Предлагането в България на ценни книжа по т.нар. планове за служители става все по-популярно в унисон със световните практики за стимулиране на работници и служители. Възмездното предлагането на акции по тези планове като цяло се подчинява на общия режим за публично предлагане на акции и последващо разкриване на информация от емитента.

С последните изменения в Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) в българското право беше въведен принципът на "единния паспорт". Новият режим поставя известни въпроси, свързани с административните изисквания към плановете за служители, предлагани от емитенти от държави - членки на ЕС, и/или на Европейското икономическо пространство (държави членки) или, които се търгуват на европейски капиталови пазари.

Същността на плановете за служители се състои в предлагане на акции (обикновено от капитала на публично дружество, което контролира международна група от компании) на работници и служители на емитента или дъщерните дружества на групата в различни страни по света. Тези планове постепенно се превърнаха в съществена част от бонус пакетите, предлагани от редица световни компании.

Предвид притока на чуждестранни инвестиции през последните години и използването на квалифицирана и сравнително евтина работна ръка в България множество чуждестранни работодатели стъпиха на българския пазар на труда. Предлаганите от тях планове за служители набират значителна популярност особено в банковия сектор. Те дават възможност на местните работници и служители да се ангажират активно с растежа и благосъстоянието на предприятието емитент и да извличат финансови ползи от положителното му развитие.

С последните изменения на ЗППЦК беше въведена нова уредба на публичното предлагане на акции по планове за служители (когато адресатите на плана са 100 или повече). За разлика от досегашната уредба, при която такова предлагане изискваше по принцип одобряване на проспект, но беше предвидена възможност за изрично освобождаване от това задължение с нарочно решение на Комисията за финансов надзор (КФН), след измененията плановете за служители се освобождават автоматично от задължение за публикуване на проспект при определени условия.

Условие за освобождаване от задължението за одобряване на проспект на планове за служители, предлагани в България, е емитентът вече да има ценни книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар. Смисълът на това изискване е, че облекченият режим следва да важи за емитенти, които вече са осъществили публично предлагане в рамките на ЕС и съответно са представили необходимата на инвеститорите публична информация. В тази връзка възниква въпросът дали "регулиран пазар" по смисъла на конкретната разпоредба на ЗППЦК следва да се разбира като всяка многостранна система за публична търговия с финансови инструменти, отговаряща на критериите на ЗППЦК, или тук терминът е използван в по-тясното си значение, а именно регулиран пазар, организиран в държава - членка на ЕС. Този въпрос е от значение преди всичко с оглед на планове за служители, предлагани в България от емитенти, чиито акции се търгуват на регулирани пазари извън ЕС - дали за тях ще важи освобождаването от изискването за одобряване на проспект в България. Отговорът следва да бъде даден от бъдещата практика на КФН. Като по-вероятен обаче се очертава вариантът, при който под регулиран пазар ще се разбира само такъв в рамките на ЕС, а за акциите по планове на служители на емитент от трета държава, макар и търгувани на регулиран пазар, но извън ЕС, да остане общото задължение за изготвяне на проспект в България и потвърждаването му от КФН. Разбира се, в този случай следва да се съобрази и общият режим за публично предлагане на ценни книжа от трети държави в България, предвиждащ известна възможност за признаване на чуждестранен проспект при наличие на международен договор, по който България е страна.

Второто условие за освобождаване от изискването за одобряване на проспект в България е емитентите по планове за служители да съставят и предоставят на адресатите на плана в България специален информационен документ. Законът съвсем общо маркира данните, които следва да съдържа този документ, без обаче да дава конкретни указания относно съдържанието и формата му. В тази връзка и при липса на утвърдена практика към момента се създава известна правна несигурност, която може да има важни практически последствия. Така например емитент, който предложи публично акции по план за служители в България без одобряване на проспект на база на "информационен документ", възползвайки се от коментирания облекчен режим, рискува да се окаже в неизпълнение на закона, ако КФН впоследствие прецени, че предоставеният на служителите "информационен документ" не е отговарял на стандартите на закона и съответно условието за освобождаване от задължението за одобряване на проспект в България не е било изпълнено. В такъв случай може да се стигне до сериозни парични санкции за емитента и нищожност на предлагането. Поради това би било полезно, ако КФН издаде конкретни указания относно необходимото съдържание и формат на такъв информационен документ, за да се създадат сигурност и предвидимост на правния режим. Междувременно за ориентир би могла да се използва действащата Наредба №2 за проспектите от 2003 г. и по-конкретно изискванията в нея за предоставяне на данни по отношение на основание на предлагането, брой и вид на предлаганите ценни книжа, правата по тях и начина на тяхното упражняване и условията и реда за придобиване на ценните книжа по плановете за служители.

Основната цел на принципа за "единния паспорт", въведен в българското право с оглед присъединяването на страната ни към ЕС, е да се гарантира свободата на общия европейски пазар на ценни книжа. Съгласно този принцип, вместо да се изготвя и потвърждава в България отделен проспект за ценни книжа от държава членка, законът допуска да се признае и допусне за прилагане в България (да се "паспортизира") наличният и одобрен в съответната държава членка проспект, като му се даде подходяща гласност и се осигури достъп на българските инвеститори до оригиналния проспект и негово резюме на български. Паспортизацията се извършва при следване на определена процедура, уредена в ЗППЦК. Прилагането на тази процедура изисква време за координация между КФН и националния регулатор, потвърдил проспекта в чужбина, както и определени разходи за превод на проспекта и надлежното му разгласяване в България. Може да се очаква, че стриктното спазване на тези стъпки ще е трудно съвместимо с глобалните сроковете за реализиране на плановете за служители. Освен това възниква въпросът как да се процедира, ако за ценните книжа от държава членка въобще няма издаден проспект (например поради наличие на законова възможност за освобождаване от проспект с оглед специфичния характер на работническите планове).

