Напоследък се наблюдава непрекъснато разширяване на компетентността на административните съдилища, като е налице трайна тенденция на нарастване броя на административните дела. На един съдия от ВАС се падат средно около 200 решени дела годишно, което е показател за изключителната натовареност. Тревожен е фактът, че този рекорден брой дела са постъпили в годината преди влизане в сила на новия Административнопроцесуален кодекс (АПК) в частта му за съдебното обжалване. Поради голямата заетост на върховните съдии ВАС е възпрепятстван да осъществява основната си функция по утвърждаване на правилна и еднаква съдебна практика. С оглед разширената компетентност на ВАС проблемите с

ще се задълбочават.

Промените в Закона за обществените поръчки (ЗОП) и новият Закон за концесиите предвидиха ВАС да е втора и последна инстанция по жалбите, които се разглеждат от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) като първа инстанция. Претоварването на КЗК с административни дела ще доведе и до претоварване на ВАС като касационна инстанция по тези дела.

Напоследък се обръща все по-голямо внимание на извънсъдебните способи за решаване на спорове. Доказаните в практиката предимства, в частност на арбитража, пред съдебното производство са: бързина, прозрачност, икономичност и поверителност. Според проф. Красимира Средкова, председател на Консултативния съвет по законодателство на 40-ото НС, преимуществата на арбитража пред държавното правораздаване, а именно доброволността на арбитражната институция, изборността и специализацията по материя на арбитрите, са основните аргументи за допустимост на арбитража в административното правораздаване.

Центърът за икономическо развитие насочи усилията си към

за решаване на спорове сред бизнеса и администрацията и изпълнява проект, финансиран от Инициатива за укрепване на съдебната система към Американската агенция за международно развитие. Проектът е насочен към създаване на законодателна основа за въвеждане на арбитража в административното правораздаване и към насърчаване на неговото прилагане.

Това е в съответствие с дългосрочните приоритети, залегнали в Раздел 16 на Актуализираната стратегия за реформа на съдебната система. Първата стъпка за въвеждане на диспозитивното начало в административното правораздаване е направена с уредбата на споразумението с администрацията в чл. 20 от АПК, като тази уредба открива пътя за медиация в административното производство. От друга страна, АПК въвежда принципите на бързина, достъпност, прозрачност и предвидимост, за прилагането на които ще способства и арбитражът.

Въвеждането на арбитража е в унисон и с целта на Закона за ограничаване на административния контрол върху стопанската дейност, тъй като ще се ограничи необоснованата намеса на държавните органи в стопанската дейност, като по този начин ще намалеят и предпоставките за корупционни действия. Въвеждането на арбитраж при оспорване на административните актове е съобразено с изискванията на Препоръка R(2001) 9 на Съвета на Европа за алтернативите на съдебния спор между административните органи и частни лица. Според тази препоръка свръхпретоварването на съдилищата води до нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок, установено в чл. 6.1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

Аргументите срещу възможността да се допусне арбитраж в административното правораздаване се свеждат до особеностите на самото административно оспорване. Приема се, че служебното начало, прилагано от съда, и правото му да замести административния орган в компетентността му да издаде (или измени) административен акт при решаване спора по същество е пречка за допускането на арбитраж. В тази връзка следва да имаме предвид ограничението в приложното поле на арбитража при решаване на административни спорове - доколкото арбитражът е доброволен, недържавен орган, той не би могъл да замести административния орган и респективно съда в изричната му компетентност да действа по същество и да издаде административен акт.

Ето защо основен въпрос относно допускането на арбитраж в административното правораздаване е кои административни спорове подлежат на арбитражно разглеждане и какви биха били правомощията на арбитража при констатиране на незаконосъобразност на административния акт. Естествено

Към компетентността на арбитража би следвало да бъдат причислени тези актове, които излизат извън сферата на същинските задачи на администрацията и предизвикват преки или косвени гражданскоправни последици. Разрешенията и лицензите за извършване на определена стопанска дейност предизвикват преки последици за гражданите и бизнеса.

Административните актове често предизвикват косвени гражданскоправни последици като елемент от сложен фактически състав по сключване на договори, като договор за обществена поръчка, договор за концесия, договор за обществени услуги и други. На разглеждане по арбитражен ред би следвало да подлежат и актовете, които досега се разглеждаха по общия исков ред, а по силата на АПК вече са в обхвата на административното правораздаване.

Относно правомощията на арбитража следва да отбележим, че правораздавателната компетентност на арбитража следва да се сведе само до възможността за установяване на незаконосъобразност на административния акт, но не и до заместване на административния орган в правомощието му да издаде нов законосъобразен акт. В случай на констатиране на незаконосъобразност на административния акт арбитражът би следвало да върне преписката на административния орган с указание относно прилагането на закона.

Доц. Мария Славова и адвокат Матей Марев предлагат функциите по алтернативно решаване на административноправни спорове да бъдат поети от действащите в момента арбитражи, като последните следва да предприемат стъпки за изменение и допълнение на своите правилници с оглед специфичните особености на производството по оспорване на административни актове. Според доц. Славова и адвокат Марев в практически план биха могли да възникнат и нови арбитражни съдилища, които да се специализират в разглеждането на административноправни спорове. Специализацията на арбитражните съдилища е основа за по-добро и по-ефективно правораздаване.