На 12 май в Туркменбаши президентите на Русия, Казахстан и Туркменистан - три от най-богатите на енергийни ресурси страни, подписаха споразумение за построяването на прикаспийски газопровод, който да свързва централноазиатските държави с Русия, осигурявайки й монопол върху каспийския газ. Второ споразумение, този път с участието на Узбекистан, гарантира значителното разширяване на тръбопровода "Централна Азия - център", преминаващ от Западен Туркменистан през Казахстан и Узбекистан към Русия и пренасящ около 92% от целия обем на централноазиатските газови доставки.

Последствия от тези решения за Европа са незабавни - отсъствието на Казахстан и Туркменистан на срещата в Краков за обсъждане на проекта Одеса - Броди - Гданск го обрича на провал. Намерението на Полша и Украйна да намалят зависимостта си от доставките на руски петрол, като удължат тръбата Одеса - Броди до Полша, е блокирано, защото тръбата не може да бъде захранвана с нефт от Каспийско море. Азербайджан декларира готовност да предостави петрол, но пък не притежава нужните енергийни ресурси. За повечето анализатори споразумението в Туркменбаши се превърна в

окончателната победа на Путин в битката за петрола и газта

на Централна Азия, която сложи край на европейските надежди за енергийна независимост от Москва. Договорът затвърди монопола на руския гигант "Газпром" и го направи единствен купувач и износител на горива от централноазиатски държави. Те за пореден път доказаха лоялността си към Москва и взривиха усилията от страна на ЕС и САЩ да ги привлекат на своя страна.

Докладът на Международната кризисна група, посветен на енергийния потенциал на Казахстан, Туркменистан и Узбекистан, е още по-песимистичен. Според експертите обширните петролни полета и газови находища на трите страни няма да могат да спасят Европа от енергийната й зависимост от Русия дори ако бъдат прокарани трасета, които да заобикалят руската тръбопроводна система. Причините са както прекалено силната зависимост на бившите съветски републики от Москва, така и фактът, че в близко бъдеще енергийните потребности на Стария континент ще надхвърлят количеството нефт и газ, които Централна Азия може да предложи.

Основната пречка пред всякакви европейски планове за заобикаляне на "Газпром" е фактът, че почти целият обем от централноазиатските енергийни доставки се пренася през

руската тръбопроводна мрежа

Около 84% от казахстанския нефт преминава през Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК), който свързва петролното находище Тенгиз с руското черноморско пристанище Новоросийск. Заради намеренията на Казахстан съществено да увеличи добива на горива Русия вече е започнала преговори за почти тройно увеличаване на мощността на КТК от сегашните 24.5 млн. метрични тона годишно. Газовите доставки пък се поемат основно от тръбопровода "Централна Азия - център", пренасящ и повечето газ от Туркменистан и Узбекистан.

Международната кризисна група обобщава в доклада си, че около 45% от внасяния от Евросъюза газ идва от Русия. За балтийските и източноевропейските страни процентът е още по-голям - "Газпром" е единственият доставчик за Естония, Финландия, Латвия, Литва и Словакия и основен доставчик за България, Австрия, Чехия, Гърция, Унгария и Полша. Добивът в Европа, в частност в акваториите на Великобритания и Норвегия в Северно море, вече е започнал да запада. Подобна е ситуацията и за петролните доставки - много от новите членове на Евросъюза са силно зависими от Русия, като същевременно не разполагат с други алтернативи за внос.

