Модерни плащания, модерни измами

Модерни плащания, модерни измами

Модерни плащания, модерни измами
Вие сте в магазин и харесвате скъпа вещ, но установявате, че нямате достатъчно пари в себе си. Или сте в ресторант и ви се приисква да си поръчате специалитета на заведението, но портфейлът ви е празен. Тогава със замах вадите кредитна карта и правите мечтаната покупка, за която ще платите, когато имате възможност. Тези сюжети са познати от рекламите за кредитни карти - продукт, който банките налагат все по-агресивно.
Специалистите обаче предупреждават, че в истинския живот този сценарий може да има неприятно продължение - например сервитьорът или продавачът да отнесе картата, която сте дали, за да уредите сметката, и бързо да свали данните от нея, за да я източи по-късно.
Как точно става това?
Механизмът на измамата и защитата
Според статистиката над 90% от измамите се извършват чрез скимиращо устройство. Това е малко приспособление, което се събира в ръката на служителя, който ще работи с вашата карта. За минути това устройство сваля информацията от кредитната карта, след това се създава дубликат, чрез който може лесно да се източва същата сметка. По-често обаче престъпниците поставят такива скимиращи устройства в процепите на банкоматите, където се пъха картата. За да се теглят пари със създадения от престъпниците дубликат, е необходим и ПИН кодът на картата. Затова от банките често съветват клиентите си като елементарна предпазна мярка периодично да сменят ПИН-а си.
Важно е да се знае, че свалената със скимиращо устройство информация бързо и лесно по електронен път може да бъде изпратена до другия край на света и оттам да бъде злоупотребено с картата, което прави разкриването на измамата още по-трудно. Освен това престъпниците постоянно измислят нови начини за кражба на идентичност и копиране на карти, затова е добре да се използват всички възможности за намаляване на риска.
Един от начините е абонирането за т.нар. SMS известяване. Предлагана от все повече банки, тази услуга всъщност представлява изпращане на SMS на клиента на банката в рамките на половин минута след като с картата му е била направена транзакция. Ако клиентът установи, че с картата му се разплаща друг, трябва веднага да позвъни на обслужващата го банка и тя да блокира картата. След уведомяване на банката за неоторизираната употреба клиентът не носи никаква отговорност за евентуални злоупотреби.
Освен това голяма част от банките разполагат и с мониторингова система, която следи за отклонение от обичайното поведение на картодържателя. Например, ако една карта се използва пет пъти месечно, за да се теглят по 200 лв., зачестяването на транзакциите или драстичното увеличение на сумите се счита за подозрително. В такива случаи от банките се свързват с притежателите за справка. Друг опит на банките да затруднят престъпниците е монтирането на антискимиращи устройства на част от банкоматите. Повечето банкомати вече са снабдени и с видеокамери, благодарение на които по-късно може да се установи кога и кой е теглил пари.
Големите надежди
Чип технологиите - това е голямото упование на банки и потребители за увеличаване на надеждността на електронните пари. Вграденият в картата чип прави практически невъзможно копирането на данните от нея върху друг носител за разлика от сега използваните магнитни ленти. Данните върху чипа са кодирани чрез използването на сложни алгоритми и така картите стават по-неподатливи на измама или фалшифициране. Друга разлика в полза на по-голямата сигурност на картите с чип от досегашните е, че при транзакциите на ПОС терминали (в магазини и ресторанти) се изисква ПИН код, а не само подпис на картодържателя, както е в момента.
Преди предимствата на картите с чип да се приложат в пълна степен и в България, устройствата в търговската мрежа трябва да бъдат модернизирани. Тъй като традиционно чипът се монтира до магнитната лента, а в магазините все още устройствата за плащане с карта четат единствено тази лента, това означава, че чипът няма как да подобри сигурността на картата при пазаруване. По-голяма сигурност ще се гарантира само когато притежателите на карти с чип теглят пари от банкомат, защото там картата се поглъща от устройството и информацията от чипа се отчита. Затова, докато чип технологиите се наложат, добре е картата да се държи под око - плащанията с нея да се извършват пред картодържателя, без търговците да я носят в съседни помещения.