Предвид паралелното съществуване на горните два режима за освобождаване от задължение за одобряване на проспект в България (на база "информационен документ" или паспортизация на проспект, одобрен в рамките на ЕС) поставя се въпросът дали е необходимо да се спазва процедурата за паспортизация на проспект, потвърден от държава членка, ако в същото време емитентът отговаря и на условията за автоматичното освобождаване по ЗППЦК в качеството си на емитент на акции по планове за служители. Формулировката на закона в това отношение позволява по-скоро извода, че и ценни книжа от държава членка, предлагани на работници и служители в България, следва да се ползват от облекчения ред за изготвяне на информационен документ, независимо от това дали за тях вече има изготвен и потвърден проспект в ЕС. Такова становище би съответствало и на концепцията на европейския законодател да улесни предлагането на планове за служители. Така емитентите спестяват време и не са ангажирани в каквато и да било официална процедура за кореспонденция и обмен на документи между национални регулатори в ЕС.

Публичното предлагане в България на акции и други ценни книжа от чуждестранни емитенти съгласно план за служители налага вписване на емитента и емисията в съответен регистър, поддържан от КФН. Освен това съгласно ЗППЦК емитентът, веднъж вписан в този регистър, има задължение да разкрива периодично определена информация пред КФН. Това задължение е със значителен интензитет и е свързано със сериозен разход на средства по изготвяне и превод на документи, предоставяни на българския регулатор. Затова е практически важен въпросът в каква форма и докога такова изискване е приложимо.

Потенциален проблем при плановете за служители е липсата на адекватен законов механизъм за отписване на емитентите от регистъра на КФН. Така може да възникне хипотеза, при която всички акции, придобити съгласно плана от български инвеститори, впоследствие да бъдат прехвърлени на лица извън страната, в който случай представянето на информация и отчети в България, както и поддържането на регистрация в регистъра нямат разумно оправдание, но въпреки това емитентът ще е задължен да предоставя периодично информация в България без ограничение във времето. В тази връзка се налага промяна на съществуващата регулация, а именно Наредба №22 от 2005 г. за условията и реда за вписване и отписване на публични дружества, други емитенти на ценни книжа и емисии ценни книжа в регистър на КФН, която да предвиди съответен ред за отписване на емитенти на ценни книжа по планове за служители.

Както вече стана дума, публичното предлагане на ценни книжа в България е свързано с редица задължения за последващо разкриване на информация от страна на емитента. Предвид факта, че една от целите на "единния паспорт" е да се гарантира свободата на общия европейски пазар на ценни книжа, следва да се изясни доколко задълженията по ЗППЦК ще се прилагат по отношение на емитент на ценни книжа от държава членка, т.е. достатъчно ли е такъв емитент да представя в България същите отчети и други данни, които представя в съответната държава членка, чиито органи са компетентни да упражняват надзор върху дейността му, или е необходимо стриктно придържане към съдържанието и изискването за периодичност, приложими на общо основание към местните емитенти.

Изясняването на приложимия режим за разкриване на информация се оказва особено важно, когато изискванията за разкриване на информация по ЗППЦК като интензитет и форма се различават от тези, приложими към емитента съгласно неговите местни нормативни актове. В тези случаи предоставянето на допълнителна или различна информация в България би могло да се окаже необосновано обременително. Нещо повече, то може да е забранено в местната юрисдикция на емитента, тъй като съществува риск да бъде дефинирано като разкриване на вътрешна информация и като по-благоприятно третиране на българските инвеститори - работници и служители, в сравнение с другите участници в плана за служители в световен мащаб. За да се разреши този въпрос на колизия на юрисдикции, КФН е приемала в миналото гъвкав подход, допускащ чуждестранни емитенти по планове за служители да предоставят на КФН единствено информацията, предоставяна по отношение на същите планове в местната юрисдикция на емитента, в рамките на крайните срокове и под формата, изисквани от тази чуждестранна юрисдикция (заедно с кратко резюме на български език). Разумно би било този подход да се възприеме и чрез изрична нормативна разпоредба.

Един общ поглед върху световната практика в прилагането на работническите планове показва, че съществува ясно изразена връзка между реализирането на такива планове и оптимизиране на резултатите от дейността на емитента. Успехът на такива планове и в България до голяма степен зависи от наличието на ясна законова рамка и от разумен подход в прилагане на нормите, приети в съответствие с европейските директиви. Това ще допринесе не само за общото доверие в инвестиционния климат у нас, но ще е от пряка полза и за работниците и служителите, възползващи се от такива планове.

Съдържанието на статията не представлява правно становище или правен съвет. Авторите и "Борислав Боянов & ко." няма да носят отговорност за предприемането на специфични действия, основаващи се на съдържанието й. За предприемането на конкретни действия следва да се потърси конкретен правен съвет.