Какво се промени в БТК през трите години, изминали след приватизацията на телекома, за да се стигне до препродажбата му на американската AIG за тройно по-висока цена? Освен че пусна на пазара третия GSM оператор, отдели огромния си брой недвижими имоти в нова компания, смени скучния си корпоративен сиво-чер цвят с агресивно оранжево, БТК остана господстваща компания на пазара на фиксираната телефония, макар че по закон монополът й беше премахнат. И огромната преднина пред следващите я алтернативни телекоми не се дължи само на силата на традицията.

И през първата година на европейското членство на България възможността домашните потребители да избират телефонен оператор си остава в сферата на пожеланията. Засега нито един алтернативен оператор не предлага на крайните клиенти договор и телефонен номер. Причината е в липсата на достъп до т.нар. последна миля, т.е. до конкретния абонат.

Според досегашния Закон за далекосъобщенията предоставянето на необвързан достъп до абонатната линия, както се нарича още достъпът до "последната миля", е част от услугите, за които Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) налага на БТК специфични задължения, тъй като компанията е оператор със значително пазарно въздействие. Телекомът е длъжен да разработи типови оферти за условията, при които ще предоставя тези услуги, и да получи одобрението на КРС.

През 2004 г. БТК внесе в КРС първото типово предложение за необвързан достъп. Регулаторът обаче излезе с препоръки към офертата, които БТК оспори в съда. В началото на 2006 г. КРС отново даде задължителни указания за необвързания достъп, които БТК пак обжалва в съда. Пак през миналата година Комисията за защита на конкуренцията настоя БТК да преразгледа цените на едро, които предлага на новите оператори, защото са по-високи в сравнение в цените, които телекомът предлага на крайните абонати. Но и към днешна дата има задължителни указания на регулаторните органи, но няма действащо типово предложение. "Липсата на оферта за необвързан достъп на БТК на практика отложи появата на конкуренция", коментират от КРС.

Приетият преди седмица нов Закон за електронните съобщения засега поражда повече спорове, отколкото да дава увереност, че конкурентите на БТК няма да имат пречки в достъпа до "последната миля". Един от последните дебати по закона в пленарната зала, представен като технически спор за дефиницията на "абонатна линия", всъщност показа, че достъпът до инфраструктурата на традиционния оператор ще остане ябълката на раздора в отношенията между БТК и новите телекоми.

Проблемът според алтернативните оператори е, че в закона дефиницията на "абонатна линия" беше ограничена до "усукана метална двойка". "Според приетия текст БТК ще може да ограничи достъпа на останалите телекоми до всички абонатни линии, които не са усукана метална двойка, което включва всички новоизградени оптични трасета, използващи съвременни технологии. По този начин БТК ще може легално да заобиколи задълженията си, свързани с демонополизирането на телекомуникационния пазар", се казва в официалното становище на Сдружението за електронни комуникации (СЕК).

От БТК обаче опонират, че в момента преобладаващата част от достъпа до крайни абонати става именно чрез медния чифт. "Заложената в Закона за електронните съобщения дефиниция на абонатната линия присъства и в европейската рамка 2002. В момента само в две държави от ЕС регулаторите са решили, че дефиницията трябва да бъде разширена до оптиката. Но това е направено след анализ на пазара, който е установил, че достъпът на конкурентите до усуканата медна двойка не е достатъчен за достигане до крайните абонати", коментира директорът по регулациите на БТК Павел Велчев. Според него няма причина след подобен анализ на българския пазар определението за абонатна линия в нашия закон също да бъде разширено.

"Проблемът с дефиницията на абонатната линия е сложен, но не и драматичен, макар че и двете страни в спора (БТК и конкурентите й) са прави", смята Петър Рендов от КРС. Според него в момента в България 99.5% от телефоните стигат до абонатите по метален чифт и под едно на сто - по оптика. Затова и опасенията на операторите, че БТК ще изгради оптична мрежа и те няма да получат необвързан достъп, засега не били оправдани. Конкурентите на историческия телеком обаче твърдят, че стеснената дефиниция не взема предвид бързото развитие на технологиите и промяната в инфраструктурата на БТК и така ще удължи монопола на компанията.

