Шестетажният блок на Чой Чучеън стърчи самотен насред изравнена площадка, обкръжена от билдингите на финансовия район на Шънжън. Борсата и местният клон на централната банка на Китай са на две преки и това е достатъчно за Чой да смята сградата за златна мина. Той е парализирал строежа на 88-етажен небостъргач, който би трябвало да е най-високият в шеметно разрастващия се град, разположен на континента срещу Хонконг. Причината за упорството му е, че иска от предприемачите почти три пъти по-висока цена от предлаганата му. В цял Китай в момента има многобройни такива случаи с "къщи-нокти", наречени така, защото са като щръкнал нокът, който строителите нито могат да "изрежат", нито да "изтръгнат".

Всички 390 съседи на Чой бързо са разпродали имотите си, но той не приема офертата от 5.06 милиона юана (650 хиляди долара) за 10-годишния блок. Според него това е само една трета от стойността на терена. "Много са арогантни - идват с предложението си и мислят, че веднага ще приемем. Но законът ни защитава и не могат да ни ограбят. Притежавам земята си, предците ми са живели тук от векове и имам право да живея на нея, а те се държат необяснимо. Ако постъпя така, както на тях им се иска, няма да има справедливост", обяснява пред Франс прес 57-годишният мъж. Затова, докато не му предложат поне 14 милиона юана или терен с еквивалентна стойност, блокът ще продължи да стърчи в дълбока 10 метра яма, пълна със строителни отпадъци.

Подобни истории стигнаха до вниманието на световните медии благодарение на Ву Пин, която

в централния китайски град Чонцин, тръгнали да сринат нейната тухлената двуетажна къща, за да отворят място за мол и луксозен жилищен комплекс. Околните 280 къщи са изравнени със земята, но тя отказала предложените 258 хиляди долара или два апартамента на горните етажи, защото семейството искало приземни помещения за ресторанта, от който се издържа. Две години им е забранен достъпът до обкръжената от 17-метрова яма къща с разгъната площ 220 кв.м и накрая Ву поведе безпрецедентна за Китай медийна кампания.

Дори централните медии публикуваха репортажи за драмата на първите си страници, докато не се намеси цензурата и тогава битката се пренесе в интерент. Историята стана най-посещаваната в популярния сайт Sina.com и 85% от читателите подкрепиха съпротивата (това е най-големият китайски информационен портал и администраторите му твърдят, че има почти 95 милиона регистрирани потребители).

Накрая семейството й отстъпи срещу обезщетение под формата на друга къща наблизо с възможност да отворят там ресторанта си плюс 900 хиляди юана (около 100 хил. долара) за причинени щети. И на други места се трупа гняв сред стотици хиляди обикновени китайци, изселени от домовете си - често против волята им - заради масовото строителство. В сърцевината на проблема са

Парламентът прие този месец закон за собствеността, който цели да уреди подобни спорове, довели до едни от най-ожесточените сблъсъци в модерната история на страната. Медии в Югоизточна Азия твърдят, че вероятно до 10 милиона китайци са изгубили имотите си заради алчни предприемачи. Според министерството на земите и ресурсите съобщенията за незаконно завземане на терени са се увеличили до 90 хиляди, или с над 17 процента за миналата година.

Чой, съпругата му и 37-годишният им безработен син са построили блока в рибарско село със 700-годишна история. След това то е било погълнато от Шънжън, превърнал се неотдавна в мегаполис и един от най-скъпите градове в Китай. Общинските власти им наредиха да се изнесат до 19 април, но семейството е решено да стои докрай, особено след като без предупреждение и без съгласието им бе разграбена и разрушена тяхна къща в съседство.

Чой е живял 20 години в Хонконг, но след това се е прибрал, вдигнал къща и давал част от етажите под наем - сега опразнени след заповед на властите от септември и пристигането на първите булдозери. Сега той подозира, че администрацията и влиятелен висш политик са свързани с предприемача, който прилага всякакви средства за натиск. "Счупиха някои прозорци, набиват клечки в ключалките, уринират и се изхождат около къщата, всяка седмица ни спират водата или тока". Чой напуснал работата си като строител, за да има непрекъснато някой в сградата.

"По нотариален акт притежавам 779 кв.м, те ми предлагат 6500 юана, а в същото време цените в района са по 18 хиляди юана квадратът. Искам да ми се плати по пазарна стойност", казва Чой. Властите твърдят, че теренът е бил колективна собственост на селяните до 1992 г., когато е преобразуван в държавна собственост и затова той няма право дори да иска друг терен за обезщетение.

В Китай

и може да ги отдава за срок до 70 години без право на подновяване. За всяка сграда, отнета заради жилищен, търговски или индустриален проект, се полага обезщетение. Това създава несигурност и неизвестно колко големи разходи за чуждестранните предприемачи. Причината е, че сумите за обезщетение бързо растат. Според Гийом Ружие-Биер от пекинския офис на френската адвокатска кантора "Гид Лойрет Нуел" в момента се плаща средно по 11 долара на кв.м, но това е близо четири пъти повече от обезщетението, дадено през 2003 г. на жителите на потопените от гигантския язовир "Трите клисури" села. "Става дума за големи суми и ако не внимавате, наистина може да се окажете с проблем", предупреждава и Андрю Макгинти, партньор в кантората "Ловел" в китайската столица.

Според приетото миналия месец ново законодателство сгради и земи не може да се експроприират, ако това не се прави в името на обществения интерес. Само че никой не е дефинирал какво означава този термин, а объркването увеличава още несигурността и разходите. Изходът от ситуацията обикновено е да се предвидят повече средства и задължително да се намери местен представител, който да движи проекта през лабиринта от формалности. Последното е обичайно и в други държави и затова Ричард Барет - основател на ирландската компания "Трежъри холдингс", строяща проект за 1.2 млрд. долара в Шанхай, смята, че китайският пазар не е по-различен от другите.

Случаите с "къщите-нокти" обаче показват, че който е стъпил в Китай все някак се оправя, но за нови инвеститори става все по-трудно и скъпо. "Тези казуси са признак, че правителството е под сериозен политически и обществен натиск да сложи край на безконтролното строителство", казва Гийом Ружие-Биер.