След провала на плановете за петролопровода Одеса - Броди - Гданск заради явния отказ на Казахстан да участва в проекта, построяването на

транскаспийския газопровод е единственият начин

централноазиатският газ да достигне Европа, като заобиколи Русия, отбелязва докладът. Първоначалната идея беше той да прекосява дъното на Каспийско море и да се влива директно в тръбата Баку - Тбилиси - Ерзерум (БТЕ), пренасяща азербайджански газ. Дори ако към него бъде добавен газ от Казахстан или Туркменистан, това няма да доведе до увеличаване на общото количество синьо гориво от Централна Азия поради ограниченията в капацитета на тръбопровода. В момента той е 6.6 млрд. куб.м годишно и може да достигне най-много до 19.8 млрд. куб.м - едва 4% от годишното потребление на Евросъюза през 2004 г. Теоретично може да бъде построена и втора паралелна тръба, която да се включи в пренасянето на каспийски газ, без да се смесва с доставките от Азербайджан, но и нейният капацитет няма да надвиши този на БТЕ. Изводът е, че по този начин до Турция могат да достигнат най-много 20 млрд. куб.м газ, което е

едва 3.4% от енергийните нужди на ЕС

Подкрепяният от ЕС проект за газопровод "Набуко" - от Иран и Азербайджан до Европа през Турция, също няма да дари съюза с независимост от Русия. Още преди да е построен, вече е ясно, че капацитетът му ще се окаже недостатъчен. "Имайки предвид, че след 25 години ЕС ще се нуждае от допълнителни 200 - 300 млрд. куб.м газ годишно, ще ни трябват поне седем такива тръби", коментира комисарят по енергетиката Андрис Пиебалгс.

Агресивната политика на Русия спрямо централноазиатските енергийни запаси не е провокирана само от желанието й да се превърне в монополист на пазара за Европа, твърди докладът на Международната кризисна група. Все по-често се чува мнението, че енергийните ресурси на самата Русия в скоро бъдеще ще започнат да се изчерпват, правейки я все по-зависима от Централна Азия. Занижените цени на вътрешния пазар, както и публичните обещания да увеличи доставките за Европа принудиха Москва да вземе всички възможни мерки, за да попречи на ЕС да привлече централноазиатските страни на своя страна, коментират експертите.

Потенциалните тръбопроводи от Централна Азия, заобикалящи Русия, няма да решат проблемите на Евросъюза, е заключението на експертите. Според тях изходът е ЕС да положи усилия да води продуктивен диалог с Москва. "Както Европа без руски петрол и газ е невъзможна в обозримо бъдеще, така и Русия надали ще се реши на прекъсване на доставките към ЕС, тъй като загубите й от изгубване на купувачи ще са много по-големи," се казва в доклада.

КАРЕ

Казахстан

Страната притежава между 30 и 40 млрд. барела суров петрол и около 2.8 трилиона куб.м газ. Почти всички нефтени и повечето газови находища са разположени в Западен Казахстан, по крайбрежието и в акваторията на Каспийско море. Сред тях са Тенгиз - 6-о по големина в света, с резерви между 6 и 9 млрд. барела, Кашаган и Курмангази с по 8 млрд. Барела - и двете в етап на разработване. Карачаганак в Северен Казахстан пък има 8.8 млрд. барела петрол и около 25% от газовите запаси на страната.

Туркменистан

Основното богатство на страната е газът - по различни изчисления количеството му варира от 3 до 6 трилиона куб.м. Петролът се изчислява на около 600 млн. барела, но според местните власти достига 45 млрд. тона. Повечето петролни и газови полета се намират в южната част на Каспийско море. Едно от най-големите газови полета в света, Даулетабад, се намира близо до р. Аму-Даря, а капацитетът му се оценява между 1.5 и 4 трилиона куб.м газ. Наскоро правителството обяви, че е било открито ново и още по-мащабно находище - Йолатан, което съдържа между 4 и 7 трилиона куб.м газ.

Узбекистан

Нефтените резерви на страната са равностойни на тези в Туркменистан, докато газовите запаси се оценяват между 1.5 и 1.8 трилиона куб.м. Повечето нефтени залежи са в региона Бухара - Кива, включително полето Кокдумалак, откъдето се доставя около 70% от петрола в страната. Според мнозина обаче нефтените резерви на Узбекистан са пред изчерпване. Газови залежи има около р. Аму-Даря и региона Мубарек в Югозападен Узбекистан. Най-перспективно е находището Уст Юрт с вероятни резерви от 1.7 трилиона куб.м газ.