ДОТУК В ПОРЕДИЦАТА

Само прякорът й Вашингтонската мадам накара доста хора да се изнервят в столицата, а големи адвокатски кантори да звънят на пожар на журналистите и да ги питат дали не са чували имена на техни важни клиенти да се споменават в най-новия сексскандал, набиращ сила в САЩ. Делото срещу 51-годишната Дебра Джейн Палфри по обвинения в сводничество и организиране на мрежа от елитни проститутки изведнъж гръмна като бомба, след като падна главата на шефа на Американската агенция за чуждестранна помощ (USAID) Рандъл Тобаяс. Името му се оказа в списъка с над 10 хиляди телефонни разговора, който мадам предаде на журналисти от телевизионния гигант Ей Би Си.

Отношението към калифорнийката Палфри веднага се раздели на два полюса. Според едни тя е класически сводник, тероризиращ клиентите на фирмата си за "компаньонки". Според други мадам има пълното право да прилага в своя защита всякакви тактики - щом корпорациите могат да се възползват от вратички в закона и адвокатски трикове, защо да не може да го стори и тя. Съдът замрази всичките й авоари и Палфри отвърна с иск да й позволят да продаде акциите си във фирма, което би донесло близо 200 хиляди долара.

После обвиняемата настоя да се раздели със служебно наложената й защита и да наеме един от най-прочутите адвокати по източния бряг. Накрая направи изявление пред медиите, в което призова клиентите си да излязат сами под прожектора и да се явят в съда в нейна защита, вместо да чакат медиите да ги обявяват един по един.

В такъв момент по коридорите на съдебната палата във Вашингтон автоматично се появяват и сеирджиите, питащи тълпите репортери в коя зала е делото на мадам. За да е пълноценно шоуто, тя се появява с чанта с емблемата на голяма природозащитна организация. Известният специалист по граждански дела Блеър Сибли - иначе дошъл просто от любопитство - бе пресрещнат от гора от камери и микрофони с въпроса "Какво ще кажете на влизане?", на което той отвърна "Ще кажа да ми се разкарате от пътя."

Зад целия този цирк, типичен за шумните американски процеси, се надигат

Вероятно най-важният от тях е свързан с 22-та килограма телефонни тефтери, подарени на журналистите. Фактът, че една фирма за конфиденциални услуги, какъвто е т.нар. ескорт, си позволява да разгласява имената на клиентите си, притеснява не само тях, но и цялата индустрия. В САЩ, както и в много други държави това е съвсем законен бизнес и като във всеки бизнес тук също има черни овце. Вече се смята за нормално да наемеш приятна компания за разходка с яхта, готино момиче/момче за абитуриентския бал или за годишнината от него, както и да се явиш с представителна дама на светско събитие. Ръководителите на подобни компании много деликатно и в дълбока конфиденциалност водят бизнеса си и отблъскват всеки опит да им бъде натрапен разговор за секс срещу пари. Обикновено един първоначален телефонен разговор звучи така:

- Какво предлагате?

- Сервиз, който ще ви струва 200 долара на час.

- И какво получавам срещу това?

- Пълно обслужване.

- А не може ли да сте по-изчерпателни?

- Да не навлизаме в подробности. Говорим за "фул сървис" и това е достатъчно изчерпателно.

Според Каръл Лей от организацията "Защитници на сексработниците в Калифорния" действията на колежката й Палфри дълбоко накърняват фундаментален принцип в този занаят. "Това се отразява на доверието между клиентите и сексработниците. Макар че е вярно и това, че подобна стратегия е обяснима при защитата на обвиняеми от този бранш", казва Лей.

Палфри, която успешно е въртяла от Калифорния мрежата си с момичета за масаж и ескорт във Вашингтон, категорично протестира да я наричат мадам. Не е изненадващо обаче, че тя намира подкрепа сред защитниците на сексиндустрията. "Това е зов за събуждане. Нейният случай може да се окаже повратна точка в борбата за легализиране на проституцията в страната", казва Робин Фю, основател и директор на Sex Workers Outreach Project U.S.A. Фю допълва, че е била половин година под домашен арест, преди да се признае за виновна по обвинение в заговор за организиране на проституция.