Споровете за последната миля в парламента съвпаднаха и с действията на Европейската комисия, защото достъпът до крайния абонат е проблем не само на българските алтернативни оператори. Комисарят по телекомуникациите Вивиан Рединг е изпратила писмо до Групата на европейските регулатори (The European Regulators Group), с което иска становището им по проблема с необвързания достъп. В него се казва, че той може да става от места, различни от репартитора (стаята, в която се събират всички кабели от една квартална телефонна централа). "КРС ще настоява необвързаният достъп да бъде предоставян и от други точки, или т.нар. Sub Loop", обясни Петър Рендов. Това означава новите телекоми да имат свои помещения, от които да стигат до разпределителните кутии на БТК.

Досега макар и неефективно БТК допускаше конкурентите си само в помещенията с репартитор, т.е. на нейна територия. Телекомът обаче е отворил ограничен брой телефонни централи в София и страната за достъп. Регулаторът няма точна информация, а по данни на конкурентите й те са четири в столицата и по една в областните градове. Според алтернативните оператори броят на отворените и за тях централи трябва да е равен на броя на централите, от които БТК предоставя ADSL (широколентов) достъп. Според данните на самата БТК към края на 2006 г. достъпът до високоскоростен интернет е възможен в 208 населени места в страната.

От март т.г. историческият оператор предлага и Sub Loop, но новите телекоми определят като икономически неизгоден за тях достъпа до уличните шкафове с кабели на БТК. На брой те са много повече в сравнение с телефонните централи, но с много по-малки размери. Това означава, че за да ползват услугата, алтернативните оператори трябва да изграждат собствени "шкафове".

Тук се появяват съмненията на регулатора какво точно искат да правят алтернативните оператори - да развиват класическа телефония или да предлагат интернет услуги през мрежата на БТК? Причината е, че засега новите телекоми натискат повече да получат т.нар. битстрийм достъп - достъп до ADSL инфраструктурата на БТК.

От БТК обясняват този натиск с нежеланието на конкурентите й да инвестират в собствени съоръжения. "Подписали сме толкова договори за достъп до последната миля, колкото заявки сме получили - със "Спектър нет", "Орбител" и "Нет Ис сат". В момента се разглежда и заявката на четвърти оператор - ITD Network", заяви Павел Велчев. По думите му обаче истинският фокус на конкурентите е битстриймът.

За него до момента няма подписан нито един договор и причината е липсата на оферта от страна на БТК. Досега компанията предлагаше на операторите единствено статут на търговци на едро на нейните пакети за високоскоростен интернет и така си запазваше крайните клиенти. От месец БТК има ново предложение, което е изпратила до КРС и СЕК, и очаква официалните им отговори.

Всъщност именно възможността да предложи на абонатите си достъп до високоскоростен интернет по телефонния кабел, без да се блокира линията за разговори, даде шанс на БТК да задържи в известна степен интереса на домашните потребители. Услугата стартира през 2004 г. при силна конкуренция от никнещите из цялата страна LAN и кабелни мрежи. По последни данни на "IDC България" от проучването й "Барометър на пазара на високоскоростен интернет в България" предлаганата от БТК ADSL услуга е най-бързо развиващата се технология при домашните потребители, с около 17% пазарен дял.

Иначе компанията отчита, че през трите години, откакто не е държавна, е увеличила цифровите телефонни постове от 34% в края на 2004 г. до 64% към момента, като всички областни градове са цифровизирани напълно. Само за последната година са инвестирани 108 млн. лв. в модернизацията на фиксираната мрежа.

През 2004 г. БТК има около 2.7 млн. фиксирани телефонни поста. В момента те са 2.5 млн., сочат данните от последния финансов отчет на компанията за 2006 г. Според него спадът на фиксираните линии е ограничен до 4.7% за година в резултат на атрактивни оферти и промоции. Например за Великден тази година БТК предложи откриване на нов телефон заедно с безплатен апарат и обяви, че за броени дни е регистрирала около 6 хил. нови поста. От февруари компанията смени и тарифите си с обяснението, че целта е да се стимулират абонатите да говорят повече по домашните телефони и да генерират трафик. За всеки случай обаче операторът отново повиши и месечната абонаментна такса, която формира в голяма степен сметките на много абонати. Самите алтернативни оператори заявяват, че общо бизнесът им не е отнел повече от един процент от пазарните позиции на БТК.

По данни на регулатора близо 90% от приходите от телефония на БТК идват от таксите за нов телефонен пост, от месечния абонамент и от изходящия трафик, където компанията единствено допусна други оферти до абонатите си чрез услугата "избор на оператор". Тя позволява на потребители с номера на БТК да избират друга мрежа за обаждания в страната и в чужбина, но не могат да приемат обаждания от чужда мрежа и си остават абонати на компанията.