Атанас Цанков е един от основните автори на "Горската поредица", серия от детски приказки в стихотворна форма, запазена марка на издателство "Фют". Той е бивш учител по литература, който един ден разбира, че пише доста добре. Малките му читатели знаят неговите приказки наизуст, а родителите им твърдят, че героите на Цанков са трогателни - те грешат, лутат се, но накрая си помагат и дружно разрешават проблемите. През 1986 г. писателят получава награда за най-добър автор за "Щурче в тролея". Има около 50 написани книги, 40 от които са за деца.

- Смятам, че имат интересен сюжет, аз пиша в класически стих, изчистен от непонятни думи. Където и да отида идват, при мен деца и ми казват, че много харесват някои от книжките ми. А най-добре е човек да се вслушва в детските признания. Децата не коригират, те вярват на написаното.

- Могат, само че в миналото подобни книжки вършеха по-голяма работа. В моето детство аз четях приказките на Ран Босилек, на Елин Пелин, който силно ми е повлиял. Те са класика.

Самият стремеж на родителя да възпита детето си води до собствено усъвършенстване. Това е двустранен процес. Детето усеща веднага, че щом с четенето на книжки се захващат майката или бабата, значи, че това е важна дейност.

- Е, има, разбира се, известно смущение, но не и при най-малките. Те просто са влюбени в тия животинки герои. Сред тях има и отрицателни типажи, но те се поправят в крайна сметка. Детето иска историята да има положителен завършек, развръзка с добро.

В същото време българската класика не трябва да се забравя, макар че романът "Ян Бибиян" на Елин Пелин вече не е актуален. Прашките и ожулените колене като че ли все по-рядко съпътстват детския образ. Един такъв роман е безинтересен за днешните деца дори заради факта, че Луната е престанала да е нещо тайнствено. Те знаят, че човекът отдавна вече е стъпил там и в този смисъл някои класически четива са доста остарели.

- Приказката е великолепно средство за развиване на речта, на мисленето и особено на въображението. Айнщайн казва, че въображението е по-важно дори от знанието. То се развива главно в детската възраст, защото общуването на детето с приказното четиво безспорно влияе на неговото въображение. Въображението пък е път към творчеството. Само информираност не стига, важно е да можеш да изфантазираш това, което искаш да направиш. Мисля, че няма нищо по-страшно от това в едно общество да няма хора с въображение, да няма мечтатели.

- Би било пресилено да се мисли, че с подобни книжки с приказки можем да решим всички проблеми. Някой беше казал, че една от магиите на приказката е, че е вълшебната врата на детството към реалния свят. Освен информацията, която носят моите приказки, те имат и нравствено-етична страна. Децата се вълнуват от приятелствата, които описвам, от лошите постъпки, които те вътре в себе си отричат. Горското семейство, което съм създал, е проекция на действителния свят, така детето по-простичко ще навлезе в проблемите на големия живот.

- Да, по-лесно ми е да си поправям грешките. Първо започнах на пишеща машина, но отдавна съм отвикнал да пиша на ръка.

- Да. Личи по всичко, най-вече по категоричността на мненията, в оценките, дори на родителите си, те не се страхуват да кажат в очите на баща си например, че е сгрешил, че е обидил.

- Тя винаги е една и съща - да разрушиш установените във времето привички и норми на поведение. Но сега всичко се върти около парите.