Три тона отпадъци на няма и двеста метра. Това е печалният резултат от доброволното почистване на една съвсем незначителна част от бреговата ивица на язовир "Искър", проведено от група ентусиасти през последната събота.

Невероятно, но факт - южните брегове на водоема, който дава питейна вода за София, са се превърнали в истинско сметище. Отпадъците са битови - пластмасови бутилки от бира и безалкохолни напитки, туби от автомобилно масло, стъклени шишета и милиони найлонови пликчета. Всеки химик ще ви каже, че това са вещества с изключително дълъг период на разлагане.

Най-интересното е, че на хилядното стълпотворение от летуващи, както и на многобройните риболовци този факт не прави абсолютно никакво впечатление - често може да видите хора с въдици в ръце, нагазили до колене в смет.

Присъствието на боклука, изглежда, се струва на повечето от тях ако не приемливо, то поне като незаличима част от пейзажа. Макар че замърсяването не влияе толкова пряко върху качеството на питейната вода, някак си не е нормално в началото на XXI век бреговата ивица на точно такъв водоем да тъне в мизерия. Става въпрос за най-посещаваната част от язовира - района около Щъркелово гнездо и устието на водоема до Филмовата къща. По-голямата част от замърсяването пристига с водите на река Искър от град Самоков, а другият пласт боклук е от туристи и въдичари.

През последния уикенд концесионерът на водоема "Софийска вода" и риболовците от клуб "Стари видри" се опитаха да разчистят едно от най-големите естествено образували се сметища на брега до залива на Филмовата къща. Акцията имаше повече агитационен и протестен характер, отколкото реален ефект, тъй като се оказа, че участъкът с дължина не повече от двеста метра е бил замърсен с близо три тона отпадъци. Представете си колко боклук се е събрал по целия бряг на водното съоръжение, при положение че неговата обиколка е около 60 км!

Александър Динев, управител на риболовния клуб "Стари видри", твърди, че агресията на пластмасовите боклуци става все по-осезателна с всяка изминала година. Подобни акции се провеждат в началото на риболовния сезон през юни. Най-често се отзовават неправителствени организации като сдружението за дива природа "Балкани", както и сметопочистващите фирми от Самоков, които извозват събраното. Обикновено силите на участващите стигат за пълно разчистване на едно сметище от битови отпадъци. "Проблемът е характерен и за вливащата се в язовира река Искър - около нея има десетки нелегални сметища на строителни отпадъци", отбелязва той. Там има предупредителни табели, че изхвърлянето на смет подлежи на глоба, но най-често нелегалните операции се извършват нощем.

Проблемът със замърсяването на големите язовири с битови отпадъци е

най-изострен именно при "Искър" най-вече заради географското му положение - непосредствено под голямо населено място като Самоков и връзката им чрез реката. Участниците в екоакцията споделят, че 90% от събраните боклуци са били пластмасови бутилки. В страни като Германия адекватното решение на проблема е намерено още преди около двадесет години, когато пластмасовите бутилки навлизат в масова употреба на пазара на напитки. Преминаващата през Франкфурт река Майн например също е била изправена пред настъплението на боклука, докато в крайна сметка се е стигнало до решение, удовлетворяващо всички. В момента хората са пряко заинтересувани да не изхвърлят бутилките, а да ги предават за рециклиране. При закупуване на една бутилка минерална вода например в цената се калкулира и пластмасовото шише, за което при връщане си получавате обратно 25 евроцента. Бутилките се изкупуват в големите вериги за хранителни продукти като "Пени" и след това отиват за рециклиране. В българския случай бутилката отива или на боклука, или замърсява по един или друг начин природата, какъвто е случаят с "Искър".

За страна като България, където допреди двадесет години промишленото

замърсяване на реките беше нерегламентирана държавна политика, проблемът с битовите и пластмасовите отпадъци във водоемите може и да изглежда незначителен. Лошото обаче е, че вече се стига до износ на ниска екологична култура от България към съседни страни като Гърция.

За какво става въпрос? След влизането на страната в Европейския съюз значителна част от българските риболовци започнаха да провеждат излети в съседна Гърция. Реките и язовирите там са много по-запазени, рибното

богатство е несравнимо повече, а от Гоце Делчев дотам се стига за около час. Риболовен билет не се изисква. В момента например стотици въдичари от България са окупирали бреговете на гръцкия язовир при вливането на реките Места и Доспат. Това, че огромната част от тях не спазват риболовните разпоредби в Гърция и прибират десетки килограми шаран и кефал, е само едната част от проблема. Другата част е, че само за няколко месеца бреговете на водоема вече са превърнали в сметище от новопостъпилите в ЕС българи.

Кристиян Топалов, който е чест посетител там, свидетелства: "Навсякъде можете да видите купища пластмасови бутилки от българска бира и минерална вода. Някои от тях вероятно са били изхвърлени в България и са довлечени от реките. Мястото е прекрасно и въобще не е редно да се замърсява така..." С една дума - белег на една по-съвременна, вече европейска ганьовщина.