ВХОДНО

Първото нещо, което прави впечатление на чужденците в България, е невероятната природа, смяната на планини с равнини, усещането за зелен простор. Много скоро обаче гостите забелязват купища боклуци, облаци пушек, усещат мириса на изгорели газове. Към тях се прибавя буботенето на булдозери в съпровод от чалга и звучни подвиквания. Чужденците си тръгват. Остават българите в средата, която сами са унищожили. И която им отвръща по същия начин.

Влошеното качество на атмосферния въздух, резултат от промишленото производство, разрастването и остаряването на автомобилния парк, липсата на контрол върху индустриалните и битовите отпадъци - всичко това превръща страната ни в лошо място за живот. Замърсяването влияе върху здравето на българите - нарушава функциите на респираторната, сърдечно-съдовата и имунната система, повишава заболеваемостта и намалява продължителността на живота. Българинът е на едно от първите места в света по брой инфаркти и инсулти и по случаи на смърт от тях. Увеличават се непрекъснато и онкологичните заболявания. Резултатът е, че всяка година броят на населението намалява.

До този извод са стигнали експертите от 12 министерства и агенции, които са се заели с актуализирането на Национален план за действие по околна среда и здраве за 2008 - 2013 г. Целта е да се подобрят условията на живот в страната.

Данните, цитирани в плана за действие, са доста стряскащи. Оказва се, че водата за пиене е замърсена с нитрати, а някои от водоизточниците нямат пречиствателни станции. Сравнително малко и несистемни измерванията има за наличие на

което означава, че на практика не се знае количеството им. В същото време липсва стратегия и дългосрочна оздравителна програма за справяне със ситуацията. Добра новина е, че вредните емисии в атмосферата са намалели през последните години поради преструктурирането на промишленото производство и предприетите конкретни екологични мерки. Колите у нас обаче непрекъснато се увеличават и градовете постепенно "задушават" жителите си. Проблем е тенденцията към нарастване съдържанието на азотен диоксид във въздуха. Затова се предвижда той да бъде изследван и контролиран непрекъснато.

За лошото здраве има значение и промяната в стила на живот в последните години. Все повече хора удължават (до 90%) престоя си в обществените и жилищните сгради. Сградите пък са замърсени заради енергоспестяващото строителство и намаляването на естествената вентилация. Какви са замърсителите в затворените помещения, последиците им за здравето и вида им в зависимост от предназначението на сградите - училища, офиси, жилища, не са достатъчно проучени в нашата страна на този етап, отчитат експертите.

За увеличаване на заболеваемостта допринася и нездравословното хранене. Известно е, че българите консумират много мазнини (до 35-45% от енергийната стойност на храната), много сол, традиционно не ядат достатъчно риба (само 4-10 г на ден), плодове и зеленчуци. Обичат тестените изделия, и то от бяло брашно, увеличават захарта и сладкарските изделия.

Средният дневен прием на много от витамините и минералите е под нормата, особено при рисковите групи - лица с ниски доходи, деца, юноши, бременни жени и стари хора. Към всичко това се добавя ниската физическа активност. Затова от затлъстяване и високо кръвно налягане вече страдат и децата. Единственият начин за справяне с проблема според експертите е възпитаване на навици за здравословен начин на живот и хранене.

В нея попадат различни химични, биологични и радиоактивни замърсители, които имат токсично въздействие. Най-лошо се храни населението с ниски доходи, а това води до хранителни дефицити, свързани с неблагоприятни последици върху растежа и здравето. След аварията в Чернобил възникна проблем и с радиоактивното замърсяване на селскостопанска продукция и на някои диворастящи плодове, дивеч и риба.

Силно отровени са и голяма част от почвите. Регистрирани са 449 хил. замърсени площи с тежки метали и 10 хил. дка с радиоактивни елементи от уранодобива. Почти 1.3 хил. дка са замърсени с нефтопродукти и около 2.5 хил. дка са засолени площи от промишлената дейност. Наблюдава се трайно съдържание в почвата на дълго живеещия радиоактивен елемент цезий 137 вследствие аварията в чернобилската АЕЦ. По-значително замърсяване на земята с тежки метали има в районите около Пловдив, Златица, Пирдоп, Кърджали, София и др. В тях продължава да се развива селскостопанска дейност, така че и продукцията е замърсена.

Един от недостатъчно проучените източници на замърсяване са различните видове отпадъци (битови, производствени, опасни, включително болнични отпадъци) и тяхното негативно влияние върху природата и населението. По данни на Националния статистически институт през 2004 г. са образувани 3.6 млн. тона битови отпадъци. Средно

За целия им експлоатационен период в депата на България са натрупани над 150 млн. тона битови отпадъци. Съществуват 22 регионалните депа и над 5 хил. нерегламентирани сметища. Засега разделното събиране не дава особени резултати, но то е единственият начин за справяне с купищата боклук, смятат експертите. Специално внимание в програмата е отделено на управлението на отпадъците от лечебните заведения, които крият значителен риск за общественото здраве. Предвижда се те също да се събират разделно, като някои се изгарят, а други се автоклавират (метод на стерилизация чрез водна пара и под налягане).

Шумът също е фактор, който влияе съществено върху здравето на хората и влошава качеството на живот. Анализът на съществуващите данни за последните седем години показва, че като цяло нивото на шума в градовете на страната запазва високите си стойности. Най-голям дял в шумовото натоварване има транспортът.

като причините са в интензивността и скоростта на движението, недобрата пропускателна способност на пътната мрежа, състоянието и вида на пътната настилка и явни градоустройствени грешки. Проблем представляват и кръчмите в близост до жилищни сгради, както и търговски обекти, увеселителни заведения, сервизи за услуги и др.

За да се постигнат целите на програмата, са предвидени различни системи за мониторинг на замърсителите, разработване на индикатори "околна среда - здраве", финансови стимули за насърчаване на инвестициите в екологични дейности, актуализиране на законодателството, съобщи д-р Христина Милева, държавен експерт в дирекция "Обществено здраве" в Министерството на здравеопазването. Необходимо е също бизнесът да намери начин да внедри новите ефективни технологии, които вече съществуват в Европа.

За да има ефект от планираните дейности, е необходима съответната законова база и финансиране, напомни Милева. Според нея

Част от тях могат да дойдат от държавния бюджет, а други от оперативните програми "Околна среда" и "Регионално развитие" на ЕС. За да се кандидатства за средства от еврофондовете обаче, документът трябва да бъде одобрен от правителството до края на годината. Все още не сме готови да го внесем в Министерския съвет, защото е необходим поне месец за обсъждане на плана в обществото, обясни д-р Милева. Дотогава може само да си припомним мотото "Ако искаш да подобриш околната среда, трябва да започнеш от себе си". Само с личното участие на всеки човек България вече няма да е мръсна приказка, а ще се превърне в държава, в която е добре да се живее.