Засега в България карта с чип издават Булбанк, "Алианц България", Райфайзенбанк, Централна кооперативна банка, Прокредит банк, Първа инвестиционна банка и небанковият издател "Транскард". Изваждането на карта с чип струва около 5 евро повече от това на обикновена кредитна карта, а процедурата е същата.
Чип технологиите се радват на доверие в Европа. Във Великобритания, Франция, Швейцария и Германия вече е почти напълно въведен стандартът за използване на смарт картите (с чипове). Зад океана обаче се гледа скептично на тези технологии.
Ако все пак се случи
Въпреки всички предпазни мерки измамите са всекидневие. Особено голям е този проблем в САЩ, Великобритания, Италия... Законовата регламентация навсякъде е сходна - картодържателят плаща за измамата до определен размер, ако не предупреди, че картата му се източва неправомерно. От момента, в който сигнализира, вече не носи отговорност за никакви транзакции.
В САЩ сумата, която се покрива от невнимателни картодържатели, е до 50 долара, като често банките се отказват дори от тях, за да стимулират използването на кредитни карти. Единственото изискване на банките там към измамен картодържател е той да подпише декларация под клетва, че действително не е правил проблемните плащания, за да му се възстанови източената сума, е посочено на сайта на Федералната комисия за защита на потребителите.
Във Великобритания, страната - шампион по измами с карти в Европа, сумата е 50 паунда, като отново отговорността пада от картодържателя в момента, в който той съобщи за измамата. Всъщност в Европейския съюз се води сериозна битка с картовите измами, като дори има разработен план за действие. Сред основните точки в него са защитата на личните данни на картодържателите и помощ от страна на банките и търговските обекти за намаляване на измамите. Също в рамките на ЕС се обсъжда създаването на единна телефонна линия, на която гражданите на всички държави от общността да могат да звънят, ако имат съмнения, че са жертва на измама и искат да блокират картата си. За България няма статистически данни за пострадалите от измами.
Законът за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи е уредил, че у нас сумата, която ще покрие картодържателят при неправомерно източване, се урежда в общите условия на договора, но не може да надхвърля 300 лв. От момента, в който се обади в картовия център, отговорността за източването на картата се носи изцяло от банката. Издателят на картата обаче е длъжен да възстанови цялата сума, ако източването е станало без физическото използване на картата, регламентира законът. Обратно - картодържателят няма право да иска никакво обезщетение, ако е имало умисъл и по някакъв начин е подпомогнал източването или пък е бил "престъпно небрежен".
------------
Към използването на карти трябва да се подхожда точно толкова внимателно, колкото и към парите в портфейла. Има множество правила, спазването на които намалява риска от измама. Най-важните от тях са:
Препоръчително е:
- да променяте ПИН кода си периодично
- да пазите бележките от транзакциите през месеца
- да наблюдавате картата си, докато с нея се извършват плащания.
Не се препоръчва:
- да използвате банкоматите с подозрителни лепенки и устройства
- при проблем с картата или банкомата да приемате помощ от случайни граждани
- да подписвате празни касови бележки. Ако има празно място по бележката, която подписвате, запълнете пространството с линия.
--------------
Безналичните плащания са достигнали почти 900 млн. лв. през миналата година. По данни на националния картов оператор БОРИКА за периода броят на плащанията с карти в търговски обекти е нараснал с 24% на годишна база, на сметки през банкомати - с 21%, а чрез интернет (системата еPay.bg) - с над 78%. В по-дългосрочна перспектива развитието на електронните пари най-вероятно ще ограничава бързия растеж на банкнотите и монетите в обращение, прогнозират от БНБ. Колкото по-употребявани стават дебитните и кредитните карти обаче, толкова повече зачестяват и измамите с тях.