През това време тя така и не е разкрила клиентите си, но сега подкрепя маневрите на Палфри. По същия начин възприема събитията и Вероника Моне, която 15 години е работила като проститутка и твърди, че е имала над 1800 клиенти. Тя е прекарала 18 месеца в затвора за проституция преди 15 години, а днес е писател и защитник на сексработничките. Поверителността на контактите е изключително важна, но когато федералното правителство не ти остави избор, трябва да отвърнеш на удара, обяснява тя.

Разбира се,

Хайди Флайс - прочутата Холивудска мадам, прекарала две години в затвора заради сводничество и увековечена в холивудски филми, смята, че Палфри е трябвало да мълчи. "Разбирам, че тя се чувства все едно я изяждат жива и мнозина на нейно място не издържат на натиска. Но тя започна да посочва имена, а това е против моите принципи. Аз осъзнах, че корабът ми потъва, но не повлякох с него към дъното нито един мой клиент", коментира Флайс.

Журналистите от Ей Би Си поддържат интригата, като качиха на сайта на корпорацията съобщение, че в списъка на Палфри има "икономист от администрацията на Буш, ръководител на консервативен институт, известен изпълнителен директор на компания, няколко лобисти и военни". И оттеглилият се "по лични причини" Тобаяс, и ключов висш военен, споменат в аферата, отричат да са ползвали сексуслуги. Но защитниците на проститутките обвиняват бившия шеф на USAID в грубо лицемерие. Според "Ню Йорк таймс" дори поради естеството на поста, който е заемал, от Тобаяс се е изисквало до настоява получателите на американска помощ за борбата със СПИН да осъждат проституцията.

Що се отнася до агенциите за ескорт, Моне, авторка на книгата "Секстайните на компаньонките", обяснява, че там ситуацията е мъглява. От една страна, всяка наета да работи е длъжна да подпише декларация, че няма да прави секс с клиентите си. От друга, подобно обещание няма как да се контролира. "Когато има секс, просто се случва - това е между двама възрастни, правещи нещо съвсем съзнателно, и то обикновено няма общо с парите, които се плащат на агенцията за компаньонки", казва тя. Органите на реда рисуват доста по-мрачна картина. Миналия месец служителка в една такава агенция се призна за виновна, че е помагала на приятеля си да убеди две непълнолетни момичета и две жени да проституират срещу пари и дрога.

Ако имат добри адвокати обаче, агенциите намират и

Познавачи на занаята казват, че при компаньонките става дума за 20% секс и 80% бизнес. Виновна ли е тогава Палфри за това, че нейните "подизпълнителки" на хиляди километри от дома й са правили секс? Тънкият момент относно отговорността са комисионите, които тя е събирала. Анализатори обясняват, че ако е прибирала половината от 300 долара за 90-минутен "сеанс с масаж", значи е докарвала по 150 долара, което в сектора на елитните компаньонки е равносилно по-скоро на такса за запознанство. Палфри не е прибирала по осем бона, за да организира "по-така парти" и така изглежда защитена от обвинения, че е отговорна за подробностите за това, което се случва, след като е свързала момичето с клиента.

Юристи наричат това "съзнателно избягване" на информираност за дейността, което не се преследва от закона. Други дават пример със ситуация, възникнала при агенция за запознанства например. Ако двама, срещнали се, след като са платили такса на агенцията, решат да правят секс, отговорна ли е агенцията за сводничество?

Що се отнася до клиентите на Палфри, те очевидно съзнателно са поели своя риск, като са позвънили на реклама в списание. Мъжете не са толкова наивни да не го разбират, а жените със сигурност го осъзнават. Дали съдът ще реши, че това е равносилно на това да излезеш на улицата и полицията да те хване с проститутка?