философската система. В Европа той се появява като роднина на конните игри.
Последното явление под купола се нарича Cirque du Soliel – нетрадиционната канадска циркова трупа, чието шоу включва модерен танц, акробатични номера, фантазия и неописуема визия, подчинени на водещата история или тема на спектакъла.