През септември животът на Лелон Деуитс стои под въпрос. Другият голям въпрос пред семейството на радиотехника е бъдещето на ипотечния им заем. По ирония на съдбата двата проблема са неразривно свързани.

Когато Деуитс разбра, че ще трябва да претърпи сърдечна операция, той кара своя брокер oт "Арджънт" (Argent) да промени условията по жилищния му заем. Без да е сигурен за изхода от операцията, финансовият агент упорито преследва радиотехника, който се страхува се да не изгуби шанса да се сдобие със собствено жилище и притиснат, подписва документите. Деуитс преживява операцията, напуска болницата, но навън го чака заем от 143 хиляди долара.

Така той се превръща просто в поредното число в статистиката на ипотечния пазар в САЩ, който през последните няколко години остави без покрив хиляди. Така наречените subprime mortgages - или ипотечни заеми, които банките в САЩ дават на рискови групи клиенти, срещу по-висока от стандартната лихва се превърна в един от най-критичните за световните фондови пазари фактори. Трендът дори се засили през последната една година, като проблемите в ипотечния сектор доведоха и до реакция от Федералния резерв.

Хронологично погледнато, лавината беше отприщена в началото на годината, когато най-голямата европейска банка HSBC обяви, че загубите от рискови ипотечни кредити от американското подразделение на банката са по-големи от очакваното. Пазарът е оценен на около 575 млрд. долара и е малък процент от трилионния пазар на ипотечни кредити в САЩ, но за първи път кризата в сектора на недвижимото имущество започва да се разраства, засягайки и финансовия сектор.

В продължение на близо десет години инвеститорите се концентрираха върху недвижимата собственост, създавайки достатъчно капитал да създадат нова класа собственици на жилища. Намаленията на данъците и програмите за купуване на нови жилища допълнително съдействаха за бума. От друга страна, банките, както и социално значими дружества като пенсионни фондове, фондации и университети в периода на ниски лихвени равнища в САЩ търсеха по-висока доходност от своите активи, което ги доведе до по-рисково инвестиране, включително в този вид заеми или свързани финансови инструменти.

Повишилото се ниво на неплатени повече от два месеца рискови заеми е пряко свързано с икономическия цикъл, лихвените равнища и кризата на пазара за недвижимо имущество. В САЩ през последната година лихвите се качват, докато жилищата не поскъпват, както в годините на бум в сектора. Това води до повече фалити сред по-малко платежоспособните потребители на кредити, търсещи допълнително финансиране поради трудностите по изплащането на вноските по първия взет ипотечен кредит.

Стандартите в сектора, които властват от много време, доста се размиха поради силната конкуренция, коментира пред Ройтерс Анджело Моцило, президент на най-голямата компания за отпускане на ипотечни заеми в САЩ "Кънтриуайд файненшъл корп" (Countrywide Financial Corp). Новите имена в бизнеса дойдоха с доста агресивни политики, занижиха критериите и промениха правилата на играта. Така се промени и структурата на индустрията, доста започнаха да се съмняват за направените инвестиции, а стотици загубиха работата си. Крайният резултат е, че дори кредитодатели с утвърдени позиции и имена загубиха почва под краката си, добавя Моцило.

С високо ниво на заетостта и лихви, близки до рекордно ниски стойности, институциите, отпускащи рискови ипотечни кредити, изградиха, или по-скоро подновиха топлата връзка между рисковите ипотеки и Уолстрийт. Инвестиционните банки събираха от търговските си братовчеди хиляди заеми, преобръщаха ги в ценни книжа, които продаваха на пенсионни фондове, хедж фондове и чуждестранни инвеститори. Ипотечните финансови продукти станаха все по-сложни, а дериватите (обвързаните с тях производни финансови инструменти) вече се намират в портфейлите на много световни фондове.

За миналата година ипотечните финансови инструменти са допринесли за 15 на сто от приходите от инвестиции с фиксирана доходност на Уолстрийт. "Леман брадърс" (Lehman Brothers) оценява този дял на 20 процента, а инвестиционната банка "Беар Стърнс" дори смята, че ипотечните продукти носят 30 на сто от фиксираната доходност.

Някои инвеститори очевидно се чувстват доста комфортно с подобни рискови портфейли, дори и в случай че кредитоискателите нямат пари. Докато Уолстрийт има желание да купува рискови заеми, пазарът ще ги създава, коментира бивш изпълнителен директор на фалирала компания за ипотечни заеми, пожелал анонимност.

"Америкуест", която е една от най-агресивните компании в сектора, довели до бума, упорито се противопоставя на реформите, заяви Уейн Лий, бивш изпълнителен директор на компания, близка до компанията майка - "АСС кепитъл холдингс (АCC Capital Holdings). Според Лий поръчителите на ипотечните заеми трябва да не се повлияват от мениджърите на отделните клонове по отношение на комисионите. През януари 2006 г. "Америкуест" се съгласи да плати 325 млн. долара след държавно разследване на отпускането на заеми. Тогава компанията отрече за някои нередности в практиката си и се съгласи на няколко реформи. Така кредитоискателите трябва да получават опростен вариант на условията на заема - максимум един лист, в който да бъдат обяснени всички условия

------------

Кели и Дейвид Грахам от Уестминстър рефинансираха ипотечния си заем през 2003 г. с такъв с плаваща лихва, отпуснат от "Америкуест" (Ameriquest). Само няколко месеца по-късно семейство Грахам получиха оферта от друга компания - "Дрийм хаус" (Dream House), която предлага да рефинансират заема от "Америкуест". Грахам се впечатлиха от офертата и я приеха, без да знаят, че всъщност заемът е финансиран и гарантиран от "Арджент" (Argent), която е свързана с "Америкуест". Според семейството взаимоотношенията между заемодателите са били прикрити умишлено с цел събирането на над 10 хиляди долара глоби за предварителното погасяване на заемите. Това в комбинация с високите сметки за лечението на дъщерята на Грахам доведе до момента, в който семейството не можеше да изплаща своите задължения. Така в края на 2005 г. семейство Грахам отиде в съда за възбрана на тяхното жилище. Подобна се оказа и съдбата на Деуитс, който трябваше да продаде къщата си, за да плати хиляди долара наказателни глоби, което в комбинация със сметките за операцията и лечението го доведоха до фалит. Заемодателите, разбира се, отрекоха да са прикривали връзките помежду си.