Новината за попадането на Нове в списъка на 100-те най-застрашени исторически паметника в света провокира няколко въпроса. Защо от всичките 14 хиляди регистрирани обекта в България точно този привлече международното обществено внимание? Как и по какви критериите се определят "крайно нуждаещите" се исторически паметници? Какво се случва като резултат от обявяването на един обект за застрашен?

Истината за заплахите за римския град Нове според археолози е различна от посочената от Международния фонд за опазване на исторически местности. Атмосферните влияния добре, но както много други известни и проучени археологически комплекси в България, Нове е жертва на иманярската инвазия наред с административно неуреден статут и неясни граници.

Руините на римския град са на 4 км източно от Свищов, като Нове се определя за седалище на римски легион с начало 45 година след Христа. Укреплението е издигнато непосредствено до високия дунавски бряг, а западно и югозападно от него има цивилно селище, занаятчийско поселение, некропол. Върху обекта от 60-те години насам с прекъсвания работи българско-полска експедиция, ръководена от Евгения Генчева, като в повечето случаи реставрацията и консервацията на находките става в Полша. Нове попада в списъка на международния фонд, защото

че обектът е в опасност. От централата в Ню Йорк обясниха в имейл, че всеки - отделна личност, организация, правителство или професионалист, може да предложи обект. После се събират независими експерти, които разглеждат предложението на базата на няколко критерия: значение, каква и колко е голяма заплахата, висяща над паметника, и накрая, може ли да има реален ефект от това, че той е попаднал в списъка на 100-те.

и точно определени граници, които да са ясни за всички.

Същите думи резонират и в разпалените обяснения на археоложката Павлина Владкова, която вече 20 години работи в Нове и е събрала колекция от документи, пращани и препращани към министерства и институции, от които зависи нещо да се промени. Единствената разлика обаче: "Няма друга заплаха за този обект освен иманярската инвазия", е нейното убеждение. Всяка година ние заварваме част от секторите, в които работим, разкопани от иманяри, а освен това южната част на обекта, която попада в частни лозя, е унищожена с техника.

Иманяри са изкупили почти всички имоти из района и необезпокоявани прекопават парцелите, казва Владкова. Реакциите на полицията и общината: "Аз, като съм там, не мога да кажа, че няма съпричастие и съдействие, има общинска охрана, която започва да прави обходи на терена. Има взети мерки, докато ние сме на обекта, тогава няма иманярски дупки. Но в момента, в който аз си отида, копаенето започва наново, няма и ограда." От друга страна: "Не знам вече защо 20 години Националният институт за паметниците на културата (НИПК) не обявява Нове за археологически резерват, навярно това пречи на някого", чуди се археоложката. А ако беше резерват - собствеността е ясна и тогава държавата и областният управител дават за стопанисване резервата на някого и той има грижата. Така като е разделена територията на държавна и частна,

всеки прехвърля вината на другия, казва Владкова.

Ами да, в правомощието на общините е да си пазят археологическото наследство, но не само това, то влиза и в задълженията им, твърди проф. Васил Николов, директор на Националния археологически институт и музей на БАН. Но не го правят, оплакват се, че законът е стар, но все пак могат да се използват текстове, които препращат към наказателния кодекс, обаче реално няма политическа воля да бъде сторено, казва Николов. Ако обаче някъде се намери нещо ценно, първи писват: "Не, това трябва да остане в нашия музей", а иначе никаква защита, ние тичаме като пожарна команда, опитваме се да спасим нещо тук и там.

Според Николов през последните 15-16 години са купени над 400 хиляди металотърсача и реално няма тракийска надгробна могила, която да не е била "ударена". Той твърди, че има списък (непълен) с около

- било градски строежи, газификацията по райони, прокарването на магистрали и какво ли още не. В подкрепа на това едва преди броени дни частни инвеститори унищожиха църква и некропол от Второто българско царство в резервата "Дуросторум - Дръстър - Силистра" в центъра на Силистра и никой не успя да ги спре навреме. В името на бъдещ минимол. Почти същият сценарий се повтори и в Балчик, където с бетонна плоча беше покрита част от античен храм с мраморна украса, надписи и разкрити мраморни скулптури на богинята-майка Кибела. Васил Николов казва, че Европейската организация на археолозите се е обърнала с писмо до президента Георги Първанов и министъра на културата с въпроса докога ще продължава това безобразие. "И не знам докога. Навярно докато не бъде приета с политически консенсус една национална стратегия за архитектурното ни наследство", казва директорът и веднага започва да разказва друг "пословичен" пример. В античния град Рациария край с. Арчар, Видинско, се копае без прекъсване по светло и с помощта на верижни трактори, дупките стигат до 9 метра. Пак преди броени дни министърът на вътрешните работи Румен Петков откри официално нов полицейски участък в селото, за който се шуми, че е с цел да спре набезите. В него ще работят 12 служители, които ще осигуряват 24-часови дежурства. "Безкрайни са случаите... например в района на село Капитан Димитриево, област Пазарджик, има могила в античното селище там, край която аз копая. Иманяри купуват десетки декари земя в околностите, минават с големи булдозери, после металотърсачи... събират каквото им трябва и след това продават земята на други... а земята е евтина. И всичко става под една видимо легална форма", разказва Николов. На фона на депресиращите примери идва въпросът какво може и трябва да се направи, при което професорът въздиша дълбоко. "Аз толкова съм отчаян... мисля, че вече не остана какво да се опазва... цели

за културното наследство, участвам във всички работни групи по него и вече съм загубил всякаква вяра, че ще стане." И все пак, казва той, може поне в стария закон да се сложи текст, че археологическите паметници са публично-държавна собственост. Нека се обясни, че става въпрос за културния пласт, за това, което е самият паметник. Ако горният слой е обработваема земя, трябва да има предписание този пласт да не се обработва по-дълбоко от 30-40 см, по-надолу не трябва да се докосва. Същото се отнася и за комплекса Нове, защото голяма част от него попада в частна собственост. Статута на резерват, който община Свищов иска за обекта, няма да разреши проблема с частната собственост, убеден е Николов. Нека от общината да напишат предписания на собствениците, да ги наблюдават какво правят и когато видят, че се навлиза в културния пласт, те имат правомощия да потърсят помощ от Министерството на културата, "да се размърдат малко".

Размърдване с реални резултати обеща директорът на Националния институт за паметници на културата Георги Угринов, защото по неговите думи промяна на статута на Нове в резерват е предвидена, и то документално. Има даже вече и произнесено решение, само трябва сега то да се скрепи с подпис на министър Стефан Данаилов. И това ще стане в рамките на един месец, каза Угринов. "Комплексът не може да премине в общинска собственост, но може да се даде на община Свищов да го стопанисва. За целта се издава специален документ, който потвърждава задълженията. Засега Нове няма такъв документ", отбеляза директорът. Но каквото и да говорим, казва Угринов, ако местната власт не вземе присърце опазването на обекта, нищо няма да стане, много трудно ще се спрат иманярите. "Аз мисля, че не е толкова скъпо да се наемат няколко души, които не могат кой знае какво да опазят, но могат поне да сигнализират."